Грешки при лечението на бронхиалната астма

Брой 2/2000

Проф. Жени Милева, дмн
Клиничен център по алергология, МУ, София

Въпреки безспорните успехи в диагнозата и лечението на бронхиал­ната астма (БА), тя продължава да е сложна, нелесна за изпълнение, затрудняваща лекаря и болния и скъпа за пациента и държавата. В много слу­чаи лечението се компрометира поради неразбиране и грешки.

Основните причини за честите грешки и неуспеха при лечението на астмата са три:

1. Непознаване на нормативните документи, определящи подхода към астмата (Международния и съответния национален консенсус и GINA), непознаване на съвременните методи на диагнноза, лечение и профилактика на БА, т.е., недостатъчна компетентност на лекарите.

2. Консерватизъм, инертност и емоционална привързаност на лекарите и болните към традиционни, утвърдени методи на терапия.

3. Бедност в много части на света, която води до затруднена диаг­ноза на БА и до сериозни трудности при снабдяването с нови лекарст­ва.

Основните грешки при лечението на хроничната БА са няколко:

1. Липса на каквото и да е противоастматично лечение при част от болните (особено при леката аст­ма)
2. Късно започване на противоастматичното лечение
3. Неадекватно противоастматично лечение
4. Грешки при провеждането на противовъзпалителното лечение
5. Неприемане по принцип и даже отхвърляне на инхалаторния начин на лечение
6. Неглижиране състоянието на горните дихателни пътища при ле­чението на БА
7. Грешки при алергенната имунотерапия (АИТ)
8. Лекомислено отношение към ле­ката астма.

Грешките при лечението на острата астма са извънредно сериозен проблем, тъй като до голяма сте­пен те определят фаталния изход на болестта. Сред тях най-честите са:

1. Страх от приложението на системни кортикостероиди (КС). Лече­нието с КС започва късно, много често и с неадекватно ниски дози. Забравя се важната препоръка, че при липса на ефект от инхалаторно прилаганите бета-2 агонисти с бързо действие в рамките на 30 до 60 мин трябва да се дадат КС перорално. Същото трябва да бъде направено, ако още през първите 20 мин от началото на инхалативната те­рапия задухът покаже видима тен­денция към задълбочаване. По-късно лечението с КС трябва да продължи парентерално и перорално, като дозата се съобрази с тежестта на диспнеята, показателите на външното дишане и нивото на кръвните газове. Отчита се също дали болният е приемал или не КС в миналото, както и дали е имал застрашаващи живота пристъпи от задух през последните години.

2. Страх от приложението и неа­декватна употреба на инхалаторни бета-2 агонисти с бързо действие. От друга страна, не трябва да се забравя, че злоупотребата с инхала­торни симпатикомиметици също застрашава живота на болния.

З. Опит за лечение на острата диспнея с неподходящи средства:
– орални бета-2 агонисти и ксантини
– инхалаторни бета-2 агонисти със забавено действие
– ИКС и кромолини.

4. Приложение на високи дози ксантинови препарати.
5. Приложение на седативни пре­парати.
6. Лошо мониториране на състоя­нието на болния, включително ни­вото на кръвните газове.
7. Неправилна оценка на индикациите и забавяне на интубацията, лаважа и командното дишане. Греш­ки при изпълнението на последни­те.
8. Липса на адекватно обучение на болните как да си помогнат сами и кога да потърсят спешна лекарска помощ.
9. Забавяне на екипите на БМП. Последното се среща в 1 /3 от всички случаи, потърсили спешна медицинска помощ.

*(0т книгата „Съвременни проблеми на вътрешните болести“, 1999, 267 -285.)