Как да си изберем спирометър

Брой 3/2001

Д-р С. Филчев

В бедодробната патология спирометрията е диагностична методика с голяма информативна стойност. В последните години се отбелязва тенденция за увеличаване честотата на заболявания като бронхиалната астма, хроничния брон­хит и ХОББ. Препоръчително е всеки общопрактикуващ лекар да разполага със спирометър апарат, който е почти толкова необходим, колкото и електрокардиографът, защото прави лекаря не­зависим и подобрява ефективността на работата му.

Пред тези, които са решили да си закупят спиро­метър стой въпросът за избора на най-подходящия апарат измежду многото, предлагани на пазара. Не е възможно да се препоръча определен тип или вид спирометър. Това зависи от изискванията и възможностите ви. Преди всичко е необ­ходимо да разполагате с минимум от информация за принципа на действие, предимстбата и недостатъците на отделните видове спирометри.

Видове спирометри:

I. Обемно-изместващи исторически най-стари и все по-рядко използвани. Първично измерват обема, дебитите се изчисляват чрез диференциране. Биват: водни, мехови, водно-ролкови, диафрагмени.

II. Дебитно-чцвстбителни измербат директно въздушния дебит, обемът се изчислява вто­рично чрез електронно интегриране. Това задължително предполага вграждането на компютър или микропроцесор. При този тип спирометри се използват четири основни типове сензори:

• Пневмотахограф. Представлява вградено съпротивление на въздушния поток, най-често под формата на фина метална мрежа (тип Lily) или система от успоредни тръбички (тип Fleisch). Разликата в налягането преди и след съпротивлението, е право пропорционална на въздушния дебит. Точен, при условие, че е снабден с подгряващо ус­тройство, предотвратяващо кондензирането на болни пари по сензора.
• Термистор. Състои се от тънък реотан в центъра на тръбичката, в която диша пациентът. Въздушният дебит е пропорционален на тока, не­обходим за поддържането на определена темпера­тура на реотана. Трудно измерва турболентен поток и изисква дълга тръба между пациента и сензора, с цел ламинаризиране на потока.
• Турбина витло, задвижвано от въздушния поток на пациента, чиито обороти, измерени по фото-електронен път са пропорционални на скоростта на въздушния поток. Недостатък е, че при смяна посоката и интензивността на потока, инертността на турбината „въвежда“ грешки.
• Вортекс. Специално конфигурирани препятс­твия в дихателната тръба създават въздушни завихряния, детектирани и броени на ултразвуков принцип. Недостатък са грешките при ниски дебити.

Преди да изберете конкретен модел е необходи­мо е да си отговорите на следните въпроси:

• Кой ще провежда изследванията и каква е неговата квалификация?
• Средне колко изследвания ще се правят дневно?
• Ще се изследват ли деца?
• Какви функционални показатели са ни необходими? Дали ФРК и ФЕ01 са достатъчни, или са нужни експираторните и инспираторни дебити и минутната вентилация?
• Кога са необходими резултатите веднага или на следващия ден?
• С какви парични средства разполагате?
• Необходимо ли е апаратът да бъде портати­вен?

Производителите на спирометри обикновено се съобразяват със стандартните изисквания на ATS (Американското Торакално Дружество) или ERS (Европейското Респираторно Дружество).

Преди да изберете вашия спирометър, вие също трябва да сте запознати с някои задължителни специфични изисквания:

• Спирометърът трябва да може да измерва обеми (форсиран витален капацитет) минимум до 8 литра и дебити в интервала от 0 до 12 литра в секунда.
• Поради удължените експирационни времена при пациентите с обструкция, спирометърът трябва да може да акумулира обем за време поне 15 секунди.
• Ако спирометърът измерва форсирания експираторен обем за 1 секунда (ФЕ01, FEV1), трябва задължително да съществува и възможност за прилагане техниката на „обратна екстраполация“ за определяне истинското начало на експирацията.

Информирайте се внимателно за цената, гаранционния срок, сервиза, срока за доставка; вида, цената и времето на живот на консумативите; на­чина на стерилизация! Изискайте максимално количество оригинална документация! Продавачът трябва да 6и осигури достъп до мострен екземпляр от апарата. Минималното, което трябва да направите е:

• Проберете дали спецификациите на апарата отговарят на стандартите на ATS (или ERS).
• С помощта на ръчната калибрационна сприн­цовка вкарайте в апарата неколкократно определения обем въздух с различна бързина. Направете това не в калибрационната програма, а в тестовата предназначена за изследване на пациента. Резултатът трябва да е обем, преизчислен в т.н. BTPS (body temperature and pressure saturated) усло­вия: например ако сте използвали помпа с обем от 3 литра, измереният ФВК трябва да е около 3.3 литра (BTPS).
• Симулирайте „проблемни“ пациенти при лош старт или ранно завършване на експирацията. Апаратът трябва да ви предупреди при тези си­туации! Разклатете измервателната глава или тръбата и вижте дали апаратът не дава „лъжлив“ старт.
• Ако методиката позволява, сравнете изчислените от апарата с „ръчно“ изчислените параметри.
• Информирайте се за имената и координатите на други клиенти на фирмата, закупили същия апарат. След като се свържете се с тях, помолете ги да споделят с вас мнението си.
• И накрая, ако имате възможност, осигурете си компетентен и доверен консултант при покупката.