Цитохром Р450 – протеин състоящ се от 550 аминокиселини преобръща света на биомедицинските науки

Цитохром Р450 – протеин състоящ се от 550 аминокиселини преобръща света на биомедицинските науки
468×60 – top

Брой 9/2013

1941 – Дефицитът на витамин С повлиява ефекта на барбитурати.

1954 – Martin Klingenberg открива ензим в ендоплазматичния ретикулум на черен дроб, способен да окислява ксенобиотици.

1954 – Изониазид повлиява метаболизма на витамин В6

1961 – Ryo Sato и Tsuneo Omura съобщават за хемпротеин, който наричат цитохром

1963 – Установена ролята на ензима в метаболизма на стероиди

1965 – Herbert Remmer описва индукция на лекарство-метаболизиращите ензими

1965 – Рождената дата на цитохром Р450, като ключов компонент за метаболизма. Идентифицирани са 115 гена за цитохром Р450 в човешкия геном. Цитохром Р450 ензимите са групирани в 18 фамилии. Цитохром Р450 фамилии 1, 2 и 3 са отговорни за метаболизма на близо 80% от лекарствата при човека.

1989 – David Bailey изучавайки ефектите на алкохола върху felodipine, решава да маскира вкуса на алкохола, като пробва най-различни коктейли и се спира на сок от грейпфрут. В последващото клинично проучване, за най-голяма изненада на учените, не се установява важно взаимодействие между алкохол и felodipine, но кръвните нива на felodipine са били 3 пъти по-високи от очакваното. Изпратено е писмо до компанията в което учените питат дали не са им пратили felodipine 20 mg вместо 5 mg. Компанията потвърждава, че лекарството е felodipine 5 mg. Това кара David Bailey да направи експеримент върху себе си, като приеме felodipine с вода и да си измери кръвните нива. На другият ден приема felodipine със сок от грейпфрут и измерването на кръвните нива показва 4 пъти по-високи стойности.

1991 – Данните от клиничното проучване на David Bailey са публикувани в The Lancet.

2001 – Установено е, че ефектите на грейпфрут са върху интестиналния CYP3A4, но те зависят до голяма степен от количеството на ензима в храносмилателния тракт. Хората с по-високи нива на ензима са по-чувствителни към ефектите на грейпфрут, както и възрастните пациенти.

2003 – Установено е, че фуранокумарините в грейпфрут са отговорни за този ефект, и по специално бергамотин и 6,7-дихидроксибергамотин. Фуранокумарините са токсични съединения, които се произвеждат от растенията като защитен механизъм. Подобни ефекти се наблюдават и с червено вино, лайм, помело, севилски портокали, ябълки, нар и много други.

2006 – Стартира производство на грейпфрут без фуранокумарини.

2013 – Храни-лекарства взаимодействията могат да бъдат на физично, химично, физиологично или патофизиологично ниво между лекарство и 1 нутриент, много нутриенти, храната като цяло, специфични храни или техните компоненти или хранителния статус като цяло – една нова наука, която много бавно си проправя път.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom