Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      • Лекари убийци в България няма: БЛС за починалите деца от Пловдив и Ботевград
      • 5 май – Световен ден на хигиената на ръцете
      В къщи / Хранене, диететика, метаболизъм / Acne medicamentosa

      Acne medicamentosa

      отGP News публикувано на 01.10.201913.09.2022 Хранене, диететика, метаболизъм
      Acne medicamentosa

      Брой 9/2019

      Доц. д-р К. Праматаров, д.м.
      Болница „Лозенец” – София

      Acne medicamentosa /АМ/ представлява специфична клинична картина, която се различава по начина на протичане, вида на кожните лезии, протичането и лечението в сравнение с всички тези показатели при обикновеното акне – Acne vulgaris. За развитието на Acne vulgaris са отговорни четири патогенетични фактори, а именно – повишена себумна продукция, хиперкератинизация на пилосебацейния канал, абнормна микробна флора и възпалителна реакция. Себумната продукция е под андрогенен контрол. Тя се проявява при отделни индивиди, поради наличие на специфични рецептори и повишена чувствителност на мастните жлези към нормални нива на андрогените. Във връзка с това е характерно появата на Acne vulgaris преди и около пубертета. Повишената кератинизация на пилосебацейния канал се изразява с наличието на отворени и затворени комедони. Комедони се наричат черните на цвят тапи, запушалки на мастните жлези, което води до застой на себумната продукция и оттук на прояви на възпаление. Повишената кератинизация е също под андрогенен контрол. Отворените комедони се виждат като черни точки. Затворените комедони се възпаляват по-лесно.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Човешката кожа е колонизирана нормално с Staphylococcus epidermidis. Той не е патогенен, но в пубертета се развива и Propyonibacterium acnes. Той населява изходния канал на мастните жлези. Propyonibacterium acnes произвежда редица биологично активни субстанции, които участват в оформянето на лезиите. Началните възпалителни клетки са лимфоцитите, по-късно се активират полиморфоядрените клетки и комплементът, а най-накрая има отговор с гигантски клетки и макрофаги. Този възпалителен процес е имунна и неимунна реакция на чуждите субстанции, пенетриращи в дермата. Acne vulgaris има няколко клинични варианта, а именно: Acne comedonica с преобладаване на комедони, Acne papulo-pustulosa с преобладаване на папули и пустули, Acne nodulo-cystica s. conglobata с наличие и на нодуло-кистични лезии, Acne fulminans е конглобатно акне със засягане на ставите и фебрилитет. За повечето форми на Acne vulgaris е характерно, че преди всичко кожните лезии се разполагат по т.нар. себорейни области, а те са: назолабиалната гънка, брадичката, челото и особено междувеждието, областта зад ушите, а по тялото – престернално и интерскапуларно.

      АМ се различава по много показатели от клиничната картина и протичането с Acne vulgaris. Ето защо в някои справочници АМ се посочва като Acne vulgaris-like disease, Erupcio acneiformis. Преди всичко трябва да се отбележи, че възрастта не играе роля за развитието на АМ. Докато Acne vulgaris се проявява преди всичко преди и около пубертета, то АМ може да се прояви при всяка възраст – от ранна детска, до напреднала старческа, в зависимост от възрастта, при която е приложен медикамента, отговорен за проявата на акнеиформените обриви. АМ проявява особености и в клиничната картина.

      Акнеиформените обриви не са разположени предимно или само в т.нар себорейни области, а могат да бъдат наблюдавани по всички участъци на кожата. Има особености и в проявата на кожните лезии. Най-често липсват комедоните и тежките кистични прояви. Наблюдават се преди всичко папули и пустули като обривните елементи не са единични, а дисеминирани.

      Голям е броят на медикаментите, които се посочват като причинители на АМ. Техният брой се увеличава постоянно, което изисква преоценка на посочените медикаменти. Казанджиева и Цанков посочват медикаментите, предизвикващи АМ, и ги разпределят в три категории:

      1. Лекарства с доказан потенциал за предизвикване на АМ

      Кортикостероиди
      Андрогени (анаболни стероиди, тестостерон)
      Литий
      Изониазид
      Халогенни производни (йодиди, бромиди)
      Антималарици (хлорокин, хинин)
      Антиепилептични средства (фенитоин)
      Кортикотропин
      EGFR инхибитори (акнеиформени ерупции)

      В тази група несъмнено най-честият провокиращ фактор са кортикостероидите, тъй като те намират широко приложение за редица системни заболявания. Стероидното акне се проявява не само след перорално прилагане на кортикостероиди, но и след приложение на инхалативно прилагани медикаменти, а и след прилагане на локални кортикостероиди, особено по лицето. АМ, свързано след прилагане на халогени, е може би един от първите варианти, описани в литературата. Йодни препарати се прилагаха широко при заболявания на щитовидната жлеза, а понякога и приложението им е било профилактично. Бром съдържащи медикаменти са се прилагали широко в медицината като седативно средство и аналгетик. С навлизането на биологични средства, използвани широко в онкологията, но и в други специалности, се отбелязва, че те предизвикват твърде често акнеиформена ерупция. Трябва да се обърне внимание, че злоупотребата с анаболни стероиди при спортисти и практикуващи фитнес е фактор за проявата на АМ. Особено тежко е АМ при жени, използващи анаболи.

      2. Лекарства, за които има все още недостатъчно данни

      Циклорспорин A
      Витамин B6
      Витамин B12
      Витамин D2
      Фенобарбитурати
      Дисулфирам
      Азатиоприн
      Хинидин
      Амоксапин
      TNF-alpha инхибитори
      Тетраетинилтиурам
      Трициклични антидепресанти (Aминептин)
      Тиреостатици (Тиоурацил)

      Не са ясни все още механизмите, по които витамините от група В – В1, В6, В12 предизвикват МА. Обикновено тези обриви се появяват при по-дълъг прием на витамини и обривите изчезват след прекратяване на приема.

      3. Лекарства в единични случаи, съобщавани като причинители на акне

      Витамин B1
      PUVA
      Пропилтиоурацил
      Сиролимус
      Вориконазол
      Дактиномицин
      Рифампицин
      Етамбутол

      Към тази група трябва да бъдат прибавени и тетрациклините. Този фактор е изненадващ тъй като тетрациклини в ниски дози са препоръчителна терапия за Acne vulgaris, тъй като те имат себорегулиращ ефект. Ако при пациенти, лекувани с тетрациклини системно за Acne vulgaris, се отчита не само добър терапевтичен ефект, но и влошаване на състоянието, тези пациенти се определят като тетрациклин-резистентни случаи. Тази концепция се оспорва, тъй като според други автори приемът на тетрациклини води до свръхпопулация на Malassezia.

      Както се вижда от приложените таблици медикаментите, които биха могли да провокират АМ, са различни по своя терапевтичен ефект и евентуалните странични действия. При някои от медикаментите се отчитат смущения в хормоналния статус, а както вече беше споменато андрогените имат голямо значение за появата на акнеиформени ерупции. От друга страна, много от медикаментите имат и имуносупресивен ефект, което води до свръхпопулация на Propyonibacterium acnes. Не трябва да се забравя, че покрай основните функции на кожата е и секреторната, което значи, че част от системно приетите медикаменти, макар и в малка степен, могат да бъдат излъчвани чрез кожата, което води понякога до нежелани ефекти.

      От гореизложените данни става ясно, че няма единна концепция за лечението на АМ. Най-добрият вариант е подозираният медикамент да бъде спрян. Това е допустимо за продукти, които са били приложени за кратко време, например витамини. Естествено, ако става въпрос за акне, предизвикано от прием на анаболи, трябва да се препоръча тяхното спиране. По-сложен и може би нерешим е въпросът, когатоо става въпрос за болни, които трябва да приемат подозирания медикамент дълго време и спирането му е нежелателно. При много тежки случаи на АМ след внимателна преценка на лекуващия екип могат да се приложат ретиноиди. Външното лечение е препоръчително и се преценява в зависимост от кожния статус, локализацията на лезиите и характеристиката на кожните промени – дали преобладава папулозния или пустулозния обрив и степента на размерите на болестните промени.

      Литературата е на разположение в редакцията.

      КупиАбонамент

      ENTAN BANNER
      LIPIBOR BANNER
      ENTAN BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Ефект на диетична суплементация с ябълкови фибри и арония при метаболитен синдром
      СледващаПродължаване
      Биологичният часовник на човешката ендокринна система
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене