Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      • Лекари убийци в България няма: БЛС за починалите деца от Пловдив и Ботевград
      • 5 май – Световен ден на хигиената на ръцете
      В къщи / Ревматология и ставни заболявания / Системен лупус еритематозус – ролята на ОПЛ в диагностиката, лечението и проследяването на болестта

      Системен лупус еритематозус – ролята на ОПЛ в диагностиката, лечението и проследяването на болестта

      отGP News публикувано на 21.09.202026.10.2022 Ревматология и ставни заболявания
      лупус еритематозус – ролята на ОПЛ

      Брой 9/2020

      Д-р А. Копчев, д.м.
      Клиника по ревматология „УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ ЕАД – София

      Системният лупус еритематозус (СЛЕ) е хронично автоимунно ревматично заболяване, което се характеризира с производството на редица автоантитела, активация на клетъчния имунитет и комплемента, тъканно и органно увреждане. Често началото е неспецифично, като общопрактикуващите лекари са първите, към които пациентът се обръща. Ранното идентифициране на болестта и насочване към ревматолог са от особено значение за предотвратяване на необратимите органни увреждания.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Някои епидемиологични характеристики биха могли да спомогнат за отдиференциране на пациентите със СЛЕ.

      • Жени: мъже 9:1
      • Млада възраст при дебют на болестта (средно 30-годишна възраст)

      Тоест, типичният пациент е млада жена, по-рядко мъж, който има някой/и от следните симптоми и прояви:

      1. Общи прояви

      Конституционалните симптоми са често начална, понякога единствена ранна проява на СЛЕ. Обикновено пациентите съобщават за генерализирана астеноадимания, безапетитие, фебрилитет и субфебрилитет.

      2. Ставни прояви

      Мускулоскелетните прояви са едни от най-честите симптоми на болестта. Обикновено пациентът съобщава за ставна болка и/или оток. Началото обикновено е постепенно или подостро, ангажират се предимно малките стави на ръцете и китки (подобно на ревматоидния артрит), но и големи стави – например коленни стави. За разлика от ревматоидния артрит, може да се наблюдава известна асиметричност и миграторен характер на оплакванията, по-кратка сутрешна скованост и липса на структурни рентгенографски промени. В хода на болестта пациентите често се оплакват от генерализирани миалгии.

      3. Кожни прояви

      Кожните прояви при СЛЕ биват три вида – остри, подостри и хронични.

      • Острите прояви включват добре известния пеперудообразен или маларен обрив по лицето – еритемен обрив по бузите и гърба на носа, като трябва да се отбележи, че назолабиалната гънка не е засегната. Острият кожен лупус еритематозус може да дебютира и като генерализиран морбилиформен или булозен обрив.
      • Подострите обриви наподобяват псориазис вулгарис, като характерното е, че ангажират изложените на светлина кожни участъци, а не характерни за псориазис вулгарис зони като екстензорни повърхности на крайници, интерглутеална и периумбиликална област.
      • Хроничните лезии включват лупусния паникулит и дискоидния лупус. Последният стартира като ануларни еритемни, десквамативни лезии често по лицето и скалпа, които с течение на времето скарифицират.

      Важен елемент при разпита на пациента е установяването на фоточувствителност – незначителна по време експозиция на слънчева светлина тригерира обриви и общо неразположение на пациента.

      Оралната афтоза е честа проява при СЛЕ, но доста неспецифична.

      4. Белодробни прояви

      Най-честите белодробни прояви са плевралните изливи с или без плевритен тип болка. Те не се считат за тежки манифестации на СЛЕ. Такива обаче са дифузната алвеоларна хеморагия, лупусният пулмонит и тромбоемболичните инциденти в белодробното русло. Аускултацията на пациента и обикновена рентгенография на гръден кош при съмнение са напълно достатъчни.

      5. Бъбречни прояви

      При 90% от пациентите със СЛЕ има бъбрено ангажиране под формата на гломерулонефрит. При около 50% то е клинично изявено. Лупусната нефропатия е водеща причина за болестност и смъртност при лицата с това заболяване и затова е от изключително значение ранното му идентифициране:

      • Нефрозен или нефритен синдром (понякога нефрозо-нефритен)
      • Постепенно покачване на азотните тела
      • В повечето случаи без особени клинични прояви

      Обикновеното изследване на урина – химично изследване с дипстик и седимент – често е достатъчно за отхвърляне наличието на клинично бъбречно ангажиране.

      6. Сърдечни прояви

      Най-честата проява е ексудативният перикардит, който рядко е клинично значим, но може да предизвика гръдна болка, която намалява, когато пациентът се наведе напред. По-сериозни и редки прояви са ендокардитът на Либман-Сакс, който представлява отлагане на имунни комплекси, фибрин и тромби по клапите, и лупусният миокардит – съотв. сърдечна недостатъчност.

      7. Невропсихиатрични прояви

      Засягат 25-75% от пациентите, като могат да се ангажират всички звена на нервната система

      • Демиелнизиращи процеси – оптичен неврит, миелопатия, Гилен-Баре и др.
      • Асептичен менингит
      • Периферни поли и мононевропатии
      • Епилептични припадъци
      • Психотични прояви
      • Когнитивни нарушения

      8. Очни прояви – най-често под формата на сух кератоконюнктивит, когато се касае за наличие за т.нар синдром на Сьогрен – често съчетаващо се със СЛЕ състояние, при което се атакуват жлезите с външна секреция – главно на устната кухина и очите, като могат да се наблюдават и извънгландуларни прояви.

      9. Съдови прояви

      ◦ Синдром на Рейно – побеляване, посиняване на пръстите на ръцете. Трябва да се отбележи, че това състояние се наблюдава при здрави жени и други заболявания, така че има ниска специфичност.
      ◦ Ливедо ретикуларис – мрежовиден съдов рисунък на кожата – дължи се на вазоспазъм на артериолите, кръвоснабдяващи кожата.
      ◦ Улцерации – поради тромбози или васкулит.

      10. Хематологични отклонения

      ◦ Цитопении – особено тромбоцитопения и лимфопения – обикновено не са клинично значими, но са признак на активност
      ◦ Анемия на хроничната болест (нормоцитна, нормохромна)

      11. Антифосфолипиден синдром

      Антифосфолипидният синдром е състояние, характеризиращо се с рецидивиращи съдови тромбози и спонтанни аборти в съчетание с наличие на антифосфолипидни антитела – антикардиолипинови, анти-B2GPI и др.

      Какви изследвания са достатъчни, ако имаме пациент със заподозрян СЛЕ?

      Наред с добрата анамнеза и добрия физикален преглед, сравнително малък набор от параклинични изследвания биха помогнали до голяма степен на сигурност да се приеме или отхвърли диагноза СЛЕ:

      • ПКК, креатинин, С-реактивен протеин, биохимично изследване на урина и седимент
      • Имунология
      ◦ Антинуклеарни антитела (ANA-Hep2) – индиректната имунофлуоресценция върху Hep2 клетъчна линия е златния стандарт в детекцията на антинуклеарни антитела
      ◦ Анти-dsDNA – антитела

      NB: На практика няма ANA-негативен лупус!

      • Рентгенография на гръден кош
      Лечението на пациентите със СЛЕ почти винаги е имуносупресивно. Използват се различни имуномодулатори/имуносупресори и комбинации между тях:
      • Кортикостероиди
      • Антималарици (chloroquine, hydrochloroquine)
      • Methotrexate
      • Leflunomide
      • Mycophenolate mofetil
      • Cyclophosphamide

      Ролята на ОПЛ при проследяване на пациентите със СЛЕ.

      Окончателната диагноза, лечението и проследяването на пациентите със системен лупус се извършва от ревматолог, но ОПЛ има важна роля в този процес:

      • Проследяване на кръвна картина, биохимия и урина за оценка на активност, органни поражения и НЛР от терапията
      • Проследяване относно нови оплаквания (и липсата на такива) от страна на пациента
      • Провеждане на ваксинации
      • Оценка на НЛР – лечение и/или насочване към правилния специалист за това

      Системният лупус и неговото лечение са свързани със значителна морбидност на пациента, което налага правилно идентифициране на проблема и бързото насочване към необходимия специалист. Например, хроничната употреба на кортикостероиди често е свързана с метаболитни нарушения като диабет тип 2, артериална хипертония, хиперлипидемия, които лесно биха могли да бъдат идентифицирани в доболничната помощ. Опортюнистичните инфекции са чест спътник при пациентите с автоимунни болести и налагат навременно насочване към инфекционист, пулмолог и др. ОПЛ има решаваща роля да насочи пациента на правилното място!

      Библиография

      1. D’Cruz DP, Khamashta MA, Hughes GR. Systemic lupus erythematosus. Lancet. 2007 Feb 17; 369(9561):587-96.
      2. Zoma A. Musculoskeletal involvement in systemic lupus erythematosus. Lupus. 2004;13:851–853.
      3. Khare S, Rajadhyaksha A. Profile of neurological manifestations in systemic lupus erythematosus. Indian J Rheum. 2010;5:59–65.
      4. Appenzeller S, Cendes F, Costallat LTL. Cognitive impairment and employment status in systemic lupus erythematosus: A perspective longitudinal study. Arth & Rheum. 2009;61:680–687.
      5. Arevalo JF, Lowder CY, Muci-Mendoza R. Ocular manifestations of systemic lupus erythematosus. Curr Opin Ophthalmol. 2002;13:404–410.
      6. Cojocaru M, Cojocaru IM, Silosi I, Vrabie CD. Manifestations of systemic lupus erythematosus. Maedica (Buchar). 2011;6(4):330-336.
      7. Rheumatology 7th edition, by Marc C. Hochberg, Ellen M. Gravallese, Alan J. Silman, Josef S. Smolen, Michael E. Weinblatt, and Michael H. Weisma, Elsevier

      КупиАбонамент

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Системен лупус еритематодес (СЛЕ) и антинуклеарни антитела (АНА) – от науката до практиката
      СледващаПродължаване
      Остеопорозата – епидемиология, определение и роля на фрактурния риск в първичната медицинска помощ
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене