Съвременните ни знания за хроничните артрити у децата

Съвременните ни знания за хроничните артрити у децата
468×60 – top

Брой 11/2011

И. Н. Бойкинов

В миналото хроничният артрит при децата (до 18 години) имаше различни названия като болест на Стил, неспецифичен артрит и ювенилен хроничен артрит. По съвременната номенклатура той е ювенилен идиопатичен артит (ЮИА, ЛА) и в него се включват следните типове (таблица 1):

Ентезитсвързан артрит ЮАС 11%
Олигоартрит 53%
Системно начало

Полиартрит – РФ (-) 12%

Полиартрит – РФ (+) 1%
Системен ЮИА 6%
Псориатичен артрит ЮАС 8%

Съотношението по честота на отделните типове е дадено в проценти на таблица 1.
Олигоартритьт е засягане на 1 до 5 стави, а полиартритьт – над пет големи и малки стави. При полиартритния тип у децата много рядко се доказва ревматоиден фактор (РФ). Ентезитсвързаният и псориатичният артрит имат склонност да развиват при генетично предразположени деца (положителни за НLА-В27 антиген) ювенилен анкилозиращ спондилит – ЮАС.

Системният тип (сЮИА, sЛА) се различава значително от другите типове по клиничната си картина и еволюция. По патогенезата той принадлежи към групата на автовъзпалителни заболяваня с периодични фебрилитети, в която влизат още 13 болести и синдроми. Всички те са характерни за ранната детска възраст, включително и кърмаческата. Това са рядко срещаните синдроми като СINСА – Сhronic inflammatory, neurologic, cutaneus symptoms and arthritis, FCAS – Familial cold autoinflammatory syndrome, FCU – Familial cold urticaria; = CH cold hypersensistivity; = FPCE – Familial polymorphous cold eruption, РАРА – Руоgеniс arthritis pustulosis acne, РFАРА (= Маrchall syndrome) – Periodic fever, aphtous stomatitis pharyngitis cervical adenitis syndrome и други описани от нас в списание „Педиатрия”.

Всички тези синдроми и сЮИА се характеризират клинично с периодични фебрилитети, кожни и ставни прояви, като при отделните синдроми има освен това индивидуални симптоми от страна на сърцето, ЦНС, ПНС, гастроинтестиналния тракт, обмяната на веществата или бъбреците.
При сЮИА има две-три повишавания на телесната температура със стави болки и кожни несърбящи еритеми, изчезващи в извън температурните пристъпи, когато и общото състояние е добро.
В патогенезата на тези заболявания роля играе една вродена, примитивна (иннет) имунна система (InnIS), която действа не със специфичните имуноцити на класическия тип възпаление, а чрез един голям вътреклетъчен протеинов комплекс и т. нар. S100 протеинов комлекс, които реагират на токсичен стрес и дори на „невинна бактериемия”. Нейното значение и роля е именно при заболяванията на ранната детска възраст, когато още не са узрели специфичните Т-лимфоцити в тимуса. Тя реагира и при заболявания на по-напредналата възраст като спешна аварийна имунна система.

Т. нар. реактивен артрит, далечна ставна реакция от инфекция на носогльтката, уринарния или интестиналния тракт, е остро възпаление на ставите и обикновено е с добра прогноза, но в отделни случаи може да хронифицира. При ентезитсвързания артрит са взпалени околоставните сухожилия и техните инсерции към костите. При псориатичния артрит винаги има засягане и на малки стави, характерни кожни афекции и нокътни изменения.
Рентгеновите изменения не са ранни, но са характерни при децата с хроничен артрит: остеопоротична асиметрична хипертрофия на костите, образуващи възпалената става, което води до нейното деформиране.

Лечение. Поначало то е продължително. Използват се препаратите волтарен и сиафен (Syafen емулсия), комбинирани с метотрексат един ден седмично, а при неповлияване – и биологични средства, блокатори на тумор некрозис фактор (TNF) – Еnbrel или Humira в продължение на 6 до 12 месеца. Лечението се провежда амбулаторно с подкожни инжекции и под контрол. Много важни за изхода на лечението са ранна лечебна гимнастика и използването на изправителни и коригиращи шини.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom