Самоубийствата проблем в общата практика

Самоубийствата проблем в общата практика
468×60 – top

Брой 12/2009

Доц. Радка Гайдарова
Клиника по обща психиатрия, УМБАЛ Плевен

Самоубийствата представляват съзнателно прекъсване на собствения живот. Проблемът е медикосоциален и трябва да се разглежда не само като израз на заболяване, а и в тясна връзка със социалните условия.
Суицидните действия се характеризират с различна динамика. Те зачестяват в условията на икономически, политически и духовни кризи и са с no-ниска честота в държави с висок жизнен стандарт, макар че това правило не е общовалидно, защото статистикзта сочи висок брой са­моубийства в страни като Австрия, Финландия и др.
Към 2006 г. България се нарежда на 12-то място в света по честота на самоубийства с 15-17/100000 души. За сравнение, през 1996 г., която беше една от най-тежките години на пре­хода, тази цифра е 25/100000, в Гърция е 4/100 000.

Причини

Причините за извършване на суицидните действия са различни. Най-често това са психически разстройства, социални, психологически и семейни кри­зи, в които изпада човек.

От психичните разстройства на първо място по риск от самоубийство стой депресията.
Основните симптоми на депресията са тъга, загуба на интереси, невъзможност човек да се радва и да изпитва удоволствие, лесна умора, безапетитие, загуба на тегло, нарушения на съня. Появяват се мисли за вина, за безизходица, за безнадеждност, вслед­ствие на което болните обмислят извършване на самоубийство като изход от създалата се ситуация. По­ради това клиниката на депресията трябва да се познава добре от лекарите от общата практика, тъй като в много случаи те първи се срещат с това тежко заболяване. Не са ред­ки случайте, когато още при първия депресивен епизод болният извършва самоубийство.

Не винаги депресивната картина съдържа класическата триада симп­томи:
♦ дистимия;
♦ хипобулия;
♦ забавен мисловен процес.
Понякога може да е нзлице само един
от тях. Например хипобулията (намалена волева активност) се демонстрира с невъзможност сутрин болният да се вдигне от леглото и да се заеме със своите ежедневни дейности. външно това приличз на мързел така го виждат околните. Те мислят, че техните близки са станали мързеливи, не им се работи, но не подозират заболяване и затова не търсят лекар.
Баща на младо момиче се обажда за консултация с психиатър по телефо­на, като съобщава:
– От известно време моята дъщеря е станала много мързелива. Не й се ходи на работа, сутрин едва се измъква от леглото, дълго се излежава.
Психиатърът съветва бащата да доведе дъщеря си на преглед, за да се изключи депресия, на което той отговаря:
– Няма никаква депресия, това е просто един мързел и аз знам как да я излекувам от него.
Известно време обажданията по телефона спират и един ден бащата се обажда отново, за да каже:
-Моята дъщеря се самоуби, като се хвърли от шестия етаж.

Клиника

През последните години депресията не протича по класическия начин, а с известен атипизъм. Тя повече се соматизира т. е. не се наблюдава клиничната картина на класическата депресия, а оплакванията са от соматично естество. Бодните место споделят за тежест в сърдечната облает, сърцебиене, задух, главоболие. По тази причина те са лекувани за различии соматични заболявания но без резултат. Понякога хипохондричните идеи доминират в клиниката на депресията и бодните започват да се изеледват за най-различни болести. Дори когато изследванията са с негативен резултат, те продължават да вярват, че имат соматично заболяване и да обвиняват лекарите, че не могат да го диагностицират.
Случаи, когато тряБва да се мисли за депресия:
♦ болният съобщава соматични оплаквания, които не се повлияват от съответната терапия;
♦ соматичните оплаквания протичат затегнато при негативна обективна находка;
♦ соматичните оплаквания имат из­вестна сезонност обострят се през пролетта и есента.

Това са ориентири, които помагат на лекаря от общата практика да мисли не за соматично заболяване, а за депресия. При такова съмнение той трябва да установи дали в семейството на болния някой стра­да от депресия, както и дали има извършени самоубийства от други членове. Тогава възможността да се касае за психично разстройство се увеличава многократно и пациентът тряБва да Бъде насочен към специалист.
Ако при преглед е установена де­пресия, лекарят трябва задължително да се информира за наличие на суи­цидни мисли и планове. Депресивните пациенти с охота споделят подобни мисли. Общоприетото становище, че питайки за тях, ние можем да ги провокираме, е неправилно.

И е грешка, ако такива суицидни мисли и планове Бъдат установени, а Болният се остави на лечение в домашна обстановка, тъй като вероятността за извършване на самоубийство е реална! Такива 6олни трябва да се лекуват в клини­ка!

Друга група пациенти, които посягат на живота си, са самотни, възрастни хора с хронични, нелечими, соматични заболявания, протичащи със силни болки, както и инвалидизирани хора, които не са в състояние да се обгрижват. Те се самоубиват, защото не могат да издържат на болките или
за да не са в тежест на близките си. При този контингент общопрактикуващите лекари трябва да набл!одават не само соматичния проблем, но и психично състояние, защото такива хора место изпадат в депресия, която може да завърши със самоубийство.
Трета категория Болни са тези, които се намират в криза, която не могат да преодолеят. Тя може да се дължи на психотравма от личен характер изневяра, ревност, развод, безработица, финансови затруднения. Самоубийствата, извършвани от тях, са импулсивни, внезапни и изненадват останалите, защото е възможно те да не са споделяли суицидни мисли.

Обществото

Интересен е манталитетът на българина по отношение на самоубийствата. Поради непознаването му хората от обкръжението на пациен­та не знаят как да постъпят, когато той заяви, че иска да се самоубие. Има случаи, когато човек се сбогува с роднините си, защото е намислил да сложи край на живота си и дори тогава никой не алармира и не взема мерки да осуети самоубийството, не го насочва към психиатър, а всички пасивно чакат той да извърши намисленото. Нещо повече, някои близки улесняват това действие с неправилни изказвания.

Млад мъж, единствен син но родителите си, иска от майка си пари за алкохол, които тя му отказва. След скандал между тях той се заканва: „Щом не ми давош пари, ще отида и ще си метна въжето“, но което майката отговаря: „върви и се беси!“, ко­ето той и извършва.
Но въпроса ми защо така е реагирала, тя отговаря: „Защото знам, че той само така говори, но никого няма да го направи“.
Отговор, лишен от всякакво логи­ка!
В това отношение трябва да се посочат и примери, при които пациентът открито съобщава пред лекаря намерението да сложи край на живо­та си, и вместо да го хоспитализира лекарят (включително и психиатър!) му изписва някакъв неефективен антидепресант и го изпраща вкъщи, където болният слага край на живота си. Това е груба грешка!
Болни с алкохолна зависимост извършват самоубийства, които са внезапни и импулсивни. При тях имат значение и много психологични и социални фактори.

Степен на суициден риск

Степента на суицидния риск и ситуациите, при които той е висок, тряб­ва да се познават добре, за да сме с повишено внимание и предотвратим извършване на суицид, като например:
♦ директни или индиректни изказва­ния за смърт;
♦ мисли за безнадеждност;
♦ изолация на пациента;
♦ предшестващи опити за самоу­бийство;
♦ злоупотреба с алкохол;
♦ болни с хронични, нелечими, инвалидизиращи соматични и неврологични заболявания;
♦ самотници разведени, овдовели, живеещи сами;
♦ мъже над 40-годишна възраст.
По отношение на болестните единици с висок суициден риск на първо място са:
♦ депресия;
♦ шизофрения;
♦ алкохолизъм;
♦ личностови разстройства.

На второ място са:
♦ различни екзистенциални кризи индивидуални социални и постстресови състояния;
♦ значение имат и предшестващи суицидни опити. Повторяемостта на суицидните опити при някои е много висока. Броят им се движи от 1 до 20! Имаме пациентка, която досега е извършила 19 суицидни опити, тежки по протичане, и все още е жива!
Най-висок брой самоубийства стават в домашна обстановка (70%), а най-често чрез обесване. Напоследък самоубийците са все по-изобретателни. Появяват се нови начини като самовзривяване, самонарязване, комбина­ция между отравяне и обесване, рязане на вените и скок от височина с една единствена цел опитът да успее!
Проблемът за самоубийствата е неизчерпаем. Той поставя за разрешение множество въпроси. Изисква компетентност, правилно диагностициране и адекватно и навременно лечение. Не­обходимо е за тях да се говори повече, лекарите от общата практика и другите специалисти да знаят как да постъпват, какво да бъде отношението на близките към човек, намислил самоубий­ство. От голяма полза могат да бъдат горещите телефонии линии, на които хора в безизходица могат да направят съответната консултация, която да ги откаже от непреодолимото желание да сложат край на живота си.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom