Стареене на кожата

Стареене на кожата
468×60 – top

Брой 6/2013

Доц. д-р Г. Матеев
Медицински факултет София, Катедра по дерматология и венерология
Д-р В. Матеева
Медицински факултет, София

Стареенето на кожата, както и стареенето на целия организъм, е един нормален биологичен процес. Стареенето на кожата се проявява сьс сухота, брьчки, загуба на еластичност и поява на бенигнени тумори като себорейни кератоми и съдови звездички.

Хистологичните промени на стареещата кожа в епидермиса включват- изглаждане на дермо-епидермалната граница, изтъняване на епидермиса, промяна във формата и големината на клетките, намален брой меланоцити и Лангерхансови клетки.

В дермата хистологично стареенето се проявява с атрофия, увреждане на структурите на съединителната тъкан, намален брой на фибробласти и мастни клетки, намален брой съдове, скъсяване на капилярните бримки. Промените в космите включват – депигментация, намаляване на техния брой, конверсия от терминални във велус косми. Намалява и броят на мастните и потни жлези.

Пълната клинична картина на стареенето включва:

– сухота на цялата кожа,
– образуване на актинични кератози,
– неравномерна и персистираща хиперпигментация,
– гутатна хипопигментация,
– образуване на множество различни по форма и големина бръчки,
– загуба на еластичност,
– развитие на телеангиектазии, пурпура, комедони и себацейна хиперплазия.

Сухотата се дължи на намалената тотална дебелина на епидермиса, съчетана с увеличена плътност на роговия слой. Бръчките са резултат на намаленото с възрастта съдържание на колаген и увеличените метолопротеази, които разграждат междуклетъчния матрикс, поддържащ тургура на кожата и нейната еластичност. Пигментните нарушения като невуси и лентиго се дължат на увеличаване на количеството меланин в меланоцитите или тяхната хиперплазия.

В етиологията и патогетезата на стареенето се включва комбинираното въздействие на вътрешни и външни фактори. Вътрешен фактор с голямо значение е оксидативният стрес и образуването на свободни радикали, увреждащи клетъчните мембрани, ензими и ДНК. От външните фактори, ускоряващи стареенето на кожата, ключово е хроничното излагане на слънце, което води до кумулиране на увреждащото дейтвие на UV радиацията.

UV лъчите са лъчение с дължина на вълната 100-400 нм и са едва 5% от слънчевата радиация, но оказват силно влияние върху състоянието на кожата. UVA проникват най-дълбоко в дермата и катализират клетъчното увреждане чрез усилване образуването на свободни радикали в хода на естествения аеробен метаболизъм на клетката и ускоряват нейното стареене. UVB лъчите проникват само в епидермиса, но увреждат основно ДНК. Кумулирането на такива увреди надвишва възможностите на клетката за откриването им и подлагането на клетките на апоптоза. Тези увредени клетки са с повишен риск от превръщане в ракови.

Със стареенето на кожата настъпват и редица увреждания на нейните функции като естественото обновяване на клетките, понижава се сензорната функция, забавя се възстановяването на увредената ДНК, намалява продукцията на витамин Д, уврежда се имунната и бариерна функция на кожата.

Профилактиката на стареенето на кожата включва модерна фотопротекция, използване на витамини и полифеноли като системни фотопротектори, използване на хормонозаместваща терапия, локални ретиноиди, ботулинов токсин и пилинги. Важна роля в лечението на някои предракови състояния като актиничните кератози играят фотодинамичната терапия и лазерите.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom