Трябва да въведем периодичен контрол върху нивото на знанията

Трябва да въведем периодичен контрол върху нивото на знанията
468×60 – top

Брой 9/2011

Визитка

Доц. д-р Нина Гочева завършва медицина през 1976 г. в Медицински факултет, София. От същата година започва интернатура вътрешни болести в кардиологичното отделение на Окръжна болница – София. През 1977 г. е асистент в Катедрата по кардиология на Института по сърдечносъдови заболявания на ИСУЛ – база ІІІ градска болница. От 1992 г. е завеждащ ІІІ кардиологична клиника към Катедрата по кардиология, Национален център по сърдечносъдови заболявания. От 2001 г. е началник на Клиниката по кардиология към Националната кардиологична болница, а от 2003 г. – началник на Клиниката по кардиология и Отделението по спешна кардиология към Националната кардиологична болница. Специализирала е във Франция, Париж, Университетска болница „Брусе”, Университет „Мария и Пиер Кюри“ през 1982-1983 г. и в Япония, Осака и Токио в Университетска болница „Сайтама” през 1989-1990 г.
Има специалности по вътрешни болести и кардиоревматология. Член е на управителния съвет на Българската липидна лига, на Нюйоркската академия на науките, на управителния съвет на Международното дружество по фармакотерапия, на управителния съвет на БКД, председател на работна група по фармакотерапия към БКД, FELLОW на Европейското кардиологично дружество, национален консултант по кардиология.

––––
Доц. Гочева, бяхте гост на нашето списание преди 2 години. Какво ново можем да кажем сега за сърдечносъдовите заболявания?

Няколко са новите неща от 2 години насам. Първото е, че броят на катетеризационните центрове рязко се разрасна и фактически във всеки по-голям град вече има катетеризационна лаборатория. Това може да бъде добро, може да бъде и лошо. Доброто е, че са в близост до пациента, когато трябва да му се прави някакво изследване. Лошото е, че поради много големия им брой тези лаборатории работят с все по-малък контингент пациенти. Много е важно една Аз лично нямам информация на този етап коя лабаратория колко интервенции има. Но наскоро в Министерството на здравеопазването се проведе среща, на която въведохме допълнително в стандарта изискването за регистри. Това е второто ново нещо – въвеждането на регистри за интервенции. Така ще се знае колко интервенции прави всяка лаборатория, как ги е направила и каква е ползата от тях.

Третото нещо което се случи у нас, бе, че завършихме едно проучване, което ни позволява да видим мястото на България спрямо другите европейски страни по отношение на много параметри при пациенти с коронанрна болест и при пациенти без коронарна болест, но с висок риск. Можем да направим задълбочен анализ на резултаттите по отношение специално на първичната профилактика при пациенти с висок риск и за една интересна група пациенти с метаболитен синдром. Проучването показа също, че се запазва тенденцията за нелечение на високорисковите пациенти, специално на дислипидемиите. Само около 50% от лекуваните с висок риск постигат таргетна стойност, другите 50% имат неефективно лечение.

Изследването отбелязва също известна инертност на лекарите и на пациентите за смяна на схемата на лечение или смяна на един препарат с друг, по-ефективен. Тази инертност може би е свързана с икономически фактори. По-ефективните медикаменти в някои случаи са по-скъпи или пък пациентът трябва да доплаща повече. Затова аз винаги съм смятала, че специално статините би трябвало да се реимбурсират 100%. Това е особено важно за високорисковите пациенти, които въпреки усилията на лекарите не постигат прицелните стойности на общия и на лошия холестерол.
Като четвърта нова тенденция в тези последни 2 години можем да отбележим, че намалява честотата на острия миокарден инфаркт в България. Такава тенденция се отбелязва за всички европейски страни. И обяснението е, че повече пациенти взимат именно статини.
Статините, АЦЕ инхибторите и аспиринът са трите групи медикаменти, които намаляват смъртността. Няма друг метод, измислен до този момент. Тя не се повлиява от модерните методи на интервенции, не се намалява и от сърдечната хирургия.

Смятате ли, че това е известно на общопрактикуващите лекари?

Смятам, че е известно. Имахме 2-3 конференции с общопрактикуващите лекари, на които точно това беше разказано. Беше им посочена значимостта на тези лекарства, какви изследвания трябва да правят, ако се съмняват, че има странични ефекти, и т.н. Имаше три модула и много общопрактикуващи лекари минаха през тях. Лекциите разглеждаха специално лечението със статини и с АСЕ инхибитори. Т. е. фокусът беше върху лекарствата, които намаляват смъртността.

Какво друго искате да постигнете като национален консултант и човек с позиции в здравното министерство?

Тази година, със съдействието на МЗ и на НЗОК, стартирахме програма за лечение на някои форми на белодробна артериална хипертония, като начало – на тази, която наричаме идиопатична. При нея все още няма ясна концепция какво я причинява, но обикновено се среща при млади хора и завършва летално, ако не се лекува. Три центъра в България правят изследвания по определени индентични алгоритми, за да може да се прави съвместен анализ между пациентите. Вече доста млади хора ползват тази програма. Лечението е изключително скъпо, понякога достига до 30 хил. лв. на месец. Но ефективно, удължава жевота на предимно млади мъже и това е голям пробив.

Има ли тенденция за подмладяване на сърдечносъдовите заболявания?

Наблюдава се леко намаляване на възрастт на исхемичната болест на сърцето. Може би защото профилактичната част не е много разпространена сред младите хора. След като минат 50-годишна възраст, хората започват да мислят за себе си и да внимават. Докато младите са по-небрежни. Важно е самият индивид да има отношение към начина на живот. Но и обществото е длъжно да поеме своя дял. Например да се иска лична карта и да не се продават цигари и алкохол на деца под 18 години. Но, изглежда, тук борбата е между печалбата и загубата на тази печалба, ако не продадат дадена стока. В крайна сметка, включително този, който продава цигарите или алкохола, също ще плаща за това, че някой друг ще се лекува. Това трябва да сигне до съзнанието на всеки.

Какво правят в света, което ние още не прилагаме в областта на сърдечносъдовите болести?

В света няма някакви новопоявили се революционни технологии. По-скоро те еволюираха. Появиха се нови стентове, с по-голяма успеваемост и намаляване честотата на тромбозирането. Много е полезно едно изследване, при което се установява значението на дадена стеноза. Това е изключително полезно за пациента и за неговата прогноза, но технологиите, с които се работи, са по-скъпи.
Така че новите технологии са скъпи, има ги от време на време и в България, но паради това, че не се заплащат винаги, тяхното приложение е ограничено.

На какво бихте заострили вниманието на общопрактикуващите лекари?

Работата на общопрактикуващия лекар е много трудна. Тъй като той трябва да обхване абсолютно всички медицински проблеми на един пациент. Освен това науката еволюира, а той трябва да има познания за всичко, кето се случва в отделните дисциплини. Трябва да следи не само кардиология като мен, а и гастроентерология, някои малки хирургически процедури, които трябва да прави, да разбира от акушерство и гинекология, от педиатрия. Това никак не е просто и леко. В другите страни тези колеги, които желаят да станат общопрактикуващи лекари, минават на специално студентско обучение
по линията на общопрактикуващия лекар. Може би и у нас трябва да стане така – специално обучение, за да могат да посрещнат предизвикателствата, след като излязат от медицинския университет. След това трябва да преминат следдипломно обучение по-важните дисциплини, които определят спешността. И всичко това трябва да завърши със специалност Обща медицина.
Трябва да има и периодичен контролвърху знанията, както е в другите страни – не само за ОПЛ, но и за всички специалисти. Това е така нареченото продължително медицинско обучение. Да кажем през 5 години може да се минава някакъв задължителен тест. Може да се организират дистанционно, по интернет, курсове, изпитване, тестове. Така правят американците и това не изисква кой знае какви усилия. Това е един от начините да се самоподдържа нивото на компетентност.

Разговора води
Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom