Брой 3/2001
Доц. Д-р Л. Стоков
Ехинококозата е широко разпространена паразитоза с важно клинично и социално значение.
Това социалнозначимо заболяване понякога изправя общопрактикуващия декар пред сериозни диагностични и терапевтични проблеми.
Костната локализация на ехинококозата е сравнително рядка: по данни на различни автори съществува само при 1-2% от заболелите.
Най-често се засягат костите на гръбначния стълб (41.6%) и таза (22.1%). Кисти се формират също в humerus, femur, в костите на подбедрицата и в черепните кости. Поради специфичните особености на костната тъкан т. нар. хидатидни кисти се развиват в костта чрез оформяне на дъщерни кистозни формации, а целта на оперативното лечение е да бъдат отстранени всички кисти.
Въпреки че се среща рядко, костната ехинококоза е изключително сериозно заболяване. Затова бихме искали да предложим на вниманието на общопрактикуващите лекари най-важните моменти от етиопатогенезата и диагностичния процес. Яйцата на кучешката тения се поемат чрез контаминирана храна. След като попаднат в чревния тракт, те пенетрират през чревните стени и чрез кръвообращението могат да се локализират в различни органи на човешкото тяло. След заселването им, в зависимост от свойствата на околните клетки и тъкани, онкосферите се развиват по различен начин.
Например при локализация в паренхимни органи се развиват големи единични кисти със задебелена външна фиброзна капсула и оформена вътрешна /герминативна/ стена. Всяка киста е изпълнена с течност, в която „плуват“ дъщерни кисти, сколекси и незрели ларви. При вътрекостно (интраосално) развитие, поради резистентността на твърдата костна тъкан, ехинококозата се развива под формата на множество малки, групирани на гроздове, тънкостенни кисти. Предилекционно място на заселване са спонгиозните участъци на костите, поради по-богатото им кръвоснабдяване.
Хидатидните кисти са големи колкото главичка на топлийка, но могат да достигнат и до размерите на череша, ако „преодолеят“ противопоставянето на околните костни гредички, много от които са ерозирани и резорбирани. Най-често се наблюдава засягане на една кост, но е възможно разпространение на процеса върху две съседни кости или върху цял регион например прешлени и прилежащите им ребра. Процесът може да проникне и извън костта, поемайки пътя на развитие, характерен за локализация в меки тъкани.
При засягане на торакален отдел на гръбначния стълб например, инвазията би могла да се разпространи под формата на екстраосални кисти към интеркосталното пространство, субплеврално и дори в гръбначномозъчния канал. Заболяването прогресира много бавно. Характерни са тъпите болки, особено нощем. Това може да бъде и единственото оплакване в продължение на години. С напредване на заболяването не са редки патологичните фрактури, деформацията на гръбначния стълб (гибус), параспиналните абсцеси, както и симптомите на компресия на гръбначномозъчни структури. Възможно е в засегнатата зона да се появи вторично възпаление, съпроводено с фебрилитет и други общи прояви.
От гледище на диференциалната диагноза костната форма на ехинококозата може да бъде сбъркана с туберкулозен остеит най-вече поради съпътстваща некроза. Най-общо в диференциално-диагностично отношение трябва да се имат предвид всички останали заболявания, водещи до рентгенологично установими остеолитични зони в костите (първични и метастатични тумори и тумороподобни заболявания, вкл. еозинофилен гранулом, възпалителни костни лезии идр.).
Диагнозата се изгражда въз основа на образни изследвания (рентген, КАТ и МРТ), параклинични и серологични проби. Еозинофилията е важен пункт при поставяне на диагнозата и винаги трябва да се има предвид от общопрактикуващите лекари. С голяма диагностична стойност е и серологичният тест, който се позитивира при около 90% от случайте и може да служи като ориентир за агресивността на заболяването и за ефективността на терапията.
При поставяне на диагнозата всеки общопрактикуващ лекар и специалист ортопед-травматолог може да използва следните основни опорни пунктове:
- пациент от рискова група (живеещ в рисков географски район; занимаващ се със животновъдство и друга селскостопанска дейност);
- образни изследвания, показващи остеолитични огнища, без изразена остеосклеротична околна реакция и кистозни формации в зоната на лезията;
- еозинофилия;
- положителен серологичен тест;
- данни за развитие на хидатидни кисти и в други области на тялото (черен дроб, бял дроб, слезка, меки тъкани).
В заключение може да се подчертае, че ехинококозата често ни изправя пред съществени трудности по отношение на диагностиката и за да се постигне успех в лечението й, общопрактикуващите лекари трябба да мислят за това заболяване.
