Брой 9/2023
Доц. д-р Ц. Генадиев, д.м.
МЦ „Д-р Генадиев“ – София
Днешната урология съществува и се развива в така наречената „ера“ на простатоспецифичния антиген (ПСА). Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) одобри използването на ПСА тест за наблюдение на мъже с рак на простатата през 1986 г. и за диагностициране на рак на простатата през 1992 г. Периодът от 1992 до 2000 г. се определя като „ранната ера“ на простатоспецифичния антиген (5;6;7).
Простатоспецифичният антиген е белтъчна субстанция, която се отделя само от простатната жлеза. Свободната фракция на простатоспецифичния (СвПСА) антиген се отделя само от доброкачествена простатна тъкан. Тази фракция всъщност няма собствено диагностично значение за рак, ако не бъде съотнесена към общия простатоспецифичен антиген. Поради това съотнасянето на стойността на свободната фракция към стойността на общия простатоспецифичен антиген има диференциално диагностична стойност между карцином и доброкачествен процес. Тази диагностична стойност е най-силна в така наречената „сива зона“, а именно при стойности на общия антиген от 4 до 10 нанограма на милилитър (нг/мл). Съотношението свободен към общ ПСА се определя в проценти. При нисък процент на това съотношение, например под 15%, се засилва съмнението за рак на простатата, за разлика от пациенти с доброкачествено уголемена простатна жлеза, при които съотношението свободен към общ е над 20-25%. Веднага трябва да се подчертае, че тези граници са клиничен извод за всеки уролог според неговата биопсия, те не са лабораторни стойности. Този метод е първа стъпка към диагностиката на простатната жлеза. В нашата ежедневна практика методът навлезе преди повече от 15 години и се прилага ежедневно. Методът стана популярен наскоро, след като започна неговото изследване и по здравна каса.
От нашия клиничен опит може да се направи извод, че почти всички пациенти с карцином на простатна жлеза в „сивата зона“ на общ ПСА, имат съотношението свободен към тотален ПСА под 12%. От друга страна при пациенти със съотношение под 10% почти винаги се открива карцином и в по-малко случаи се доказва хроничен простатит. Тези стойности могат да бъдат различни при пациенти с доказан карцином, но и със значително уголемена преходна зона. Това са най-често случаи с общ ПСА над 10-15 нг/мл. Поради това съотношението има принос предимно при стойности на общия ПСА до 10нг/мл /1;2/. От дисертационен труд на базата на нашия опит се направи извод, че има зависимост между съотношението свободен към общ ПСА и наличието на лимфни метастази. Пациентите, при които се откриха лимфни метастази от лапароскопска лимфна дисекция, имаха съотношение под 7%. Все още няма доказани ползи от изследване на свободен ПСА при стойности на общия ПСА под 4.0нг/мл (3;4).
Заключение
Съотношението на свободен към общ простатоспецифичен антиген може да бъде прилагано при първична диагностика на простатна жлеза в случаи на повишен общ ПСА в „сивата зона“. Методът може да предпази едни пациенти от ненужна биопсия, както и да насочи своевременно други към необходима такава. Методът има полза за лекаря в подкрепа на неговата добра медицинска практика.
Библиография
1. Бончева М, Генадиев Цв., Петров П, Н. Халачев, Д. Гайдаров, Е. Наков. Диагностична чувствителност и диагностична специфичност на ПСА съотношение. Мединфо, 2005,7, с. 9-10.
2. Генадиев Цветин, Маргаритка Бончева*, Петър Петров. Съотношението свободен-тотален простатоспецифичен антиген в диагностиката на простатния карцином Урология, 2006, 12, 4, с.118-121.
3. Генадиев Цв., Д. Гайдаров, В. Велева, И. Ханджиев, П. Петров. Лапароскопска тазова лимфна дисекция – метод за стадиране на карцином на простатата. Хирургия, 2007, 6, с.13-7.
4. „Лапароскопска тазова лимфна дисекция в диагностиката, стадиране и определяне показанията за радикална простатектомия при карцином на простатата” –2007г. София. Автореферат.
5. Hoffman RM, Clanon DL, Littenberg B, Frank JJ, Peirce JC. Using the free-to-total prostate-specific antigen ratio to detect prostate cancer in men with nonspecific elevations of prostate-specific antigen levels. J Gen Intern Med. 2000 Oct;15(10):739-48. doi: 10.1046/j.1525-1497.2000.90907.x. PMID: 11089718; PMCID: PMC1495603.
6. Kaur D, Ulloa-Pérez E, Gulati R, Etzioni R. Racial disparities in prostate cancer survival in a screened population: Reality versus artifact. Cancer. 2018 Apr 15;124(8):1752-1759. doi: 10.1002/cncr.31253. Epub 2018 Jan 25. PMID: 29370459; PMCID: PMC5891383.
7. Shiels MS, Goedert JJ, Moore RD, Platz EA, Engels EA. Reduced risk of prostate cancer in U.S. Men with AIDS. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev. 2010 Nov;19(11):2910-5. doi: 10.1158/1055-9965.EPI-10-0741. Epub 2010 Sep 13. PMID: 20837717; PMCID: PMC2976800.
Адрес за кореспонденция:
Доц. Д-р Цветин Генадиев, д.м.
МЦ „Д-р Генадиев“, София
ул. “Петър Протич”, 4
София
тел.: 0888 503 352
www.doctorgenadiev.com
