Трябва да инвестираме в кадрите, които искат да останат да работят в България

Трябва да инвестираме в кадрите, които искат да останат да работят в България
468×60 – top

Брой 2/2012

Проф. д-р Иван Ценев, д. м., д. м. н.
Национлен консултант по УНГ болести

Проф. Ценев, като човек с изключително богат професионален и житейски опит какво искате да кажете на нашата основна аудитория – общопрактикуващите лекари?

Искам да кажа, че трябва да се работи много, трябва да се чете още повече, за да не пропускаме в практиката си някои важни заболявания. Аз говоря за оториноневрологичните заболявания и държа да се заостри вниманието особено върху онкологичните заболявания. На второ място – глухотата, на трето – някои други редки заболявания, които понякога може да ни изненадат, като например туберкулоза.
Искам да кажа на колегите, че знам колко им е трудно, но сега на всеки и навсякъде е трудно да се работи. Трябва да преодолеем този период, за да минем по-нататък. Твърдо съм убеден, че здравеопазването у нас ще се подобри. Ще дойдат светли мигове както за колегите от общата практика, доболничната помощ, така и за болниците.

Какви са най-честите проблеми в общата ви работа сега?

Най-често колегите в нашата оторинологична специалност се сблъскват с някои остри заболявания, които трябва да бъдат детерминирани от хроничните. Хроничните заболявания понякога може да им поднесат изненади. Да си мислят, че това е един банален хроничен възпалителен процес, да го подценят и това да доведе евентуално до неразпознаване дори на злокачествени заболявания на фаринкса, ларинкса, хипофаринкса и така нататък. Това нещо може да се срещне и в носа. В голямата клиника, която ръководя, ние имаме много често такива заболявания, които са маскирани. До момента на тяхното откриване те са диагностицирани като хронични възпаления, полипози, алергични риносинузити и така нататък. А под маската се наблюдава развитието на доста агресивен малигнен процес, който най-често трудно може да бъде преодолян и да спасим болния независимо от широката резекция, която се извършва. За съжаление тази възможност се пропуска, някъде от самонадеяност, другаде от незнание, но трябва да се знае, че тя винаги съществува. Същото е и при карциномите – на ларинкса, на фаринкса, на сливиците. За съжаление напоследък се наблюдава тенденция на подмладяване на карциномите независимо от локализацията им в областта на отоларингологията. Това се дължи на редица фактори. Така че, когато има повече от 20-30 дни дрезгав глас или болка някъде из областта на отоларингологията, трябва винаги да се подозира развитието на такова коварно заболяване.

Съветвате общопрактикуващите лекари да насочват пациентите към специалисти своевременно и при най-малкото съмнение?

Да, трябва да ги насочват към специалистите. Ние на никого не сме отказали консултация, включително и на колегите, когато изпращат болните директно до нас. Големите клиники имат потенциал от висококвалифицирани специалисти, които винаги могат да им дадат консултация, задълбочено да опишат оплакванията, да ги насочат по-нататък за лечение. И да се оперира, ако евентуално се прецени, че заболяването е хирургическо.
В нашата клиника ние предлагаме целия набор от оперативни интервенции, няма нещо, което да не извършваме. Стига да не е в масиран стадий, но и тогава рискуваме и рискът понякога е позитивен, защото удължаваме живота на тези хора. Е, качеството на живот е нещо съвсем различно, но все пак го удължаваме.

Казахте, че има тенденция за увеличение и подмладяване на някои заболявания, да речем, злокачествените?

Не бих казал, че има бум на заболяванията. Освен това в нашата клиника заболяванията са вече филтрирани, селектирани са онези болести, които не може да бъдат повлияни, да речем, в по-крайните звена. При нас идват само онези, които например са с огромни туморни маси и не могат да се разрешат от другите колеги.
Все пак имам известно наблюдение, че напоследък се увеличи онкологичната заболеваемост независимо от локализацията. Учудващото е, че това се случва в много ранна възраст. Имаме 20-22-годишни момчета и момичета, които са с карцином на ларинкса. Някои си отиват, други остават инвалиди за цял живот.

На какво го отдавате, каква е според вас причината?

Появиха се доста инфекти, които може би са една от основните причини за тази инфекциозност сред населението. Напоследък се говори много за така наречените човешки папиломни вируси. Една от техните отличителни чести е, че /особено в някои от щамовете – 6,11/ се колонизират вътре в трахеобронхиалното дърво и преминават много често за година, година и половина в развита ремисия с карцер. Тава е една от причините, които ние смятаме за нова. Има някакви доказателства, но още не са сигурни, за да може твърдо да се пледира, че този папилома вирус предизвиква карцином.
При по-възрастните причината твърдо е тютюнопушенето. 99% от пушачите винаги имат тази нокса. Тютюнът безспорно е вреден навик, без който може. Трябва хората да бъдат достатъчно добре информирани за вредата от него.
Друга причина са честите инфекции, особено на горните дихателни пътища, хронични фарингити, синузити, епифарингити.

Вие поехте Клиниката по уши, нос и гърло в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” в много критичен и неприятен момент след трагичния случай с 4-годишното дете, което почина от усложнения, възникнали след операция на сливиците.

Изключително труден и деликатен момент. Нещастия се стовариха върху клиниката. И трябва да ви кажа, че е доста трудно да се преодолее тази негативна настройка, която не беше премерена по отношение на журналистическите изказвания. Хората също до голяма степен се стреснаха от това, което става. Но ние продължаваме да работим и го правим пак по същия начин. Бога ми, навсякъде се случват такива неща. Жалко е, че се е случило, но колеги от цял свят споделят, че са имали такива случаи. Операцията на сливиците е доста неприятна, защото се работи все едно в дупка. Когато почва да кърви, не се вижда, няма плоскост, отнякъде мокри, цапа и трябва да се обшие. Това е било основното, за което ни наказаха. Но оттук нататък не трябва да се повдигат повече тези въпроси, да се успокоят хората. Защото при нас вече има отлив, не искат да оперират сливици. И това е заради стреса, който изживяха колегите. Ще дойде ден, в който няма да има кой да оперира. Откъде ще внася тази държава хирурзи, не мога да ви кажа. Но пациентите и многознайковците, които сега най-много критикуват, вероятно ще отиват в Турция. Да вървят в Турция, за да видят как е. Наскоро наш представител, който беше с много рядко заболяване, за щастие нефатално протичащо, отиде във Виена да се оперира. Екзактно всичко, но докато не си е платил дължимата сума, не са взели скалпела. Ще дойде това и при нас. Всички, които се смятат за много хитри сега, не си внасят здравни осигуровки, вървят по ръба на закона, трябва да знаят, че ще дойде ден, в който няма да могат да преминават така лесно през финансовата бариера. Засега все още при нас има някакъв хуманизъм в кавички – този ще пуснем, онзи ще оперираме. Но всеки ден при мен леглото струва 190 лв. Когато се приеме някой, който не си е платил осигуровките, тези пари се трупат на клиниката. А хората, които работят тук, имат семейства, искат да си вземат дължимото. Не е онова, което беше преди 20-ина години при социалистическото здравеопазване. Трябва да се намери някаква средна линия – да се използва позитивното от онова време и от това, което е сега, за да можем да направим добро здравеопазване. Но здравеопазването е един консервативен процес. Както виждате, разделихме се на две – на доболнична помощ и на клинична помощ. Но за мен най-важното е да можем да обслужваме нашето население, нашия си народ. Защото този народ е дал това, което имаме сега, всички са дали по нещо.

Като национален консултант по какви идеи работите съвместно със здравното министерство?

Нас, националните консултанти, не ни викат почти за нищо в министерството. Не ни използват, за да кажем как виждаме нещата. Искат някои сведения, които се чудя за какво са им, хрумнало му е на някой. Така че най-често се сблъскваме с касата и с този отдел за лечение в чужбина. Действително има такива болни, на които може да се помогне. Но има и такива, които където и да отидат, нищо не може да се направи. И това трябва ние да го доказваме, а те най-често смятат, че имаме някакви задни мисли, едва ли не конфликт на интереси. Наскоро имахме такъв случай – циганче пило киселина, нищо не останало от целия му хранопровод, всичко стопено. Едва направихме нещо като трахея, да може да говори. В „Пирогов“ Червеняков му прави хранопровод няколко пъти, изкара сондата горе на гръдния кош. Иска да ходи в чужбина. Къде да отиде, кой ще се занимава? За да отидат, събираме пари, предизвикваме кампании, национален плач и съжаление. Но защо нито един от тези , които се върнаха, не се показаха пред медиите, за да каже какво е станало с него. Вземат 50-100 хиляди долара и отиват. Някой мошеник им обещае, че ще ги оправи. Нищо не им помагат. Много безкритично е нашествието на тези елементи. Сега Турция е шлагерът. Ходят, кой се върнал, кой не – оставят си парите там. Но ние губим от това, те изнасят национален капитал, национално богатство по този начин.

Какви са вашите идеи за усъвършенстване на системата на здравеопазването, какво според вас може да се направи?

Много работи може да се направят. Първо – държавата влага страшно много пари в здравеопазването. Купува се скъпа апаратура, последни поколения. Апаратура, която нашите специалисти не са готови да използват.
Аз мисля, че е редно вече да почнем да инвестираме в докторите, в тяхната специализация, квалификация. На моя директор сигурно вече му станах противен с това да искам да направя една лаборатория, в която да събирам колегите. Да ми вземат кости от патологията и да почнат да работят уши. Те няма къде да се научат, не мога да ги пусна на жив човек, ще направят някоя беля. Аз няма на кого да предам опита си. Моят син отиде да работи в Германия. Но става въпрос за тези, които са тук, те трябва да се научат, да се инвестира в тези хора. Ако трябва, да ги пратим някъде, да им плати болницата или държавата по 6 месеца – да отидат да видят. По друг начин гледаш, когато се върнеш след една такава командировка, даже и от един конгрес. Виждаш много нови идеи, а при нас всичко е сиво, мрачно. Оказа се, че в европейската общност никъде няма изрична забрана или постулат да се взема трупен материал. При нас казаха не, ЕС забранява. Как може словаци, чехи, унгарци, хървати, всички да провеждат такива курсове. А ние да не можем да направим един курс. Да им покажа аз нещо, което ще им остане за цял живот. Да, ще има грешки и след този курс, но те ще набират опит. Аз работих в бившия Западен Берлин за един професор. Обработвал към 500 кости. След 500 е едно, а след 5 е друго. И като се върнах тук, ухото за мен вече нямаше тайни. Сега гледам, купили апарати, с които да следят къде е лицевият нерв. Ако не го знаят, и с този апарат няма да се справят.
Имаме много широк диапазон задачи – какво трябва да правим, какво трябва да учим. Но на първо място трябва да си стегнем нашите кадри. Не говоря за ония, които са с единия крак навън. Младите са така, тях не ги интересува. Но тези, които ще останат тук, за тяхното обучение трябва да помислим. Договорил съм се, имам обещание, но пусти пари. Откакто съм почнал работа, все пари няма.

Разговора води:
Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom