Брой 3/2023
Доц. д-р Р. Георгиева, д. м.
Клиника по неонатология, СБАЛДБ – София, МУ – София
Анемията е често срещано патологично състояние в неонатологичната практика, особено при недоносени деца. Те остават предразположени към развитие на анемични състояния и през първата година от живота, което изисква особено внимание при проследяването им и ранна диагностика на дефицита на желязо, който има значимо влияние върху развитието на централната нервна система и когнитивните функции. Концентрацията на хемоглобин нормално намалява през първите месеци от живота и достига най-ниски стойности ср. 103 (95-110) g/l между 6-та и 12-а седмица при доносени новородени деца (10,27). Това се дължи на ниската продукция на ендогенен еритропоетин, ниската преживяемост на еритроцитите (40-60 дни) и бързия постнатален растеж, индуциращ дилуционен ефект поради повишения циркулиращ обем на кръвта. Тази физиологична анемия е лека и се толерира добре от доносените деца като в преобладаващата част от случаите не е необходимо лечение. При недоносените деца обаче спадът на хемоглобина е по-изразен, появява се по-рано и може да достигне стойности ср. 71 (65-90) g/l в периода 4-8-седмична възраст при преждевременно родени деца с тегло < 1200 g и ср. 90 (80-100) g/l на 8-10-седмична възраст при тези с тегло при раждането от 1200 до 2500 г (11). Анемията на недоносените продължава по-дълго – около 3-6 месеца (31). Голяма роля играят и ятрогенните фактори, най-вече кръвозагуба поради честото вземане на кръв за лабораторни изследвания. 90% от недоносените деца с тегло < 1000 g имат поне една хемотрансфузия, както и 56% от недоносените с гестационна възраст < 30 г.с. ( 23 ).
Oбект на дискусия продължава да бъде евентуалната полза от провеждането на хемотрансфузии, както и определянето на точни индикации в зависимост от гестационната и постнаталната възраст. Няма убедителни данни за положителния ефект на хемотрансфузиите по отношение честотата на неонатални апнеи, обем на респираторно подпомагане или епизоди на брадикардия (42,44,45). Има и съобщения за намаляване епизодите на апнеи след хемотрансфузия, както и на епизодично явяващите се десатурации (5). При новородените и малки кърмачета с анемия настъпва компенсаторно повишаване на ударния обем на сърцето и тези функционални показатели на сърдечната дейност могат да бъдат повлияни от хемотрансфузията (20). През последните 10 години в практиката на интензивните неонатологични отделения широко навлезе измерването на тъканната и мозъчна оксигенация чрез технологията NIRS (near infrared spectroscopy) и проучванията показват подобрение на тъканната оксигенация след хемотрансфузия (37).
Рискове от хемотрансфузии при недоносени деца
• Инфекциозен риск – най-съществена е опасността от трансмисия на цитомегаловирусна (CMV) инфекция (22), но тя може да бъде предотвратена чрез използване на CMV – негативни донори и редукция на левкоцитния брой в еритроцитните концентрати. Тези мерки съществено намаляват, но не елиминират риска от трансфузионно-трансмисирана цитомегаловирусна инфекция (19). Най-често заразяването с цитомегаловирус в постнеонаталния период е чрез кърмата като това може да бъде предотвратено с предварителното й замразяване (25). Потенциално чрез хемотрансфузията е възможна и трансмисия на zika вирус (40).
• Неинфекциозни рискове – в тази област най-дискутиран е проблемът за повишен риск от некротизиращ ентероколит (НЕК) сред трансфузираните недоносени деца. Редица проучвания съобщават за асоциация между преливането на еритроцитен концентрат и развитието на НЕК до 48-я час (28,41). Ретроспективно проучване при недоносени деца с тегло под 1500 г потвърждава риска от НЕК при хемотрансфузираните пациенти (33). Тази патология е отразена с различни формулировки и наименования – трансфузионно асоцииран некротизиращ ентероколит или трансфузионно асоциирано остро чревно увреждане (6). Съобщава се и за по-висок леталитет и необходимост от оперативни интервенции. Обяснението за тази нежелана реакция на хемотрансфузията е възможното съдържание на инфламаторни субстанции в еритроцитния концентрат, оксидативен стрес, незрялост на червата, пре-трансфузионно хипоксично увреждане на червата и нарушен мезентериален кръвоток след хемотрансфузията. При недоносените деца е възможно участие и на много други фактори, напр. съпътстващи инфекции, наличие на хемодинамично значим персистиращ артериален канал, който съществено намалява кръвотока в мезентериалните съдове. Съществуват обаче и редица данни за протективния ефект на хемотрансфузиите при недоносени деца, както и хипотези, че тежката анемия също може да повиши риска от НЕК (36).
Еритроцитните концентрати съдържат значително количество про- и анти- инфламаторни медиатори, които имат потенциална роля в патогенезата на бронхопулмоналната дисплазия, особено при недоносени с екстремно ниско тегло (12). Други възможни негативни реакции са трансфузионно-асоциираното циркулаторно натоварване и трансфузионно-свързаното увреждане на белите дробове. Последните обаче се наблюдават по-често при възрастни пациенти и по-големи деца. Не е установено остро респираторно влошаване при недоносени деца с изключително ниско тегло след хемотрансфузия. Има някои данни за влошени когнитивни способности и намален церебрален обем при недоносени деца, трансфузирани съобразно т.нар. либерална стратегия. По-нови изследвания обаче не установяват статистически значима разлика между двете групи (2,18). В редица неонатологични протоколи за провеждане на хемотрансфузии при недоносени деца фигурира изискването за прекратяване на храненето по време на хемотрансфузия, въпреки че липсват доказателства за намаляване на риска от НЕК. Много важен факт е, че при недоносените деца, получили 2 или повече трансфузии на еритроцитен концентрат, е налице повишен риск от ретинопатия на недоносеността (3). Това се дължи на повишаването на фракцията на HbA, който е с понижен афинитет към кислорода и повишено отдаване на кислород към тъканите.
Други предразполагащи фактори са наличие на ендотелно увреждане, повишено освобождаване на свободни кислородни радикали и кислородна токсичност. Претоварването с желязо, следствие на честите хемотрансфузии също допринася за ретинното увреждане, свободният хемоглобин предизвиква вазоконстрикция и фиксиране на азотния окис. Липсват данни за асоциация между хемотрансфузии и възникването и прогресията на интравентрикуларните кръвоизливи.
Показания за преливане на еритроцитен концентрат при новородени деца
• Основават се на гестационната и постнаталната възраст, както и на необходимостта от респираторно подпомагане и варират от хемоглобин 80 до 130 g/l. Френските критерии за хемотрансфузия при недоносени деца с тегло <1500 g са по-ниски за пациенти без необходимост от кислородолечение или респираторно подпомагане и варират от концентрации на хемоглобина от 70 до 120 g/l в зависимост от възрастта (18).
• За доносените деца в стабилно състояние и без необходимост от респираторно подпомагане/кислородотерапия, трансфузия е индицирана при стойности на хемоглобина < 70 g/l.
• За недоносените деца са разработени специфични протоколи. Канадската педиатрична асоциация напр. препоръчва хемотрансфузия при недоносени деца с кислородни нужди повече от 25% или респираторно подпомагане при следните показатели: хемоглобин < 115 g/l през първата седмица от живота, < 100 g/l през втората седмица и < 85 g/l през третата седмица и след това. При липса на необходимост от кислород или респираторно подпомагане стойностите са съответно 100 g/l, 85g/l и 75 g/l. Подобни са индикациите и на австралийската служба за приложение на кръвни продукти. Британският комитет по стандарти в хематологията предлага за недоносените деца с гестационна възраст < 32 г.с. и на инвазивна вентилация следните критерии: през първите 24 ч при хемоглобин < 120 g/l, 1-7-ми ден – < 120 g/l, за периода 8-ми – 14–ти ден – < 100 g/l, за тези с кислородотерапия или неинвазивна вентилация, съответно < 100-120 g/l, < 100 g/l, < 75-85 g/l в зависимост от клиничната преценка на неонатолозите. След 15-я ден хемотрансфузия е показана при стойности на хемоглобин < 100 g/l, за децата на механична вентилация, < 85 g/l за тези на кислородотерапия или неинвазивна вентилация и < 75 g/l за тези без необходимост от кислород или респираторно подпомагане ( 30,35,47 ).
Cochrane Data Base съобщава за следните основни показания за хемотрансфузия при недоносени новородени с ниско тегло в рамките на рестриктивната политика, която се споделя от много експерти. До момента проучванията не установяват категорични данни за ползата или вредата от либералната или рестриктивната политика по отношение на хемотрансфузиите (43).
Необходимо количество на преливания еритроцитен концентрат
Преливане на 10-15 ml/kg еритроцитен концентрат може да повиши стойностите на хемоглобина с 10-20 g/l. Обикновено при новородени деца се преливат 10-20 ml/kg еритроцитен концентрат като при недоносени с тегло < 1500 g се препоръчват количества до 15 ml/kg (18). Препоръчително е еритроцитният концентрат да е съхраняван не по-малко от 7 и не повече от 35 дни, при по-дълъг срок има риск от значимо увеличаване на серумния калий при недоносените деца. Не се намира статистически значима разлика по отношение на смъртност и заболеваемост между групите с преливан по-пресен или по-стар еритроцитен концентрат ( 7 ).
Характеристики на донора
Системен мета-анализ, включващ неонатална, педиатрична и възрастна популация, показва намалена преживяемост при пациенти, получили хемотрансфузия от жени-донори. Възможно обяснение е, че в кръвта на жените се съдържат повече антилевкоцитни антитела, способни да инициират инфламаторна каскада (29)
Как може да намалим необходимостта от хемотрансфузии?
Отложено клампиране на пъпната връв за 30 сек до 180 сек, за което е установено, че намалява и болничната смъртност при недоносените деца (21).
Намаляване броя на флеботомиите и на обема кръв, използвана за изследвания. Отдаване предимство на неинвазивни методики като транскутанно мониториране на кислородна сатурация, кръвни газове и билирубин.
Няколко проучвания анализират подробно използването на еритропоетин при недоносени деца. Късното приложение на еритропоетин намалява броя на хемотрансфузиите, но не и общият обем еритроцитен концентрат, прелят на включените пациенти, като не повлиява съществено прогнозата при пациентите и дори може да повиши риска от развитие на ретинопатия на недоносеността. Ранното приложение на еритропоетин води до леко намаляване броя на трансфузиите и на обема прелята кръв, липса на значима разлика по отношение на ретинопатията, но намалена честота на ИВК, ПВЛ и НЕК, както и наличие на известен невропротективен ефект. Скорошно изследване, включващо 941 недоносени деца с гестационна възраст под 28 седмици, не установява значим ефект на еритропоетина по отношение на леталитета, тежките неврологични увреждания на 2- годишна възраст и другите усложнения като ретинопатия, ИВК, сепсис, НЕК, бронхопулмонална дисплазия. Засега ползите от приложението на еритропоетин не са така убедителни, че да налагат рутинното му приложение при недоносени деца (1,26,32),
Стратегия за превенция на анемията и железния дефицит след изписване на недоносените от неонатологичното отделение (15).
В неонаталните интензивни отделения честотата на железен дефицит с или без анемия е около 9,1%, дори при деца, получавали железни препарати. Съвременните препоръки за орална суплементация са 1-3 mg/kg дневно от края на първия месец до 6-12-месечна възраст. Тази практика води до намаляване дефицита на желязо и изявата на анемия при недоносените деца. Ранното започване на суплементация с желязо (от втора-трета седмица) води до намаляване броя на хемотрансфузиите в сравнение с по-късното начало на този тип профилактика. Много интересен е проблемът за уточняване нуждите от желязо при недоносени деца след изписването им от неонатологичното отделение. Недоносените деца още при раждането имат намалени запаси от желязо и са подложени на низ от интервенции и фактори в интензивните отделения, които могат да имат различен ефект върху статуса на желязото. Бързият постнатален растеж увеличава и нуждите от желязо като недоносените деца могат да имат с 40% по-интензивен растеж в сравнение с доносените поради феномена на наваксване, особено изразен през първите месеци след изписване от неонатологичното отделение.
Фетусът формира повечето от железните си запаси през третия триместър като желязото се транспортира активно от майчината към феталната циркулация трансплацентарно. През третия триместър фетусът обикновено разполага със запаси от 75 mg желязо/kg фетално тегло (46). Екстремно недоносено дете с тегло 500 г има само 37,5 mg желязо, а доносено с тегло 3,5 kg, разполага с 262, 5 mg. Желязото е разпределено в три компартимента: еритроцити, резервен пул и тъканно желязо. Преобладаващото количество желязо е в еритроцитите и се равнява на 55 mg/kg, като за него се ориентираме по стойностите на хемоглобин и хематокрит. Резервният пул, представен от ретикулоендотелната система в черния дроб, е в размер 12 mg/kg от общото желязо и се интерпретира на базата на концентрацията на феритин. Средната концентрация на феритин при раждането е 170 mcg/l, като 5 персентил е 59,8 mcg/l (38).
Концентрациите на феритин са по-високи през първите месеци от живота в сравнение с по-големите деца, като доносените деца имат повече резерви от желязо на kg/телесна маса в сравнение с децата и възрастните. Тъканното желязо е в количество 8 mg/kg, но то е важно, тъй като е необходимо за клетъчния метаболизъм (39). Желязосъдържащите хемпротеини и ензими са критични за интрацелуларното снабдяване с кислород, оксидативното фосфорилиране и синтезата на невротрансмитери. За съжаление няма маркер, с който да определим количеството тъканно желязо, а то е отговорно за голяма част от симптомите на железен дефицит, вкл. забавяне на неврологичното, моторно и психично развитие (9). Други повлияващи фактори, водещи да намаляване на железните запаси, са тежка желязодефицитна анемия у майката, интраутеринна хипотрофия, захарен диабет при майката, тютюнопушене.
При недоносените деца претоварване с желязо може да се наблюдава при много чести хемотрансфузии като концентрациите на феритин могат да достигнат 1000 mcg/ml. При недоносените деца по-често се наблюдава отрицателен баланс на желязото поради загубите от флеботомии, късно начало на суплементацията, ниски дози на ентерално прилаганото желязо, лечение с еритропоетин и бърз постнатален растеж. Загубите от флеботомия са най-важният етиологичен фактор на т.нар. анемия на недоносеността. Всеки грам хемоглобин, загубен при флеботомия, води до загуба 3,46 mg елементно желязо. В неонатологичните отделения често се реализират загуби от флеботомия от 10 до 40 mg/kg седмица. Оралната добавка с желязо трябва да започне между 2-седмична и 2-месечна възраст. Честотата на железен дефицит на 6-месечна възраст е по-голяма ако суплементацията e отложена до 2-месечна възраст. Препоръчителните дози са 2-3 mg/kg/24h. Лечението с еритропоетин стимулира еритропоезата и изчерпва резервите от желязо, дозата в тези случаи трябва да е увеличена до 6 mg/kg24 ч. Важен фактор е бързият постнатален растеж, който изисква и повече желязо (8,13,24,45).
При изписването трябва да бъдат изследвани хемоглобин и серумен феритин. Необходимостта от желязо може да бъде изчислена на базата на тегло при изписване, очакван постнатален растеж, хемоглобин и феритин. Много важно е съобразяването с интензивността на постнаталния растеж. Бързият растеж води до бързо нарастване на еритроцитите, повишена продукция на хемоглобин, които изискват наличие и на по-голямо количество желязо. Позитивен баланс се очаква при ранна суплементация с желязо, минимизиране на флеботомиите, либерална стратегия относно хемотрансфузиите, бавен постнатален растеж, парентерално приложение на желязо. В зависимост от действието на всички тези фактори недоносеното дете може да бъде изписано от неонатологичното отделение както с почти пълно изчерпване на железните запаси, така и с претоварване с желязо. Железните резерви на недоносено дете с тегло 2000 g биха се изчерпали на 6-12-седмична възраст и необходимостта от абсорбирано желязо на възраст 6 седмици до 6 месеца би била 0,12 mg/kg/24 h.
При средна бионаличност от 10% необходимият ентерален внос би бил 1,2 mg/kg/24h. Мета-анализи посочват, че суплементацията с желязо на недоносени деца с тегло 1500-2000 g значимо намалява честотата на анемията на 6-месечна възраст. Повечето от тези проучвания са използвали доза от 2 mg/kg/24h (17). Европейската асоциация по детска гастроентерология, хепатология и хранене препоръчва недоносените деца с тегло 2000-2500 г да получават 1-2 mg/kg24h желязо до 6- месечна възраст (14). За недоносените с тегло при раждане 1500-2000 г се препоръчва доза 2 mg/kg/24 h до 6-12-месечна възраст. Необходимо е редовно проследяване на хемоглобин и феритин.
Недоносени деца с много ниско тегло
Млеката за недоносени деца след изписването им осигуряват 2,25 mg елементно желязо на kg телесна маса при прием 150 ml/kg дневно. Недоносено дете с много ниско тегло, изписано от неонатологичното отделение с тегло 2000-2500 g, с хемоглобин < 130 g/l и нормална концентрация на феритин 140 mcg/l, има тотално съдържание на желязо около 150 mg като дневните нужди за орална суплементация са около 2 mg/kg. Повечето от недоносените деца с много ниско тегло имат по-ниски стойности на хемоглобина поради анемия на недоносеността, чести флеботомии и рестриктивни трансфузионни практики. Това повишава нуждите от суплементация с желязо, особено ако и феритинът е нисък. След изписването недоносените деца, родени с тегло < 1800 g, трябва да получават 2-3 mg/kg желязо през първите 6 месеца от живота. Тези препоръки се индивидуализират на базата стойности на феритина. Ако феритинът е под 60 mcg/l за кратък период дозата може да се повиши до 3-6 mg/kg/24 h, ако феритинът обаче е > 300 mcg/l суплементацията с желязо трябва да се отложи (15). Стриктното проследяване на хемоглобина и феритина през първата година от живота при недоносени деца и адаптирането дозата приемано желязо би осигурило съществено намаляване на честотата на анемията при недоносени деца.
ЛИТЕРАТУРА
1.Aher SM Ohlsson A: late erythropoietin for preventing red blood cells transfusions in preterm and low birth weight infants,Cochrane Data Base Systematic Rev 2014, 4 :CD004868
2.Bajaj M, Lulic-Botica M, Hanson A et al., Feeding during transfusion and the risk of necrotizing enterocolitis in preterm infants, J Perinatol, 2019;39; 540-546
3.Bas AY, Demirel N, Koc E et al., Incidence, risk factors and severity of retinopathy of prematurity in Turke y( TR-ROP ) study; a prospective multicenter study in 69 neonatal intensive care units, Br J Ophthalmology, 2018;102;1711-1716
4.Bell EF, Strauss RG, Widness JA et al., Randomized trial of liberal versus restrictive guidelines f or red blood cell transfusion in preterm infants, Pediatrics, 2005; 115;1685 – 1691
5.Bell EF, Ibonia KT, Bada HS, Westgate PM et al., Blood transfusions in premature infants: changes on perfusion index and intermittent hypoxia, Transfusion, 2018, 58;2538-2544
6.Blau J, Calo JM, Dozor D et al., Transfusion related acute gut injury: necrotizing enterocolitis after packed red blood cells transfusion, J Pediatrics, 2011; 158;403-409
7.Brunskill SJ, Wilkinson KL, Doree C et al: Transfusion of fresher versus older red blood cells for all conditions, Cochrane Data Base Systematic Review, 2015;5 CD010801
8.Carnielli VP, Da Riol R, Montini G, Iron supplementation enhances response to high doses of recombinant human erythropoietin in preterm infants, Arch Did Child Fetal Neonatal Ed, 1998;79;F44 –F48
9.Carlson ES, Tkac I, Magid R et al., Iron is essential for neuron development and memory function in mouse hippocampus, J Nutr, 2009;139; 672-679
10.Christensen R: 81 – Erythrocyte Disorders in infancy.Averys disease of the newborn, 10th edition, Philadelphia, Elsevier, 2018] 1152-179
11.Christensen R, Roberts IAG, Murray NA, Neonatal anaemia and other red cell disorders, Rennie and Robertson Textbook of Neonatology, 5th edition, London, Elsevier, 2012]758-767
12.Collard KJ, Godeck S, Holley JE: Blood transfusion and pulmonary lipid peroxidation in ventilated preterm babies, Pediatric Pulmonology, 2005; 39;257-261
13.Domellof M, Nutritional care of premature infants: microminerals.In: Koletzko B, Pointdexter, B; Uauy R editors. Nutritional Care of preterm infan. Scientific bases and Practical Guidelines, World Rev Nutr Diet, 2014 23 ed, Basel Karger, 2014, p121-139
14.Domellof M, Braegger C, Campoy C et al., Iron requirements of infants and toddlers, J Pediatr Gastroenterology and Nutrition, 2014; 58;119-129
15.Domellof , Georgieff, Agostoni C, Buonocore G, Carnielli VP et al, Enteral nutrient supply for preterm infants: commentary from the ESPGHAN Committee on Nutrition, J Pediatr Gastroenterology and Nutrition, 2010;50;85-91
16.Domellof M, Georgieff M, Post discharge iron requirements of the preterm infant, J Pediatr, 2015;167(4);S31-S35
17.Doyle JJ, Zipursky A, Neonatal Blood Disorders, In: Sinclair JC, Bracken MB, editors. Effective Care of the Newborn infants.Oxford, Oxford University Press, 1992, p.425-453
18.Favrais G, Wibaut B, Pladys P et al., Blood transfusion to preterm neonates:What is new in the French guidelines since 2002 @ Arch Pediatrics, 2017;24;894-901
19.Fergusson D, Hebert PC, Lee SK, et al., Clinical outcomes following institution of universal leucoreduction of blood transfusion for premature infants, JAMA, 2003;289;1950-1956
20.Fredriksson LK, Bell EF, Cress GA et al., Acute physiological effects of packed red blood cell transfusion in preterm infants with different degrees of anaemia, Arch Dis Child Fetal Neonatal Ed, 2011, 96; F249 – F253
21.Fogarty M, Osborn DA, Askie L et al, Delayed versus early umbilical cord clamping for preterm infants: a systematic review and meta-analysis, Am J Obstet Gynecol, 2018;218;1-18
22.Galea G, Urbaniak SJ: The incidence and consequences of cytomegalovirus transmission via blood transfusion to low birth weight, premature infants in northeastScotland, Vox Sang.1992;62;200-207
23.Ghirardello S, Dusi E, Cortinovis I et al., Effects of red bllod cells transfusions on the risk of developing complications and death: an observational study of a cohort of very low birth weight infants, Am J Perinatol, 2017]34]88
24.Hall RT, Wheeler RE, Benson J, Harris G, Rippetoe L, Feeding iron-fortified premature formula during initial hospitalization to infants less than 1800 g birth weight, Pediatrics, 1993, 92;409-41 25.Josephson CD, Caliendo AM, Easley KA et al., Blood transfusion and breast milk transmission of cytomegalovirus in very low birth weight infants: a prospective cohort study, JAMA pediatr, 2014;168;1054-1062
26.Juul SE, Comstock BA, Wadhavan R et al., A Randomized Trial of Erythropoetin for neuroprotection in preterm infants, N Engl J Med, 2020;382;233-243
27.Lau W:Neonatal and Pediatric transfusion: Clinical guide to transfusion, Canadian Blood Services, 2017
28.Mohamed A, Shah PS,Transfusion associated necrotizing enterocolitis: a meta-analysis of observational data.Pediatrics, 2012;129;529-540
29. Murphy T, Chawla A, Tucker R et al., Impact of blood donor sex on transfusion related outcomes in preterm infants, J Pediatr, 2018; 201;;215-220
30. New HV, Berryman J, Bolton Maggs PH et al., Guidelines on transfusion for fetuses, neonates and older children, Br J Haematol, 2016;175;784-828
31.Ohis R: 116 – Developmental erythropoiesis, Fetal and Neonatal Physiology, 5th edition, London, Elsevier, 2017, 1112-1134
32.Ohlsson A, Aher SM, Early erythropoiesis- stimulating agents in preterm or low-birth weight infants, Cochrane Data Base Systematic Rev 2020; 2CD004863
33. Paul DA, Mackley A, Novitsky A et al., Increased odds of necrotizing enterocolitis after after transfusion of red blood cells in premature infants, Pediatrics , 2011,127;635-641
34. Paediatr Child Health, 2014;19;213-231, 2020 International Society of Blood transfusion Vox Sanguinus, 2021, 116, 336-378
35.Patient blood management Guidelines: Neonatal and Pediatrics. Australian National Blood Authority, Australia, 2020
36.Rai SE, Sidhu AC, Krishnan RJ, Transfusion associated necrotizing enterocolitis re-evaluated: a systematic review and meta-analysis, J Perinatal Med, 2018, 46;665-676
37.Saito-Benz M, Gray C, Tseng YC et al., Cerebral oxygenation and cardiorespiratory stability following liberal transfusion of preterm neonates, Acta Paediatr, 2019;108;559-561
38.Shao J, Lou J, Rao R, Georgieff MK et al., Maternal serum ferritin concentration is positively associated with newborn iron stores in women with low ferritin status in late pregnancy, J Nutr, 2012;142;2004-2009
39.Siddappa AM, Rao R, Long JD et al., The assessment of newborn iron stores at birth: a review of the literature and standards for ferritin concentration, Neonatology, 2007;92;73-82
40.Stramer SL, Hollinger FB, Katz LM et al., Emerging infectious disease agents and their potential threat to transfusion safety, Transfusion, 2009;49(Suppl);1S-29S
41.Teiserskas J, Bartasiene R, Tameliene R, Associations between red blood cell transfusions and necrotizing enterocolitis in very low birth weight infants:ten year data of a tertiary neonatal unit, Medicina(Kaunas ), 2019;55;16
42.Valieva OA, Strandjort TP, Mayock DE et al., Effects of transfusions in extremely low birth weight infants& a retrospective study, J Pediatr, 2009;155;331-337
43.Villeneuve A, Lapointe A, Lachance C et al., Epidemiology and determinants of transfusion of red blood cells, plasma and platelets in a neonatal intensive care unit ( NICU ): a single center cohort study, Paed Child Health, 2014;19;213-231
44.Westcamp E, Soditt V, Adrian S. et al, Blood transfusion in anemic infants with apnea of prematurity, Biol Neonate 2002;82;228-232
45. Widness JA, Pathophysiology, diagnosis and prevention of anemia during the neonatal period, NeoReviews, 2000, 1:e61-e68
46.Widdowson EM, Spray CM, Chemical development in utero, Arch Dis Child, 1951;26;205-214
47. Whyte RK, Jefferies AL, Canadian Pediatric Society, Fetus and Newborn Committee. Red blood cells transfusion in newborn infants, Paediatr Child Health, 2014;19;213 – 222
Адрес за кореспонденция:
Доц. Ралица Георгиева
Специализирана болница за активно лечение
на детски болести, Клиника по Неонатология
бул. “Акад Иван Гешов”, 11
1606, София
e-mail: raligeorgi@yahoo.com
тeл.: +359 888 952 925
