Целулити и съвременни методи за лечение

Целулити и съвременни методи за лечение
468×60 – top

Брой 7/2009

Д-р Людмила Цанкова дерматолог
Хил Клиник – София

Почти всички жени имат или смятат, че имат целулит. С глобализацията на културата физическото състояние и доброто здраве, Включително грижите за външния вид, се превръщат в приоритет за голяма част от хората. Но трябва да се има предвид, че целулитът, както и бръчките по лицето, са белези на физиологично остаряване на организма и е много важно тяхното третиране да бъде извършено от специалист по дерматологична и естетична медицина.

Козметичните недостатъци и някои дерматологични болести значително влияят върху самочувствието и самоуважението на човека. Колкото по-видими са те, толкова дискомфортът и психоемоционалното въздействие се превръщат за някои хора в проблем, който е непропорционално голям в сравнение с физическите изменения, настъпващи при тези болести. В случаите на целулит причината, която кара пациентите да потърсят лечение, обикновено е не само социална, но и лична – притеснение и смущение при публични, емоционални и сексуални контакти, както и избягване на обичайни всекидневни дейности като посещение на плувен басейн или плаж, практикуване на спорт и др. През 1920 г. Alquier и Paviot описват целулита като неестетично състояние и въвеждат сленга „портокалова кожа“. По същото време Laguese описва целулита като болест – хиподермитис, характеризираща се с интерстициален едем и увеличаване на мастната тъкан. Състоянието целулит се среща предимно при жените (около 80% от жените в България) и води до дискомфорт и, понякога, до сериозен козметичен дефект. По европейски данни в последните години се наблюдава и при 20 % от мъжете с предпочитана локализация в коремната област. Съществуват различни термини, описващи целулита:

♦ Нодуларна липосклероза.
♦ Целулитис дермохиподермитис.
♦ Склеротична фиброедематозна паникулопатия.
♦ Целулитис хиподермитис.
♦ Гиноидна липодистрофия.

Целулит (cellulitis или cellulite) е невьзпалително естетично нарушение на кожната повърхност, което възниква В резултат на структурни промени в подкожната мастна тъкан (хиподерма) и нарушение в микроциркулацията. Хиподермата има различна дебелина в различните части на тялото, като най-изразена е по гърдите, корема и седалището. Тя е образувана от съединителнотъканни повлекла колагенови снопчета и еластични влакна, като пространствата между тях са запълнени о т мастна тъкан – lobuli odiposi. В повлеклата преминават кръвоносни и лимфни съдове и нерви, които осъществяват циркулацията и инервацията на кожата. При жените колагеновите повлекла формират образувания тип „баскетболен кош“, в които се намират мастните лобули и по такъв начин се обуславя феноменът „портокалова кожа“. При мъжете колагеновите влакна се кръстосват при осигуряване на Връзката между дермата и подлежащите фасции. Причините за образуването на първичния целулит са разнообразни.

♦ Хормоналният дисбаланс играе водеща (доминираща) роля, като естрогенът е най-важният хормон за възникването и влошаването на състоянието. Затова целулит не се наблюдава преди пубертета, а се развива при бременност, менопауза и други хормонални нарушения.

♦ Недостиг на кислород в тъканите в резултат на неправилно кръвоснабдяване (хипоксия).
♦ Значение има наличието на наследствено предразположение.
♦ Заседнал начин на живот и липса на спорт.
♦ Неправилен хранителен режим и вариации В теглото.
♦ Употреба на алкохол, газирани напитки и тютюнопушене. Съществуват различни класификации, определящи степента на структурно засягане на кожата. Най-често използваната е следната

– Пьрва степен – няма клинични симптоми, има наличие на анатомични промени.

– Втора степен – няма видима „портокалова“ грапавост, кожата е бледа, еластичността й е намалена след натиск или мускулна контракция.

– Трета степен – измененията са видими и при покои, кожата е с неравна „зърнеста“ структура.

– Четвърта степен – „възловидна“, кожата е груба, при палпация се установяват големи хиподермални нодули – „макронодули“. Без да се имат предвид хистопа- тологичните данни и анатомични или патоанатомични характеристики, само въз основа на клиничните промени целулитът може да се класифицира на първичен и вторичен. Промените при вторичния целулит са предизвикани от различни причини и най-вече някаква интервенция – локализирано натрупване на мазнини, отпускане на кожата, хирургична намеса или травма – главно от липосукция, след инжекции, които причиняват липоатрофия и др.

Лечение на целулита

Терапевтичното поведение при целулита изисква отчитане на индивидуалните особености на всеки отделен пациент и засегнатата анатомична зона. Лечебните методи са комплексни:

♦ отстраняване на провокиращите и влошаващи фактори (правилен хранителен режим, физическа активност, редукция на тегло, по възможност спиране приема на хормонални препарати);

♦ съчетание на физични методи и фармакологични агенти.

– физичните методи включват: ултразвук; термотерапия (смяна на горещи със студени душове и бани); галваничен то к (4-16 тА); дрениране на лимфните съдове; електролипофореза (въвеждане на тънки игли, свързани с нискочесто- тен генератор); пресотерапия. Може да се каже, че през последните години значително подобрение при третиране признаците на целулит се наблюдава при комбинираното използване на механично въздействие, вакуум, инфрачервената светлина в спектъра от 700 до 2000 пти биполярна радиочестота – Vela Shape. Това е дерматологична неинвазивна процедура, при която чрез загряване на кожата се въздейства на подкожната съединително-мастна тъкан и се стимулира регенерирането на колаген. Комбинираната топлинна енергия прониква дълбоко в кожата, повишава метаболитните процеси в мастните клетки, като намалява техния размер, стимулира реорганизацията на колагеновите и еластични влакна. Механичното действие подобрява дренирането на излишните вътреклетъчни течности към лимфната система. Неравностите постепенно изчезват, повърхността на кожата става по-гладка. Медикаментозните средства се прилагат локално, трансдермално или системно. Използват се различни хидратиращи лосиони, кремове и емолиенти. Метилксантините (Theobromine, Aminophy- line, Theophyline, Caffeine) притежават липолитичен ефект и се прилагат за 1 месец 3 до 5 пъти седмично. Подобен ефект има и аминокиселината L-carnetin. Метилксантинът Pentoxyfilline чрез трансдермалното си приложение подобрява микроциркулацията. Други средства, които подобряват микроциркулацията, са рутин, индийски кестен и гинко билоба. Медикаментите, които до известна степен повлияват съединителната тъкан, са силицият и екстрактът от азиатската Centela. Значително подобрение при третирането на целулит се постига с мезотерапия – инжектиране В дермата и хиподермата на коктейли от аминокиселини и различни хидратиращи и липолитични съставки. Лечението на целулита е труден и продължителен процес и изисква сериозен подход и отношение. Освен невьзпалителното нарушение на кожната повърхност и хиподермата, в дерматологич- ната практика се наблюдават и заболяванията целулитис пио- кокцика и целулитис еозинофилика. Cellulitis eosinophilica е рядка рецидивираща дерматоза с клинична картина на целулит (паникулит) и характерна хистологична находка е тъканна (пламьковидна) и кръвна еозинофилия, xunep-lg Е глобулинемия и неизяснена етиопатогенеза. Еозинофилният целулит може да засегне всяка възраст и пол. Началото обикновено е остро, с треска и повишаване на телесната температура. В продължение на 2-3 дни се оформя еритемоедемна плака, която обхваща голяма част от трункуса или цял крайник. По-късно плаката променя своята характеристика, едемьт се оттегля и се замества от индуративна плътност. Заболяването е придружено от сърбеж и парене. Обратното развитие завършва в срок от 2-6 седмици. Системните кортикостероиди повлияват възпалителния процес. Препоръчват се ниски дози – Prednisolon в дози 0,5—1 тд /кд /2 4 h. Антихистамините не дават постоянен резултат. Cellulitis руососска е остро гнойно възпаление на дермата и хиподермата, възникващо след травми или в хода на септицемия. Характеризира се с еритем, болезнен оток и повишена температура на засегнатия участък без флуктуация. Причинява се предимно от стрептококи, но и от стафилококи, Е coll, Haemophylus influenzae или Pseudomonas aeroginosa. Тежкият целулит може да протече с були, чести са лимфангитът и лим- фаденитът. Прилагат се антибиотици след антибиограма – парентерално при теж ки те форми, а при по-леките – перорално. При стрептококови инфекции средство на избор е пеницилин, при анаеробна инфекция се съчетава с аминогликозиди и метронидазол. При по-леки случаи се използват цефалоспорини, макролиди. При локалното лечение се прилагат студени компреси и антибиотични кремове. Целулитите се актуален проблем В дерматологията и е необходимо те да бъдат третирани само от добре подготвени специалисти. Важно е да се познава естеството на невъзпалителните и възпалителни проблеми на мастната тъкан, за да се окаже адекватна медицинска или козметична помощ.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom