Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      • Лекари убийци в България няма: БЛС за починалите деца от Пловдив и Ботевград
      • 5 май – Световен ден на хигиената на ръцете
      В къщи / Алергология / Листериозата – рядко заболяване на рисковитe групи

      Листериозата – рядко заболяване на рисковитe групи

      отGP News публикувано на 01.03.200813.09.2022 Алергология

      Брой 3/2008

      Доц. Р. Комитова, д. м.

      Лucтepuoзaтa е рядко заболяване, свързано с прием на контаминирана храна. въпреки и и малката си честота, тя е сериозен проблем за общественото здравеопазване поради високия леталитет (23%), за разлика от други ентеропатозени, напр. салмонелите. Рискови групи са възрастни > 70 г., бременни, новородени и лица, с клетъчен имунен дефицит (неоплазми, органотрансплантирани, на кортикостероидна терапия, лица с ХИв-инфекция). Предвид нарастване броя на възрастните и имунокомпрометираните пациенти, се очаква заболяването да се среща по-често.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Listeria monocytogenes пеихрофилен мижроорганизъм с уникално размножаване

      Причинителят Listeria monocytogenes е Грам (+) вътреклетъчен подвижен факултативен анаероб. Микроорзанизмът е широко разпространен в околната среда. Открива се в почва, в канални води и е част от нормалната чревна флора на много бозайници. Основен резорвоар са много диви и домашни животни болни или преносители. Заразяването става при консумация на контаминирани храни:
      От животински произход:
      ♦ недостатъчно термично обработено месо,
      ♦ непастьоризирано мляко и млечни продукти,
      Зеленчуци и морски храни замърсени с почва или животински тор.

      Меките сирена и непастьоризираното мляко са най-честите контаминирани млечни продукти. Способността на Listeria monocytogenes да се размножава при 4 °С (психрофилен микроорганизъм, т.е. живеещ на студено) повишава риска от заболяване при консумация на контаминирана храна, съхранявана продължително при хладилни условия, без последващо достатъчно затопляне. Listeria monocytogenes притежава уникален вътреклетъ­чен цикъл на размножаване, при който се разпространява директно от клетка в клетка, без да преминава през извънклетъчното пространство, „заобикаляйки“ хуморалния отговор. Независимо че заразяването става чрез контаминирана хра­на, при повечето заболели липсват гастроинтестинални прояби листериите попадат в кръвното русло директно или включено в моноцитите. Способността да избягва извънклетъчното пространство обяснява предразположеността на имунокомпрометирани, новородени и бременни към заболяването. Клетъчно-медиираният имунитет е решаващ за контрола на вътреклетъчните микроорганизма. При пациентите с ХИВ рискът за заболяване е 300 пъти по-голям, в сравне­ние с лицата с интактен имунитет. Такава опасност липсва при дефицит на имуноглобулини или комплемент.

      Климична картина
      Клиничните прояви варират от самоограничаващо се фебрилно заболяване до бактериемия, менингит, енцефалит и неонателен менингит, сепсис и мъртво раждане.

      Аистериоза при бременни
      Среща се 20 пъти по-често при бременни, като 1/3 от всички регистрирани случаи на листерио­за са при тях. Предпоставка са имунологичните промени през бременността. Изявява се най-често през третия триместър. Протича като самоограничаващо се грипоподобно заболяване; ряд­ко има гадене, повръщане, диария по време на бактериемичната фаза. Най-често обаче инфекцията е безсимптомна. По неизвестни причини засягането на нербната система, което е често при другите рискови групи, при бременните е ряд­ко. Прогнозата е благоприятна, дори без лечение. въпреки лекото протичане при трансплацентар­но предаване може да последва преждевременно
      раждане, инфекция на новороденото или мъртво раждане.

      Лисшериоза на новороденото
      При предаване на инфекцията вътреутробно, следва спонтанен аборт, мъртво раждане или плодът умира за няколко часа с дисеминирана форма на листерийна инфекция, известна като granulomatosis infantiseptica (формиране на микроабсцеси и грануломи). По-често неонаталната листериоза се изявява в две форми:
      ♦ сепсис (поява <5-ия ден от раждането), при вътреутробно заразяване, предимно при недоносени и с висок леталитет; ♦ менингит (поява >2 седмици след раждането),
      ♦ при доносени, заразени по време на раждането,

      Съблюдавайте чистотата

      Muйme ръцете си npeдu да пипате хранителни продукти и место по време на приготвяне на храна.
      Мийте ръцете си, след като сте били в тоалетната.
      Мийте и дезинфекцирайте всички повърхности за подготовка на храна.
      Обезопасявайте кухненските зони и храните срещу насекоми, вредители и други животни.
      Дръжте суровите и сготвени продукта по отделно.
      Разделяйте суровото месо, птици и морски храни от другите храни.
      Използвайте отделна посуда и инструменти /ножове, дъски за рязане/ за обработка на суровите храни.
      Съхранявайте храната в съдове, за да избегнете контакта между суровите и сготвени храни.
      Суровите хранителни продукти, особено месото, птиците и морските хра­ни, и техните сокове, могат да съдържат опасни микроорганизми, които могат да бъдат пренесени върху хра­ни по време на приготвянето и съхранението им.

      Подходяща топлинна обработка
      Осигурявайте подходяща топлинна обработка на храните, особено на месо, птици, яйца и морски храни
      Докарвайте ястия като супи и яхнии до варене, за да гарантирате достигане на температура 70° С. Бульоните от меса и птици трябва да бъдат бистри, а не розови. Най-добре използвайте термометър.

      Подгрявайте сготвената храна до варене
      Подходящата топлинна обработка убива roho’iu вст-ки опасны микроорганисми. Изследванията показват, че готвенето на храна при 70С може да осигури безопасността и за консумация. Храните, които изискват специално приготвяне са кайми, печени рула, големи парчета месо.

      Съхранявайте храните при безопасна температура
      Не оставяйте сготвена храма на стайна температура повече от 2 часа
      Замразявайте бързо цялата сготвена и лесно разваляща се храна /за предпочитане под 5а С/
      Дръжте сготвената храна гореща до сервиране /над 60л С/ Не съхранявайте храна много дълго дори в хладилник
      Не размразявайте замразена храна на стайна температура

      Микроорганизмите се размножават много бързо, ако храната се съхранява на стайна температура. При темпе­ратури под 5′ С или над 60 С, расте­жэт на микроорзанизмите се забавя или спира. Някои опасни микроорганиз­ми продължават да растат под 5′ С.
      Изпопзвайте безопасна вода и суров и продукта
      Използвайте безопасна вода или я обработете, за да бъде безопасна
      Подбирайте пресни и здрави хранителни продукти
      Използвайте хранителни продукти, преминали през обработка, например пастьоризирано мляко
      Измивайте плодовете и зеленчуците, особено ако ще се консумират сурови
      Не консумирайте храни с изтекъл срок на годност

      Суровите продукти включително вода и лед, могат да бъдат замърсени с опасны микроорганизми и химикали. В развалените и плесенясали храни мо­гат да се образуват токсични химични вещества. внимателното подбирано на суровите продукти и някои прости мерки, като миене и белене, могат да намалят риска.

      Менингитът е най-честа клинична проява на листериозата. За разлика от другите бактериални менингити, листериозният може да про­тече подостро и да наподоби туберкулозен. Менингеално дразнене липсва при 15-20% от случайте. Често се установяват огнищна сим­птоматика и гърчове, което говори за по-дълбоко засягане на мозъчната структура. Измененията в вотразябат вътреклетъчната приро­да на Listeria monocytogenes, като обикновено липсват характерните изменения за гноен възпалителен процес. По-рядко се развива листериозен енцефалит. Необичайна негова форма е ромбенцефалитът. Диагнозата на листериозния менингит и енцефалит обикнове­но се забавя, nopaдu сходната клиника с други инфекции и системни заболявания. Прогнозата на ЦНС-листериозните засягания е неблагоприят­на, с висок леталитет, дори при адекватна тера­пия. При имунокомпрометирани пациенти с ЦНСинфекция винаги трябва да се има предвид вероятността за листерийна етиология!

      Микробиологична диагноза
      Култибирането на Listeria monocytogenes от обичайно стерилни места (кръв, ликвор) е с основно диагностично значение. Серологичните методи не са надеждни за потвърждаване на диагно­зата.
      Рутинно скриниране за листерии по бреме на бременност не се налага, тъй като колонизирането на влагалището или стомашно-чревния тракт не се свързва с предразположеност към заболяване.
      След консумация на контаминирани продукти, дори и от лица от рисковите групи, при липса на клинични прояви, не се налагат микробиологични изследвания или лечение.

      Лечение
      Ампицилинът е антибиотик на избор, често в комбинация с гентамицин, за 2 седмици, при имунокомпрометирани за по-дълги срокове. Тримотоприм/сулфаметоксазолът е алтернативен препарат.
      Listeria monocytogenes е нечувствителна към цефалоспорини, включително III генерация, затова те не трябва да се използват като моноте­рапия при неонатален сепсис и/или менингит и менингит при имунокомпрометирани!

      Профилактика
      Препоръките за предпазване от инфекции, свързани със замърсени храни, са валидни и за листе­риозата. Допълнително, рисковите групи трябва да избягват непастьоризирани млечни продукти, недостатъчно термично обработено месо и хра­ни, съхранявани в хладилник, без достатъчно претопляне преди консумация.

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Брой 3/2008
      СледващаПродължаване
      Медикаментозна алергия – прояви
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене