Нежелани лекарствени ефекти на Akineton

Брой 3/2007

А. Боянова \
Клиника токсикология, МБАЛСМ „Пирогов“ София

Медикаментът Akineton е централен антихолинергичен препарат. В медицинската практика е индициран за копиране на екстрапирамиден синдром, възникнал при лече­ние с невролептици, при никотиново отравяне, паркинсонизъм. Синонимии търговски препарати са: Biperiden, Mendilex, Beforin, Cinetol, Dekinet, Dyskinon, Ipsatol. Пероралната дневна доза e 2-3 пъти дневно no 1 таблета от 2 мг. При необходимост се въвежда мускулно или венозно по 2 мг на всеки 30 минути до 4 пъти в денонощие (ампули 1 мл, 5 мг). За деца дозата е 0,04 мг/кг/про дози максимум 4 пъти за 24 часа. Акинетонът е контраиндициран при свръхчувствителност към него или други холинолитици, при myastenia gravis, гла­укома, рефлукс езофагит, обструкция на стомашно-чревен тракт, паралитичен илеус, ато­ния на червата, улцерозен колит, токсичен мегаколон, обструктивна уропатия, хеморагичен шок. Предпазливо и с повишено внимание трябва да се прилага при конгестивна сърдечна недостатъчност, заболявания на коронарните, артериална хипертония, тахикардия, тахиаритмия, хипертиреоидизъм, илеостома или колостома, увреждане на черен дроб или бъбреци.

Описаните в литературата странични действия са от стра­на на централна нервна система, сърдечно-съдова система, ендокринни жлези и храносмилателна система2’456. При пациенти, лекувани с акинетон са възможни оплаквания от главоболие, апатия, слабост, тревожност, гадене и сухота в устата. Някои показват променливо настрое­ние, други са еуфорични или ажитирани, с халюцинации. Налице е разстройство на съня и нощ­но безпокойство. Понякога се установява ретен­ция на урината, тахикардия или тахиаритмия. Акинетонът рядко води до хипотермия. Слабо повишава тонуса на тънките черва и дисталния колон. Не променя нивото на растежния, лутеинизиращия, фоликулостимулиращия и тиреотропния хормон, но повишава нивото на кортизо­ла и пролактина1. Рискът от странични ефекти е по-голям при атеросклеротични промени на цен­трална нервна система, висока терапевтична доза и при комбинирано лечение с няколко антихолинергични препарати34’56. При венозно приложе­ние те се появяват след 5-тата минута от апликацията. Акинетонът може да предизвика зависимост. Тератогенността му е категория С (при експерименти с животни са наблюдавани тератогенни увреждания, но липсват адекватни и добре контролирани проучвания при хора, а очакваната полза може да оправдае използването на лекарстбото при бременни).

Представяме 3 случая с изявени нежелани ефекти на препарата акинетон, използван за лечение на медикаментозно предизвикан екстрапирамиден синдром.

В.Л.В., момче на 13 год., ИЗ 23в23/2004год. Хоспитализиран в Клиниката за лечение на екстрапирамиден синдром след неумишлено отравяне с метоклопрамид. Приложени са 3 мг акинетон интравенозно (0,06 мг/кг) и след 15 часа още 1 мг per os (0,02 мг/кг) за предотвратяване на евентуален рецидив. Два часа след пероралния прием са наблюдавани холинолитични прояви възбуда, халюцинации, дезориентираност, мидриаза, сухи видими лигавици. При нормофреквентна сърдечна дейност, стабилна хемодинамика, нормотермия. Това състояние продължава 2 денонощия.

М.С.Х., момче на 12 години, ИЗ 5015/2005год. Лекуван с метоклопрамид за гастритни прояви. Приет в Клиниката поради поява на екстрапирамиден синдром остра дистония. Последният е овладян трайно след 2 мг акинетон (0,05 мг/ кг), аплициран венозно. Три часа по-късно и в следващите 2 дни е установена дезориентираност, умерена мидриаза, сухи видими лигавици, без тахикардия. С химичен анализ на урина е отхвърлена възможността за отравяне с други холинолитици.

И.С.в., жена на 20 години, ИЗ 22417/2004 годи­на. По повод Morbus Menieri остра фаза е започнато лечение с метоклопрамид. Поради анамнестични данни за интолерантност към медикамен­та е включен акинетон във венозна инфузия 2 пъти дневно по 5 мг (0,0в мг/кг) в продължение на в дни. На втория ден се поябябат оплакбания от сухота в устата, затруднено виждане пора­ди разширени зеници, „чувство за дрогираност“ (възбуда, еуфория, неспокоен сън).Тези симптоми персистират 2 до 4 дни след спиране на акинетона. Последна изчезва мидриазата.

Обсъждане
В разгледаните случаи наблюдаваме нежела­ни лекарствени ефекти на медикамента аки­нетон след приложението му като антидот за лечение на екстрапирамиден синдром, възникнал вследствие интолерантност или остро отравяне с метоклопрамид. Възрастта на пациентите е от 12 год. до 20 год. Аплициран е интравенозно струйно или капелно, 0,05-0,0в мг/кг/ про дози, веднъж или 2 пъти в денонощието 6 продължение на 1 до 6 дни. При представените болни, с оглед на тежкия и драматично изявен екстрапирамиден синдром, е приложена по-висока еднократна доза (от максимално допустимата 0,04 мг/кг), която приемаме като антидотна доза на акинетон. При едно от децата след овладяване на екстрапирамидните явления, акинетонът е назначен еднократно в перорален прием за профилактика на евентуален рецидив.
Латентният период /временно от приложение­то на акинетона до първите холинолитични сим­птоми/ при нашите болни е от 2 часа до 1 денонощие и е по-дълъг от съобщения в литературата. Клиничната картина 6ключва част от съдържанието на холинолитичния синдром сухи видими лигавици, мидриаза и промяна в съзнанието от лека възбуда до тих делир. Промяна 6 сърдечната честота, артериалното налягане, телесната температура, чревния пасаж, както и ретен­ция на урината не регистрираме в нито един от случайте. Този непълен наблюдаван от нас холинолитичен синдром потвърждава литературните данни.

Изводи
1. Акинетонът, използван като антидот, може да прояви нежелани лекарствени ефекти. Затова е необходимо да се прилага с повишено внимание като се започва с начална доза, ненадвишаваща 0,04 мг/кг и тази доза да се повтаря само при изя­вен екстрапирамиден синдром.
2. Прилагането на акинетона с профилактична цел за евентуален рецидив на екстрапирамидна симптоматика не е желателно.
3. Нежеланите лекарствени ефекти на аки­нетона при използването му като антидот се представят от непълен холинолитичен синдром. Постоянни симптоми са: променено съзнание, мидриаза и сухи видими лигавици.
4. Всеки антидот има индибидуална антидотна доза, при която не са изключени нежелани лекар­ствени ефекти.