Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • Частните болници отново ще провеждат обществени поръчки за лекарства по НЗОК
      • Близо 100 млн. лв. е заплатила НЗОК за скъпоструващи лекарства за деца през 2024 г.
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      В къщи / УНГ и белодробни болести / Оториноларингологични прояви на алергичните болести

      Оториноларингологични прояви на алергичните болести

      отGP News публикувано на 01.01.201013.09.2022 УНГ и белодробни болести

      Брой 1/2010

      Д-р Тихомир Мустаков
      Гл. асистент, Клиничен център по алергология, УМбАЛ „Александровска“ София

      Напредъкът в изучаването на патогенезата на алер­гичните болести все повече налага разглеждането им като системно заболяване, а не като отделни клинични едини­ци. Само по този начин може да бъдат обхванати разнообразните прояви на алергията и да бъ­дат лекувани последователно, системно и успешно.
      Областта на главата и шията е възлова за множество системи на организма, затова и проявите на алергия често се сьсредоточават в нея. Най-характерните нозологични единицу с алергична етиология от тази група са алергичният ринит (персистиращ и интермитентен) и отокът на Квинке.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Алергичният ринит е най-честото алергично заболяване в предучилищната и училищната детска възраст, както и в следващите възрастови периоди. Последните проучвания на градската популация показват честота на диагностицирания ринит от около 10% при децата на възраст 6-13 години. впечатляваща е честотата на оплакванията, характерни за него:
      ♦ дразнене и запушване на носа;
      ♦ воднист или белезникав секрет от носа или към гърлото;
      ♦ кихане сутрин или през опреде­лен сезон.

      До 40 % от децата в изследваните групи съобщават за такива оплаквания в различен период от живота си, което говори за висока степен на недиагностициране на състоянието, което е всъщност съществен рисков фактор за раз­витие на астма, особено при на­личие на алергия към целогодишни алергени домашен прах, козина, плесени. Това налага подобряване на информираността на общопрактикуващите лекари относно заболяването и по-доброто
      им сътрудничество със специалистите, които биха могли да помогнат за изясняване на диагнозата и терапията оториноларинголози и алерголози.

      На пръв поглед невинно заболява­не алергичният ринит се оказва не само медицински, но и социален про­блем. Нарушаването на качеството на живот е почти сьщото като при среднотежка астма до такава степен обструкцията и дразненето на горните дихателни пътища нарушават съня, вниманието, способността за запаметяване при децата. Честото боледуване налага отсъствие на родителите от работа, отсъствие на деца­та от детска градина и училище, значително по-големи разходи за медикаменти и оздравителни процедури в сравнение с децата без алергичен ринит и пр.

      Съвременната класификация на алергичния ринит го разделя на две основни форми: персис­тиращ и интермитентен. Тези термини заместват по-старите целогодишен и сезонен, тъО като описват по-добре състояни­ето. Най-често персистиращият алергичен ринит се дъл>ки на сен­сибилизация към домашнопрахови микрокърлежи, плесени, козина от домашни лкэбимци, професионални алергени, много рядко храни и под­правки. Интермитентният алер­гичен ринит се дължи обикновено на сенсибилизация към поленови алергени, плесени.

      Основните симптоми запушва­не и дразнене в носа, воднист или мукозен секрет, сърбеж, кихане, хипертрофия и оток на носната лигавица, конхите и синусите са изразени в различна степен при всеки отделен пациент и в различните фази на заболяването. Първоначалните епизоди на обостряне се отдават обикновено на „настинка“ или остра вирусна инфекция, което место забавя поставянето на диагнозата с години.
      Ето защо от особено значение за ранното диагностициране играят различни допълнителни критерии:
      ♦ фамилна обремененост;
      ♦ стереотипност на симптомите при определена среда.
      Диференциалната диагно­за може да се окаже сериозен проблем особено при децата в предучилищна възраст поради ограничените възможности за инструментални изследвания в тази възраст.
      Честа дилема е кое е водещото алергичният ринит или хипертрофията на аденоидеята. Тези две състояния не трябва да се приемат като алтернативни, а по-скоро обратно, тъй като при хипертрофия на аденоидеята се устаноява атопия в около 70 % от оперираните т. е. около два пъти по-често, отколкото при децата без значителна хипертрофия. Това налага добро сътрудничество с оториноларинголозите с оглед избирането на подходящ момент за аденото­мия при необходимост.
      Друго често съпътстващо заболяване е бронхиалната астма, относително трудна за диагности­циране в ранната детска възраст. Допълнителното затруднение се причинява от факта, че пристъпната кашлица е симптом и при двете заболявания. Това става причина понякога да се започва твърде агресивна антиастматича терапия, а в други случаи довежда до забавяне на диагнозата.

      Освен клиничния преглед полезни изследвания са:
      ♦ кожните проби;
      ♦ при невъзможност за провеждането им изследване на специфич­но 1дЕ-антитела;
      ♦ изследване на клетъчния състав на носния секрет;
      ♦ рентгенологично или ултразвуково изследване на носните ходове и синусите;
      ♦ провокационните проби с алергени.
      Лечението се базира основно на изолиране на патогенния
      алерген (при възможност), антихистаминови препарати, локални кортикостероиди, кромогликати и антихистаминови средства в периодите на екзацербация.
      Специфичната имунотерапия с алергени е колкото стар, толкова и революционен метод както за лечение на ринита, така и за про­филактика на увеличаването на сенсибилизацията и развитието на бронхиална астма. Усъвършенстването на препаратите за хипосенсибилизация в посока на разреждане на инжекционните апликации и приложението на перорални препа­рати (сублингвална имунотерапия) за хипосенсибилизация дава нов живот на този метод, особено ефективен именно в детската възраст, когато сенсибилизацията е настъпила относително скоро, патологичните промени в засегнатите органи са значително по-обратими и броят на алергените, към които е сенсибилизирано детето, е по-малък.
      Ангионевротичният оток в субхордалната област (отокьт на Квинке) е една от най-тежките, нерядко животозастрашаващи алергични болести. За щастие той се проявява рядко.

      Причинява се обикновено от алергична реакция към храни, ужилване от пчели, оси и някои медикаменти. Проявяват се със сърбеж, отпадналост, бледост, место с повръщане и диария, отпускане до загуба на съзнание. Тези симптоми настъпват от няколко минути до няколко часа след контакта с алергена. Трябва да се лекува спешно, по възможност в болнично заведение и реанимационно отделение. При пациентите с установена шокова реакция или оток на Квинке трябва да се сьстави писмен план за дейст­вие в случай на такава, който, заедно с необходимите животоспасяващи лекарства, да се носи винаги от пациента или от родителите. Най-често в животоспасяващия набор се предписва самоинжектор с адреналин и кортикостероиден препарат.

      Пациентите с алергични за­болявания на горните дихателни пътища най-често споделят първите си оплаквания със семейния лекар. въпреки че в ранния стадий болестта е трудно да бъде диагностицирана, общопрактикуващият лекар трябва да постави алергичните заболя­вания на по-предно място в диференциално-диагностичния си план поради зачестяването им в общата популация.
      Докато в началото и средата на XX век в хирургията на главата и шията се използват предимно скалпели, ножици и „студена“ дисекция, в края на XX век се въвеждат най-различни нови апарати и инструментариум електрокаутери, лазери, ултразвукови ножове и др. Често извършваните оперативно интервенции в отоларингологичната практика, независимо от ползата за пациен­та, са придружени от значителна постоперативна болка и влошаване качеството на живот за дни, а понякога и седмици. въвеждането на модерен инструментариум, както и на микроинвазивни тех­ники, доведе до значително уве­личена безопасност и намалена честота на усложненията спрямо традиционните техники, които значително отстъпват в конте­кста на постоперативното възстановяване и болка.

      Хирургия на сливиците с коблатор

      Тонзилектомията е една от най-често извършваните оперативни интервенции в отоларингологич­ната практика и втора по често­та при децата11. Независимо от ползата за пациента, тази опера­тивна интервенция е придружена от значителна постоперативна болка и влошаване качеството на живот за дни, а понякога и седми­ци. През този период пациентите не могат да извършват обичайните си дейности и променят значи­телно хранителните си навици.
      УНГ клиниката към УМбАЛ „Ца­рица Йоанна“ разполага с апарат Coblator II®, в който действието на коблатора не е температурно зависимо работната тем­пература е около 40-70°С (при електроножа тя е в границите на 400-600°С). При коблацията се използва радиочестотна енергия, приложена върху проводна среда (най-често това е физиологичен разтвор), при което се получава фокусирана плазма между електродите на апарата. Плазмата се състои от йонизирани частици и „разцепва“ химичните връзки в органичните молекули на тъканите. Това обуславя както минималната
      увреда на околните тъкани, така и нищожната кръвозагуба.

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Брой 1/2010
      СледващаПродължаване
      Съвременни хирургични методи в оториноларингологията
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене