Брой 11/2023
Д-р Н. Георгиева
УНГ клиника, Военномедицинска академия – София
Въведение
Затрудненото носно дишане е чест симптом при много от заболяванията на носа и околоносните кухини. То влошава качеството на живот на пациентите, което го прави проблем с голямо социално значение. Затрудненото носно дишане може да се дължи на остри или хронични заболявания на носа, протичащи с едностранно или двустранно запушване на носа.
Етиология
Най-честата причина за остро затруднение на носното дишане при деца и възрастни е острата хрема, чиито главен причинител са вирусите (рино-, грипни, корона, респираторно-синцитиални и др. вируси), но би могла да има и бактериална генеза (стафилококи, стрептококи, хемофилус инфлуенце и др). Други причини за остро затруднение на носното дишане са алергичната и вазомоторна хрема, острият риносинуит, травмите на носа и околоносните кухини.
На-честата причина за хронично затруднение на носното дишане при деца е аденоидната вегетация (т.нар. трета или носна сливица).
При възрастни причините са по- разнообразни – хипертрофичен ринит, изкривяване на носната преграда, наличие на хроничен риносинуит с или без носна полипоза, наличие на туморни формации.
В преобладаващият брой случаи затрудненото носно дишане се изразява в запушване на двете ноздри, но макар и по- рядко, то би могло да бъде и едностранно – при наличие на чуждо тяло в носа (най-често децата поставят чуждо тяло в носа, което може да срасне с околната лигавица и за няколко месеца да се образува ринолит) или на различни туморни формации (хоанален полип, естезионевробластом, инвертен папилом и др.).
Клинична картина
Оплакването на пациентите от затруднено носно дишане може да бъде съпроводено от секреция от носа с различен характер (бистра, водниста, слузеста, гноевидна, кървава, с неприятна миризма), т.нар. пост-назален дрип (натичане на секрет по задната фарингеална стена), носов говор, сърбеж, кихане, сълзене от очите, главоболие, намалено обоняние или пълната липса на обоняние (аносмия), заглъхване или болка в ушите, кървене от носа, оток на клепача, оток на бузата, зрителни нарушения и др. Всички тези оплаквания влошават качеството на живот на пациентите.
Диагноза
За поставяне на диагнозата значение има внимателно снетата анамнеза – дали затрудненото носно дишане е едно- или двустранно, с каква продължителност е то, има ли секреция от носа и с какъв характер и т.н.
Методите, които се използват рутинно в практиката са: оториноларингологичен преглед с предна риноскопия, задна риноскопия, вземане на носен секрет за микробиологично изследване (с антибиограма), назална ендоскопия, акустична или риноманометрия. По преценка на специалист може да бъде назначено и образно изследване – компютърна томография (КТ) на околоносни кухини в 3 проекции (аксиална, коронарна и сагитална) – с или без контраст, или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
Лечение
Лечението е различно в зависимост от причината, довела до затрудненото носно дишане.
Острите вирусни ринити се лекуват медикаментозно, предимно с локални средства – назални промивки, деконгестанти, общоукрепващи средства и витамини, а при доказан бактериален причинител и при по- протрахирани случаи се назначат и локални и/или перорални антибиотици.
Острите пристъпи на алергична хрема (rhinitis chronica allergica) се лекуват с назални деконгестанти, антихистамини, локални кортикостероиди, а при определени алергени, болните могат да бъдат насочени в периода на ремисия за десенсибилизация към алерголог.
При травми на носните кости с дислокация и/или при наличие на хематом се провежда хирургично лечение, съпроводено с антибиотична терапия.
Лечението на уголемена аденоидна вегетация (vegetatio adenoidea), водеща до затруднено носно дишане, е оперативно.
Когато хипертрофичният ринит (rhinitis chronica hypertrophica) не се повлиява от медикаментозна терапия (с вазоконстриктори, а при наличие на алергична компонента – и с назални кортикостероиди), се прилагат различни видове хирургично лечение – мукотомия, каутеризация, резекция на назалните конхи, радиоконхотермоаблация (RTC).
При изкривяване на носната преграда (Deviatio septi nasi) лечението е хирургично – септопластика (septoplastica) и цели възстановяване на дишането. При този вид оперативно лечение няма корекция на външната форма на носа.
При наличие на хроничен риносинуит лечението е оперативно, като най- съвременният оперативен метод е т.нар. функционална ендоскопска синус хирургия (FESS) – при този метод под ендоскопски контрол се разширяват естествените отвори на околоносните кухини и се осигурява дренажа им към общите носни ходове, почистват се синусите от наличните в тях полипи, гранулационна и хипертрофична тъкан, муко- и пиоцеле. В зависимост от интраоперативната находка следоперативно може да бъде назначена допълнителна терапия с локални и/или перорални антибиотици и/или кортикостероиди с различна продължителност.
FESS все по-широко се прилага и за лечението на различни туморни заболявания на носа и околоносните кухини, като понякога се налага достъпът да бъде разширен и тогава се ползва комбинирана хирургична техника – ендоскопска и конвенционална.
Заключение
Затрудненото носно дишане е чест симптом в ежедневната практика, нерядко пренебрегван от медицинските специалисти. За подобряване качеството на живот на пациентите от първостепенно значение е своевременно поставяне на правилната диагноза, с оглед успешното лечение на пациентите.
Литература:
1. Gleeson М., Browning G., Burton M., Clarke R. Scott-Brown’s Otorhinolaryngo logy, Head and Neck Surgery, 7th Edition, 2008, Vol.3
2. Cummings CW, Flint PW, Haughey BH et al. Cummings Otolaryngology:
Head & Neck Surgery, 4th ed., 2005
3. Lalwani AK. Current Diagnosis & Treatment: Otolaryngology Head and
Neck Surgery, 2nd edition. 2008, LANGE.
4. Corbridge RJ, Hellier W PR.Essential ENT Practice.2001.
5. Corbridge R, Steventon N. Oxford handbook of ENT and Head and Neck
Surgery.2006.
