Брой 2/2008
Р. Лолова
Очна клиника, УМБАА „Св. Анна“ София
Много често, след прибиране от родилния дом родителите забелязват секрет в очите на детето си. Най-често го свързват с хигиената около раждането. При по-голямата част от децата симптомите преминават с или без лечение. При останалите секретът се появява отново след известно бреме и, сменили вече няколко вида капки, родителите търсят консултация с детски очен лекар.
В първите две седмици от раждането могат да се наблюдават следните конюнктивити при новородени: токсичен (до няколко часа след раждането, в резултат на задължителната очна профилактика на гонорея) с воднист секрет; гонококов (между 2-4 ден) с обилен гноен секрет, застрашаващ роговицата; конюнктивит, причинен от различни бактерии (Pseudomonas aeruginisa, Staphilococus aureus, Streptococus pneumonia, Haemophilus между 4-5 ден) с мукопурулентен секрет и хламидиален конюнктивит (5-14 ден) с мукозен или мукопурулентен секрет. Изборът на правилен антибиотичен препарат, според клиничната картина и микробиологичното изследване, както и достатъчната дозировка и продължителност на лечение решават проблема с конюнктивитите при новородени.
Появата на чести конюнктивити след втората седмица от раждането се дължи на проблеми със слъзно-носните пътища. През интербалите, в които няма секрет, родителите забелязват спонтанно периодично или непрекъснато сълзене от едното или двете очи. Честотата на тези симптоми при новородени е 2-4%.
Слъзоотводящите пътища започват от слъзните пункти (горна и долна), слъзните каналикули, слъзната торбичка и накрая минават през слъзно-носния канал, който се отваря в долния носен ход под долната носна конха. Поради тази причина, подходът към заболяванията на слъзно-носните пътища е интердисциплинарен.
Най-честите причини за сълзене при деца, дължащи се на заболямания на слъзоотводящите пътища са:
♦ непълна резорбция на мембрана в изходния край на слъзно-носния канал (Membrana Hasner);
♦ аномалии на слъзната торбичка (дивертикул или фистула);
♦ аномалии на пунктите (атрезия, наличие на допълнителна пункта);
♦ атрезия или непълна проходимост на каналикулите.
Други причини за сълзене при деца, изискващи диференциална диагноза, са:
♦ вродена глаукома;
♦ неправилно растящи мигли;
♦ албинизъм;
♦ аниридия;
♦ роговична ерозия;
♦ неонатален конюнктивит;
♦ други лицеви конгенитални аномалии.
При наличие на стеноза или непроходимост на даден участък от слъзоотводните пътища, сълзенето се възобновява с различна интензивност, место асиметрично и с добавен гноен секрет.
Това е моментът, в който трябва да се направи консултация с детски очен лекар, за да се определи правилният подход към проблема и да се избегне необоснованото сменяне на антибиотични капки. Локалното им приложение не изключва нежелани странични ефекти.
При наличие на стеноза, която се диагностицира чрез оглед и цветна проба с флуоресцеин, на родителите се обяснява и се демонстрира прилагането на дигитален масаж по хода на слъзно-носния канал няколко пъти на ден. Антибиотични капки се включват само при обилен гноен секрет, най-добре след микробиологично изследван секрет, за период максимум от 10 дни.
При наличие на атрезия, според тежестта на оплакванията и възрастта на пациента, се обмисля оперативна интервенция.
При деца със стеноза, с разбиране и отговорно отношение от страна на родителите, при 90 % от случайте оплакванията преминават спонтанно или с консервативно лечение до навършване на една година на детето. При останалите случаи се налага сондиране за възстановяване на проходимостта. Съществуват спорове относно най-подходящата възраст за манипулацията. Според литературни данни и личен опит, за да се избегнат ненужни вмешателства, това се прави около 11-12 месец от раждането. За постигане на дълготраен резултат от манипулацията е необходима краткотрайна обща анестезия.
При около 5 % от децата сондирането не боди до желания резултат, което налага поставянето на силиконови тръбички за период от няколко месеца за осигуряване на постоянна проходимост, а на по-късна възраст (5 години) дакриоцисториностомия. И двете операции се извършват със съдействието или изцяло от специалист уши-носгърло.
в диференциално-диагностично отношение изключително важно е разпознаването на неонаталния конюнктивит, роговичната ерозия и конгениталната глаукома, защото тези заболявания могат да доведат до усложнения или трайно намалена зрителна острота.
Неонаталният конюнктивит обикновено започва след втория ден от раждането. Съпроводен е с обилен гноен секрет, оток на клепачите, хиперемия на конюнктивата и застрашава роговицата. Лечението е с антибиотични капки.
Неразпозната роговична ерозия може да се инфектира и да премине в кератит.
При конгениталната глаукома, едната или двете роговици могат да са с увеличени размери и с намалена прозрачност като фотофобията и сълзенето са водещи. Ранното оперативно лечение е изключително важно за запазване на зрението.
