Брой 3/2007
Ст. Краева, Т. Кралимаркова,
Т. Попов
Клиника по алергология и астма, МУ София
С настъпването на пролетта се проявяват признаците на поленозата, която е класическо алергично заболяване, свързано с растителния цъфтеж, от което боледуват 15-20% от населението по света. Симптомите се проявяват 6 над две трети от случайте от носа, поради което състоянието се обозначава с популярното название сенна хрема. Те се изразяват в обилна секреция, сърбеж и кихане, запушване. Когато е засегната и лигавицата на очите се появяват зачервяване и сълзене, придружени от чувство за попаднало в тях чуждо тяло. възможна е и реакция от страна на долните дихателни пътища стягане и свирене в гърдите, недостиг на въздух, кашлица, като в тези случаи се касае за поленова астма.
Поленозите са типични представители на бърз тип алергични реакции с участие на специфични антитела от клас IgE, които са прикрепени към рецептори по повърхността на клетки, съдържащи се 6 засегнатите тъкани (мастоцити, базофили), които освобождават коктейл от биологично активни вещества, директно въздействащи върху тъканите, а така също привличат в тях други активни клетки (еозинофили, лимфоцити), предизвикващи съответна на локализацията клинична картина.
За клинична изява на поленозата трябва предварително да настъпи сенсибилизация на организма към съответните полени. Този процес зависи от генетичната предиспозиция на даден индивид да реагира на органични съединения с образуване на имуноглобулин Е, а така също и от различни фактори на околната среда. И ако приемем, че генетичните заложби на човешката популация са сравнително стабилни във времето, то промените 6 околната среда би следвало да са от значение за разпространението на поленовата алергия.
Всъщност, именно нарастването на честотата на поленозата представлява един от интригуващите фактори на съвремието ни. Поленови зрънца, които са носители на мъжкия наследствен материал за отделните растителни видове, е имало откакто са се появили семенните растения, т.е. много преди появата на човека на планетата ни. Интересно е, че сред животинските видове много рядко се проявяват признаци на алергия 6 естествени условия. Нещо повече: и сред хората от миналите векове алергията и в частност поленозата, са били много рядко явление. Първото описание на оплаквания, свързани с поленова непоносимост е направено от Леонардо Боталус през 1660 г., като той е нарекъл състоянието „катар от рози”. През XIX век описанията зачестяват, като винаги се прави уговорката, че става дума за рядко страдание, наблюдавано изключително сред „аристократи и образована люде“.
Нещата се променят особено активно през втората половина на XX век, когато започват и сериозни епидемиологични проучвания върху разпространението на алергичните болести. в резултат на тях се открояват твърде интригуващи закономерности. На първо място става ясно, че честотата на алергичните болести и на поленозата е нарастнала стремително в рамките на няколко десетилетия, което навежда на мисълта, че това е резултат на промени в околната среда, предизвикани от глобалните процеси на индустриализация, урбанизация и съответно замърсяване. Много по-странно е обаче второто обстоятелство: оказва се, че колкото е по-висок стандартът на дадена страна и колкото повече в нея се държи на опазване на околната среда и чистота на въздух, вода и храни, толкова по-стръмно нараства процентът на алергичните заболявания!
Ако тази тенденция се запази, към средата на XXI век нейните граждани поголовно ще страдат от алергия. Сравнения между близки като етнически състав страни (финландия и Естония, Източно и Западногермански провинции), постигнали различно ниво на икономическо развитие през половинвековния период на студената война, показват значително повисок процент алергични признаци сред населението спрямо по-слабо развитите и значително по-замърсените бивши социалистически страни! Това дава основание да се формулира така наречената „хигиенна“ хипотеза. Според нея подобрените условия на живот, по-добре изолираните жилища, по-малкият брой членове на домакинствата и съответно по-ниският риск от инфекции водят до промяна в баланса на имунните клетки, отговарящи за защитата на организма в посока на „алергичните” клетки за сметка на линеещите „противоифекциозни” клетки. Някои от атмосферните замърсители (отработени автомобилни и индустриални газове и частици, които се адсорбират по повърхноостта на поленовите зрънца) допълнително улесняват придобиването на поленова свръхчувстителност.
Самите поленови зрънца не са се променили през хилядолетията. Те са микроскопични, с размери около 20-40 Далтона и са с характерна морфология за отделните растителни видове. Задържат се предимно в носните проходи, което обяснява и преобладаването на оплакванията в областта на носа. в зависимост от географската ширина доминират поленови зрънца от различни видове: така например, в северна Европа преобладават дървесни полени най-вече от бреза, докато в средиземноморските райони, на преден план излизат полени от кипарис и маслина.
Поленовите зрънца се разнасят от вятъра и когато концентрацията им във въздуха достигне определена величина, предизвикват оплаквания у сенсибилизираните индивиди. В умерените северни географски ширини дървесните полени се появяват първи през месеците март и април, а от края на май и през юни се разпространяват полените от тревисти растения. Поленовите зрънца на житните растения и плевели се задържат в атмосферата до края на август и началото на септември.
Обикновено страдащите от поленоза знаят коза е „ранимия“ за тях сезон. Така например ,чувствителността към дървесни полени най-често се проявява още в края на март и началото на април, а към повечето тревни полени в края на май и през юни. в последно време все по-актуален става плевелът Ambrosia пришелец от Америка, който завладява все по-широки територии в Европа и може да поддържа симптомите на поленоба алергия у сбръхчубстбителните хора до края на лятото.
Страдащите от поленова алергия следва да изяснят при специалист-алерголог кои са актуалните за тях полени и да избягват престой на открито, когато поленовото количество във въздуха е особено високо. За целта е изработен поленов календар за България.Те следва да прилагат предписаните им медикаменти за вътрешно приемане (антихистаминови средства, за предпочитане без седатибно действие) или за локално поставяне в носа и очите (антихистаминово средство или препарат,стабилизиращ мастоцитите, деконгестанти). При наличие на поленова астма,страдащите трябва да имат на разположение инхалаторен симпатикомиметик и противоалергичен препарат. в някои случаи, смяната на обстановката и особено при престой в близост до голям воден басейн (водата „обира“ поленовите зрънца от атмосферата), води до подобряване на състоянието. Във всички случаи, консултация със специалист-алерголог би дала възможност да се изработи оптимална стратегия на поведение за всеки конкретен случай. Съответно диагностично уточняване с кожноалергично тестуване или кръвни проби би могло да има конкретен практически резултат при провеждане на лечение с алергенни препарати (специфични хипосенсибилизация, имунотерапия), което да доведе до трайна промяна в чувствителността към полените.
