Брой 10/2018
Д-р Н. Кючуков, д.м., Доц. д-р Я. Иванов, д.м.
Медицински Университет – Плевен
Въведение
Хроничните заболявания остават главна причина за болестност, нетрудоспособност и смъртност, независимо че са натрупани много знания за предотвратяването им и намаляването на риска от усложнения. Използването на систематичен подход води до подобряване на грижите за пациентите с хронични заболявания. Този подход включва различни интервенции, решаване на казуси, системи за проследяване на грижите за пациентите, усвояване на практически препоръки, фокусиране върху обучение на пациентите за подобряване на техните умения по отношение начина им на живот, правилно взимане на медикаменти, поведение при влошаване на състоянието (1).
Използването на електронни бази от данни под формата на регистри за дадено заболяване осигурява бързо и лесно проследяване на желаната информация и помага за откриването на пропуски в грижите за пациентите съобразно препоръките. Регистрите също спомагат за осигуряването на подходяща и навременна грижа за пациентите по време на контролните визити (1).
Медицински регистри
Първите регистри са разработени през 80-те години на миналия век. Ползите им в подобряване на грижите за хронично болните бързо довеждат до широкото им приложение (1). Друга важна причина за бързото навлизане на регистрите в ежедневната практика са големите годишни разходи. През последните няколко години преките и непреки разходи за ХОББ в Америка надхвърлят 40 милиарда долара (2). Освен високите разходи, се установяват и големи пропуски в грижите за пациентите с хронични заболявания, които могат да бъдат подобрени с използване на систематизирани бази от данни под формата на регистри. Според изследвания на McGlynn et al., само 56% от пациентите с хронични заболявания получават грижи според препоръките (3). Регистрите позволяват подобряване на грижите чрез откриване на група пациенти с определени нужди, предоставяне на планирани грижи, проверка на резултати, обратна връзка за работата на екипа, напомняне за контролни визити, контролни изследвания и други (4). Електронните регистри съхраняват всички необходими данни за пациента, те са винаги на разположение и лесно достъпни, за разлика от хартиената документация. Регистрите са полезни не само за получаване на информация от конкретен пациент, но и за статистическа обработка на определена група пациенти (характеристика или проследяване на конкретни показатели) при провеждане на научни проучвания (1).
Регистър за проследяването на пациенти, показани за домашно кислородолечение
Един от първите електронни регистри за пациенти с ХОББ, нуждаещи се от домашна кислородотерапия, е създаден в Швеция през 1987 г., след публикуването на данните от две мащабни рандомизирани контролирани проучвания, според които домашната кислородотерапия увеличава двойно преживяемостта при пациенти с ХОББ с тежка хипоксемия (PaO2≤55 mmHg) (5, 6). Функцията му е да предостави необходимата информация и чрез него да се направи лесна оценка на показанията за започване на лечението, а в последствие и да се оценят резултатите от терапията (7). След изграждането на регистъра ежегодно са оценявани неговите функции чрез срещи и доклади на комисията, отговаряща за него. Установени са били значителни подобрения в повечето индикатори за качество на терапията след стартиране на регистъра през 1987 г., което е показало ролята му като незаменимо средство за осигуряване на ефекта от терапията (8).
Подобни резултати се отчитат и в други страни. Регистърът за пациенти, провеждащи домашна кислородотерапия в Дания, помага за по-доброто проследяване на пациентите, оптимизиране на комплайънса към терапията и медицинските грижи (9). Използването на кислороден регистър в Дания е довело до увеличаване на преживяемостта на пациентите, лекувани с ПДКТ значително от 1.07 на 1.4 години (9). От проведено проспективно проучване, оценяващо дейността на шведския регистър за пациенти с хронична дихателна недостатъчност, използващи ПДКТ, се установява, че за последните 29 години от съществуването на регистъра честотата на използване на ПДКТ се е увеличила от 3.9 на 14.7/100,000 души население. Данните показват, че за 2015 г. 2,596 пациенти са провеждали ПДКТ. За проследения период се отчита още по-добро придържане към индикациите за включване и продължаване на терапията във времето. Регистърът е спомогнал и за подобряването на медицинските грижи за пациентите (10).
В наши дни електронни регистри за пациентите на лечение с кислород в домашни условия съществуват в повечето европейски държави. Изграждането в България на регистър за пациенти с показания за провеждане на домашна кислородотерапия би улеснило оценката на нуждата от лечението, би помогнало за подобряване грижите и проследяването на пациентите, както и достъпа до лечението.
Използването на локален регистър в клиниката по пневмология и фтизиатрия към УМБАЛ Плевен подпомогна идентифицирането и проследяването на пациентите, показани за провеждането на ПДКТ. За проследения период от 3 години се отчетоха ползите от терапията по отношение на симптомите на ХОББ, намаляване броя на хоспитализациите, поради обостряне, подобряване на преживяемостта (11, 12, 13). С помощта на регистъра се проучиха и оцениха факторите, свързани с преживяемостта и смъртността. Направи се и анализ на разходите, необходими за лечението на пациентите и ползата от ПДКТ за намаляване на разходите, свързани с болничното лечение (11, 12, 13).
Чрез анализа на данните от регистъра се дава възможност за идентифициране на проблеми, свързани с грижите за пациентите и подпомагане изграждането на стратегии за тяхното подобряване (11). Медицинският регистър може да осигури информация за цената на лечението и е важен компонент при изграждането на система за реимбурсирането на терапията на нуждаещите се пациенти.
Книгопис:
1. Metzger J et al. Using computerized registries in chronic disease care. California HealthCare Foundation, Feb 2004.
2. Guarascio A et al. “The clinical and economic burden of chronic obstructive pulmonary disease in the USA”, Clinicoecon Outcomes Res. 5: 235–245. Jun 2013.
3. McGlynn E et al. “The quality of health care delivered to adults in the United States”, New England Journal of Medicine, 348;26, 2635-2645, June, 2003.
4. Wanger E. A survey of leading chronic disease management programs: are they consistent with literature? Managed Care Quarterly, 7(3):60-70, 1999.
5. Nocturnal Oxygen Therapy Trial (NOTT) Group. Continuous or nocturnal oxygen therapy in hypoxemic chronic obstructive pulmonary disease. 93: 391–398; Ann Intern Med, 1980.
6. Report of Medical Research Council Working Party. Long-term domiciliary oxygen therapy in chronic hypoxic cor pulmonale complicating chronic bronchitis and emphysema. 1: 681–686; Lancet, 1981.
7. Strom K, Boe J. Quality assessment and predictors of survival in long-term domiciliary oxygen therapy. The Swedish Society of Chest Medicine. Eur Respir J 1991, 4, 50-58.
8. Gustafson T, Löfdahl K, Strom K. A model of quality assessment in patients on long-term oxygen therapy. Respiratory Medicine: 103; 2; 209–215. Feb, 2009.
9. Ringbaek TJ, Lange P. The impact of the Danish Oxygen Register on adherence to guidelines for long-term oxygen therapy in COPD patients. Respir Med. 2006 Feb;100(2):218-25.
10. Ekström M, Ahmadi Z, Larsson H, Nilsson T, Wahlberg J, Ström K, Midgren B. A nationwide structure for valid long-term oxygen therapy: 29-year prospective data in Sweden. Int J Chron Obstruct Pulmon Dis. 2017; 12: 3159–3169. Published online 2017 Oct 30. doi:10.2147/COPD.S140264 PMCID: PMC5669791 PMID: 29133978
11. Кючуков Н., Дисертационен труд – Кислородотерапия при пациенти с ХОББ – оценка на нуждите, ефекта и разходите. МУ – Плевен, 2015
12. Н. Кючуков Н, Янев Н, Крачунов И, Иванова Зл, Павлов П, Попова Ц, Глоговска П, Христова П, Иванов Я. Пулсовата оксиметрия при оценка на пациентите с ХОББ и нуждата от продължителна домашна кислородотерапия. Торакална медицина, брой 4, декември 2015.
13. Н. Кючуков Н, Янев Н, Крачунов И, Иванова Зл, Павлов П, Попова Ц, Глоговска П, Христова П, Иванов Я. Оценка на разходите при пациенти с ХОББ показани за провеждане на домашна кислородотерапия. Торакална медицина, брой 4, декември 2015.
