Брой 4/2021
Д-р Н. Георгиев
Медицински университет, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна
Алкохолните напитки се консумират до голяма степен поради техните физиологични и психологични ефекти, като се консумират най-често в специфичен социален контекст и могат да бъдат част от религиозните практики.
Поради влиянието на алкохола върху тялото и върху поведението правителствата често регулират използването му. Виното и бирата са добре познати на Стария континент. Концентратите идват от Изтока през XIII-XIV век. Смята се, че българите са познавали дестилацията на алкохола още през времето на Цар Иван Асен II. Тогава е имало чумна епидемия, а алкохолът е използван и като лекарство, и като дезинфекция.
Няма приет консенсус относно има ли и кога точно настъпва токсичното действие на количеството приет алкохол, който да е отговорен за възникването на чернодробно заболяване, но се счита, че >4 U (питиета) дневно са свързани с риск от увреждане на черния дроб. Съществува и т.н ниско рисково ниво на пиене – за всеки ден – до 4 питиета дневно (1 питие = 0,6 унции = 14 гр чист алкохол = 1,4 U), като дефинира за ниско рискова доза при жени – до 7 питиета на седмица, а при мъже до 14. Пoдобен консенсус бе определен и от UK Chief Medical Officers’ относно Low Risk Drinking (LRD) guide от 2016 г., където експертни комисии оформят “Седмично ръководство за пиене”, което се отнася за всички възрасти, за мъже и жени, които пият редовно или често. Там е посочено, че за поддържане на нисък здравословен риск от алкохол е най-безопасно да не се употребяват при мъже – повече от 14U седмично и при жени – повече от 7U седмично, като е ясно упоменато и препоръчително това да се прави равномерно в продължение на 3 или повече дни, вместо да има еднократен или двукратен прием на по-обилно количество алкохол.
Paзлиĸaтa мeждy дoбpoтo и лoшoтo мy лицe ce ĸpиe в ĸoличecтвoтo. Aĸo ce консумира c мяpĸa – нe пoвeчe oт 1-2 питиeтa днeвнo, тoй нocи peдицa пoлзи. Πpoyчвaния дoĸaзвaт, чe xopaтa, ĸoнcyмиpaщи aлĸoxoл в yмepeни ĸoличecтвa, живeят пo-дългo ĸaĸтo oт oнeзи, ĸoитo пият пpeĸaлeнo мнoгo, тaĸa и oт пълнитe въздъpжaтeли. Ocвeн тoвa имaт и пo-здpaви cъpцa. Дългoгoдишни изcлeдвaния, вĸлючвaщи нaд 750 000 дyши, ca дoĸaзaли, чe yмepeнoтo пиeнe пoнижaвa pиcĸa oт ĸopoнapнa бoлecт нa cъpцeтo и инфapĸт и/или cмъpт, cвъpзaнa cъc cъpдeчнocъдoви зaбoлявaния, c 30-40%.
Ocвeн тoвa пиeщитe в paзyмни ĸoличecтвa ca пo-cĸлoнни дa ce пpидъpжaт ĸъм здpaвocлoвни нaвици. Cпopeд изcлeдвaниятa зa тяx e пo-вepoятнo дa пoддъpжaт oптимaлнo тeглo, дa cпят пo 7-8 чaca и дa cпopтyвaт peдoвнo, зa paзлиĸa oт тpeзвeницитe или ĸoнcyмиpaщитe гoлeми ĸoличecтвa cпиpтни нaпитĸи. Xopaтa, ĸoитo пият yмepeнo, ce paдвaт и нa пълнoцeнeн, cпoĸoeн coциaлeн живoт. Haĸpaтĸo, тe имaт щacтливи cъpцa – и eмoциoнaлнo, и физичecĸи.
През последните две десетилетия нарастващ брой епидемиологични проучвания документират връзка между консумацията на алкохол и по-ниския риск от коронарна болест на сърцето (ИБС), водеща причина за смърт в много развити страни [1,2,3]. Остава много да се научи за тази връзка, до каква степен тя се дължи конкретно на алкохола, а не на други свързани фактори с начина на живот, и какви са биологичните механизми на такъв ефект.
Ефекти върху физическото здраве
Сърдечносъдовите заболявания причиняват повече смъртни случаи сред американците, отколкото всяка друга група заболявания. Няколко големи проспективни проучвания съобщават за намален риск от смърт от ИБС при широк диапазон от нива на консумация на алкохол. Те включват проучвания сред мъже в Обединеното кралство [4], Германия [5], Япония [6] и над 85 000 американски жени, включени в здравното проучване на медицинските сестри [7]. В тези проучвания защитен ефект срещу ИБС е реализиран при ниски до умерени нива на консумация на алкохол.
Проследяването на друго голямо американско проучване – Националното изследване на здравето и храненето [8], установи че след средно близо 15 години проследяване честотата на ИБС при пиещите мъже е била по-ниска при всички нива на консумация, отколкото при непиещите. Честотата също е намалена при жените, но само при тези, които консумират ниски до умерени нива на алкохол. Всъщност се наблюдава повишен риск при жени, консумиращи повече от 28 напитки седмично.
Връзката между умереното пиене и по-ниския риск от ИБС не означава непременно, че самият алкохол е причината за по-ниския риск. Например, преглед на проучванията на популацията показва, че по-високият риск от смъртност сред въздържащите се може да се дължи на социално-икономическия статус и състоянието на заетостта, психичното здраве, цялостното здраве и здравните навици като тютюнопушенето, а не на употребата на алкохол от участниците [9].
Също така е важно да се отбележи, че очевидните ползи от умереното пиене при смъртност от ИБС се компенсират при по-високи нива на пиене чрез повишен риск от смърт от други видове сърдечни заболявания, рак, чернодробна цироза и травма. Министерството на земеделието на САЩ (USDA) и Министерството на здравеопазването и хуманитарните услуги (USDHHS) в американските диетични насоки за американците, определят умереното пиене като едно питие на ден или по-малко за жени и две или по-малко напитки на ден за мъже [10]. Освен това NIAAA (National Institute on Alcohol Abuse and Alcoholism) препоръчва на хората на 65 и повече години да ограничат консумацията на алкохол до една напитка на ден.
Мозъчно-съдовите заболявания, при които артериите в мозъка са блокирани или стеснени, могат да доведат до внезапно, тежко нарушаване на кръвоснабдяването на мозъка (инсулт). Исхемичният инсулт, който досега е преобладаващият вид, е резултат от запушване на кръвоносен съд; хеморагичният инсулт се дължи на разкъсване на кръвоносен съд. Свързаната с алкохол хипертония или високото кръвно налягане може да увеличи риска от двете форми на инсулт. И все пак, при хора с нормално кръвно налягане рискът от исхемичен инсулт може да бъде намален поради очевидната способност на алкохола да намали увреждането на кръвоносните съдове от липидни отлагания и да намали съсирването на кръвта. Ефектите на алкохола, въпреки че може би намаляват риска от исхемичен инсулт, могат да увеличат риска от хеморагичен инсулт [11]. Тези изследвания се доближават до предоставянето на ясна картина на връзката между алкохола и риска от инсулт.
Възможността алкохолът да предпази от ИБС е накарала изследователите да предположат, че алкохолът може да предпази от периферни съдови заболявания, състояние, при което притокът на кръв към крайниците е нарушен поради стесняване на кръвоносните съдове. В анализ на данните от проучването на Framingham Heart за 1985 г. не е установено, че алкохолът има значителна връзка, вредна или защитна, с периферни съдови заболявания [16]. Въпреки това, важно скорошно проучване даде различни резултати. В анализ на 11-годишните последващи данни от повече от 22 000 мъже, включени в Проучването за здравето на лекарите, изследователите установиха, че всеки ден пиещите, които консумират седем или повече напитки седмично, имат 26% намаление на риска от периферни съдови заболявания [17].
Няма съмнение, че злоупотребата с алкохол допринася значително за свързаната с черния дроб заболеваемост (заболяване) и смъртността в Съединените щати. Ефектите от алкохола върху черния дроб включват възпаление (алкохолен хепатит) и цироза (прогресиращи белези на черния дроб). Рискът от чернодробни заболявания е свързан с това колко човек пие: рискът е нисък при ниски нива на консумация на алкохол, но нараства рязко с по-високи нива на консумация [20]. Полът също може да играе роля в развитието на алкохолно увреждане на черния дроб. Някои доказателства сочат, че жените са по-податливи от мъжете на кумулативните ефекти на алкохола върху черния дроб [21-25].
Проучванията, изследващи въздействието на алкохола върху здравето, се различават в дефинициите си за „ниско“, „умерено“ и „тежко“ пиене. Според Диетичните насоки за американците, издадени съвместно от Министерството на земеделието на САЩ (USDA) и Министерството на здравеопазването и социалните услуги (USDHHS), умереното пиене е не повече от две стандартни напитки на ден за мъжете и не повече от една на ден за жени [26]. Националният институт за злоупотреба с алкохол и алкохолизъм препоръчва освен това хората на 65 и повече години да ограничат консумацията на алкохол до една напитка на ден.
Въздържането увеличава ли риска?
Епидемиологичните доказателства показват, че хората, които пият големи количества алкохол, са изложени на повишен риск от редица здравословни проблеми. Но някои проучвания, описани в този раздел, показват, че хората, които се въздържат от употреба на алкохол, също могат да бъдат изложени на по-голям риск от различни състояния или резултати, особено коронарна болест на сърцето, отколкото хората, които консумират малки до умерени количества алкохол.
Този тип взаимоотношения могат да бъдат изразени като J-образна или U-образна крива, което означава, че рискът от резултат от заболяване от ниско до умерено пиене е по-малък от риска за въздържание или по-тежко пиене, което води до крива във формата на буквата J или U.
Изследвайки начина на живот на хората, които не консумират алкохол или различни количества алкохол, изследователите могат да разкрият други фактори, които биха могли да отчетат различни здравни резултати. Например полът, възрастта, образованието, физическата форма, диетата и социалното участие са сред факторите, които могат да бъдат взети под внимание при определяне на относителния риск от заболяване.
По същия начин хората могат да се откажат от пиенето поради здравословни проблеми или дори да не е така, бившите пиячи може да имат характеристики, които допринасят за по-високия им риск от смъртност като пушене, употреба на наркотици и по-нисък социално-икономически статус. Ако бившите пиячи са включени в групата на въздържащите се, те могат да направят алкохола да изглежда по-полезен от него. Следователно най-добрите научни изследвания ще правят разлика между бивши пиячи и тези, които никога не са употребявали алкохол [27].
Психосоциални последици и когнитивни ефекти
Употребата на алкохол играе роля в много социални дейности – от „бизнес обяд“ и партита до специални поводи. Ползите за тези, които пият по време на социални поводи, са силно повлияни от културата, обстановката, в която се появява пиенето, и очакванията за ефектите на алкохола [28-31]. Намаляването на стреса, повишаване на настроението, повишена общителност и релаксация са най-често съобщаваните психосоциални ползи от пиенето на алкохол [32-35].
Въпреки че връзката между тежката консумация на алкохол и когнитивните увреждания е добре установена, ефектите от умереното пиене върху способността за изпълнение на когнитивни задачи, включително запомняне, разсъждение и мислене, са до голяма степен неизследвани.
Повечето изследвания на връзката между консумацията на алкохол и други форми на деменция, особено болестта на Алцхаймер [36], не успяват да намерят статистически значими връзки. Въпреки това, няколко скорошни проучвания показват, че умерената консумация на алкохол може да има положителен ефект върху когнитивните функции. Умерената консумация на алкохол е свързана с по-високо когнитивно функциониране сред жените, но не и мъжете [37]. Друго проучване, последвано от 3777 жители на общността във Франция, които пият предимно вино, установи значително намален риск от честота на деменция сред умерено пиещите в сравнение с въздържащите се [38].
Ефекти върху обществото
Моделите на умерено пиене, са свързани с ключова полза за здравето, т.е. по-нисък риск от ИБС. В момента текат изследвания, за да се изясни до каква степен самият алкохол или други фактори или сурогати като начин на живот, диета, упражнения или добавки към алкохолни напитки могат да бъдат отговорни за по-ниския риск. Необходими са по-широки средства за количествено определяне на връзките между относителните рискове и специфичните нива и модели на потребление, за да се опишат епидемиологичните находки по-ясно и по-просто и да се превърнат в подобрени стратегии за обществено здраве.
Методът за метаанализ за оценка на общата смъртност е използван от изследователите за изследване на резултатите от 16 проучвания, 10 от които са проведени в САЩ [40]. В този преглед изследователите установяват, че връзката между приема на алкохол и смъртността както при мъжете, така и при жените, е J-образна крива: най-ниският наблюдаван риск за обща смъртност е свързан със средно 10 грама алкохол (по-малко от едно питие) на ден за мъже и по-малко за жени. Средният прием от 20 грама (между една и две напитки) на ден за жени е свързан със значително повишен риск от смърт в сравнение с въздържалите се. Рискът за жените продължава да нараства с повишена консумация и е с 50% по-висок сред консумиращите средно 40 грама алкохол (между три и четири напитки) на ден, отколкото сред въздържалите се. Мъжете, които са получавали средно 30 грама алкохол (две напитки) на ден, са имали същата смъртност като въздържалите се, докато е установено значително увеличение на смъртността при тези, които консумират най-малко 40 грама алкохол на ден.
Изясняването на механизмите, чрез които алкохолът влияе на риска от ИБС, ще изясни връзката и може да даде възможност на учените да разработят фармакологични агенти, които биха могли да имитират или улеснят положителния ефект на алкохола върху здравето [41-43] На този етап изследванията ясно показват, че нито един модел на пиене не е без рискове. Въпреки това за хората, които продължават да консумират алкохол, някои модели на пиене могат да помогнат за значително намаляване на тези рискове.
Насоки за употреба на алкохол
Според Консултативния комитет по хранителните насоки (САЩ), ако се консумира алкохол, той трябва да се консумира умерено (≤1 и 2 напитки/ден съответно за жени и мъже) и само от възрастни. Насоките за консумация на алкохол обаче се различават значително по целия свят: насоките с нисък риск варират от 10–42 g/ден или 98–140 g/седмица за жените и 10–56 g/ден или 150–280 g/седмица за мъжете [45]. През 2016 г. 32,5% (25% жени и 39% мъже) пият понастоящем, а средното количество консумиран алкохол е 0,73 стандартни напитки дневно за жени и 1,7 стандартни напитки дневно за мъже [46].
Различия между половете
Полезното количество алкохол е приблизително двойно по-голямо при мъжете, отколкото при жените, поради половите различия, свързани с алкохолния метаболизъм и следователно, половите разлики в здравните ефекти от консумацията на алкохол. И при мъжете, и при жените редовният прием на умерен алкохол е свързан с намален риск от ССЗ (сърдечно-съдови заболявания); жените обаче абсорбират алкохола по различен начин поради по-ниското си съдържание на вода в тялото и обикновено по-нисък ръст на консумация [53].
Сърдечносъдовите заболявания са основната причина за смъртност при жени на възраст ≥65 години и при тези възрасти ССЗ убива около 51% жени и 42% мъже, поне в Европа [54]. Следователно кардиопротективните ефекти на умерената консумация на алкохол ще бъдат по-видими при възрастни възрастни, които са изложени на повишен риск от сърдечносъдови заболявания.
В мета-анализ на резултатите, докладвани от 14 интервенционни проучвания, консумацията на алкохол е свързана с намалени концентрации на инсулин на гладно и подобрена инсулинова чувствителност само при жените [55]. В този ред мета-анализ, включващ над 2 милиона индивида, подкрепя предположението, че консумацията на алкохол при жените намалява риска от диабет тип 2, независимо от консумираното количество [56].
Етнически разлики
Докато различните етнически групи могат да показват различни модели на пиене [57] и характеристики на начина на живот, защитните ефекти, свързани с ниския/умерен прием на алкохол, се различават съществено между етносите и културите, а също и поради генетичните различия в ензимите, метаболизиращи алкохола [58]. По-ниският риск от смъртност от всички причини е установен само при бялата раса и при испанци [59], но не и при афроамериканци [60], индийски [61] или китайски кохорти [62]. Тези разлики са наблюдавани и при риска от коронарна болест на сърцето, при който приемът на алкохол, независимо от консумираното количество, е защитен при бялата раса, но не и за афроамериканците [63].
Междинни биомаркери на сърдечносъдови заболявания
Сърдечносъдовите заболявания се характеризират с доживотно, нискостепенно хронично възпалително и оксидативно увреждане, инициирано от повишени нива на липопротеини с ниска плътност (LDL) и отлагане в интимата, образуващи атероматозна плака. Тази плака в крайна сметка може да се спука, предизвиквайки образуване на тромб, което може да запуши кръвоносния съд, водещ до MACE (Major adverse cardiovascular event) [64]. Намалените концентрации на междинни биомаркери на възпаление, окисление и коагулация, както и подобряването на липидния профил могат да намалят риска от MACE. Умерената консумация на алкохол намалява възпалението чрез модулиране на разтворими възпалителни маркери като адипонектин [65], разтворимата междуклетъчна адхезионна молекула-1 [66], интерлевкин 10 [67] или съотношението неутрофил към лимфоцити [68], наред с други [69]. От своя страна, докато алкохолът е добре известен прооксидант [70], модулацията на възпалителните и окислителните биомаркери до голяма степен зависи от вида на консумираната напитка [71,72,73]. Умерената консумация на алкохол намалява фибриногена и фибриновия D-димер [74] и увеличава тъканния плазминогенен активатор и концентрациите на плазминоген [75-78].
В проспективното проучване на градската и селската епидемиология (PURE) [79], което включва държави в широк спектър от икономически нива, социални условия и здравни политики, потребителите с ниско съдържание на алкохол, но не умерени или бивши алкохолици, показват приблизително 17% намаление в честотата на ССЗ [80] (оценява се като съставна част от сърдечносъдова смърт, ОМИ, инсулт и сърдечна недостатъчност) в сравнение с употребяващите умерено, докато тежките алкохолици показват слабо повишен риск от ССЗ, но високо увеличение на риска от смърт за всякаква причина [79]. Малко пиещите и умерената консумация на алкохол е свързана с намален риск от сърдечна недостатъчност [81], докато тежките и бивши пиячи показват повишен риск от фатален ОМИ, сърдечна недостатъчност, сърдечен арест/внезапна коронарна смърт и преходна исхемична атака и исхемичен инсулт, интрацеребрален кръвоизлив и периферно артериално заболяване и намален риск от първичен ОМИ и стабилна ангина [82].
Умерената консумация на алкохол се оказа защитна за ОМИ в сравнение с консумацията на повече от 3-4 дневни напитки, особено при жените [83]. При голяма кохорта или повече от 11 милиона субекти, при което са използвани данни от електронни здравни досиета и са били наблюдавани в продължение на 6 години, непиещите са имали повишен риск от коронарна артериална болест, докато не са наблюдавани разлики при умерените в сравнение с тежките пиячи [84].
В специфичен регион на Полша с най-високо разпространение на ССЗ в страната (26% по-високо от средното), ниско-умерената консумация на алкохол е свързана с по-малък риск от коронарна болест и инсулт [85]. Сравнително скорошни данни за отчитане на мета-анализ от 1 425 513 субекта показват, че в сравнение с непиещите, ниската консумация на алкохол е свързана с 15% намален риск от инсулт.
При пациенти с коронарна артериална болест, умерената, но не тежка консумация на алкохол е свързана с по-ниска тежест на заболяването, количествено определена с оценката на Friesinger, в сравнение с въздържалите се [86]. В допълнение, ниско умерената консумация на алкохол се свързва с по-ниска честота на сърдечносъдова и смъртност от всички причини при пациенти с установено ССЗ [87].
Вид консумирана алкохолна напитка
Най-общо ферментиралите алкохолни напитки са продукт на ферментацията на хидролизирана захар от зърнени култури (бира) или плодове (вино) до алкохол от дрождите Saccharomyces cerevisiae. Дестилирани алкохолни напитки са продукт на дестилацията на бира или вино. Следователно молекулният състав на ферментиралите (т.е. бира и вино) и дестилираните напитки (т.е. ликьори и високо градусови напитки) е много различен. Ферментиралите напитки съдържат значителна и намаляваща концентрация на биоактивни съединения в този ред: червено вино> бяло вино> бира, а именно полифеноли [88,89], за които е известно, че оказват антиоксидантно и противовъзпалително действие [90].
В допълнение, ферментиралите напитки съдържат около 14%, 11% и 5% алкохол, съответно за червено вино, бяло вино и бира. От друга страна, спиртните напитки съдържат приблизително 35% алкохол, докато ликьорите съдържат едно и също количество алкохол с различен процент на захар, и двете дестилирани напитки с незначително количество биоактивни съединения като полифеноли. Като се вземат предвид разликите в състава на бирата, виното и алкохолните напитки, е вероятно тяхната консумация да предизвика различни ефекти върху здравето, като алкохолът и спиртните напитки са най-лоши по отношение на биоактивните компоненти.
Дисектирането на конкретните ефекти на всеки вид алкохолна напитка е възпрепятствано в епидемиологичните проучвания поради липсата на данни, връзките със социално-икономическия статус, качеството на напитките и моделите на пиене, наред с други потенциални объркващи фактори. Всъщност, докато някои автори предполагат, че диференцираните ефекти на ферментиралите и дестилираните алкохолни напитки са продукт на разликите в начина на живот и модела на консумация на алкохол, няколко епидемиологични и клинични проучвания сочат друга посока.
В обединено кохортно проучване умерено пиещите вино са имали по-нисък относителен риск от обща смъртност в сравнение с непиещите, а умерените пиещи вино също показват по-ниска обща смъртност в сравнение с непиещите [91]. В кохорта от три държави умерените консуматори на вино показват по-ниски концентрации на междинни маркери на възпаление, отколкото пиещите бира [92]. В това проучване обаче анализът на подгрупи с алкохолици не беше възможен. При жените рискът от инсулт е по-нисък при ниско умерените пиячи на вино в сравнение с тези, които никога не пият и в сравнение с ниско умерените пиячи на бира или алкохол [93].
В друга кохорта рискът от ОМИ изглежда слаб при пиещите червено вино, междинен за пиещите бяло вино и висок при бирата и спиртните напитки [94]. В този ред, неотдавнашен мета-анализ съобщава, че връзките между основната консумация на алкохол и смъртността от всички причини са по-силни при пиячите на бира или спиртни напитки, отколкото на виното, не без предупреждение за възможността за объркващи ефекти [95], тъй като бирата и спиртните напитки са преобладаващите видове консумирани напитки и по този начин най-вероятно се консумират повече, а също и защото други проучвания не показват значими разлики в зависимост от вида на консумираната напитка [96]. При пациенти с диабет тип 2, умерените вина, но не и бира или спиртни напитки, представляват 22%-23% по-нисък риск от MACE и обща смъртност в сравнение с абстинентите, без разлики в микросъдовите усложнения. Въпреки това, в сравнение с пиещите бира или алкохол, пиещите вино не показват разлики в риска от MACE, въпреки че се наблюдава тенденция на намалена смъртност [97].
Виното и по-специално червеното вино, съдържа големи количества полифеноли, за които е доказано, че имат метаболитни и кардиопротективни ефекти по неадитивен начин към алкохола чрез понижаване на плазмените концентрации на прооксидантни и възпалителни молекули, левкоцитни адхезионни молекули и подобряване оценка на модела на хомеостазата на стойности на инсулинова резистентност (HOMA-IR) и кръвното налягане [49, 50, 73, 98, 99]. Макар и в по-ниски количества, бирата съдържа също полифеноли и други биоактивни съединения [89]. При здрави индивиди с наднормено тегло, умерената консумация на алкохол и безалкохолна бира увеличава антиоксидантния капацитет на HDL [100], а при мъжете с висок CV риск, безалкохолната фракция на бирата намалява възпалителните клетъчни и разтворими биомаркери, участващи в прогресията на атеросклерозата [101].
Сравнително скорошен международен документ за консенсус относно въздействието на бирата върху здравето заключава, че умерената консумация на ферментирали напитки (вино и бира) осигурява по-голяма сърдечносъдова защита от спиртните напитки поради техните безалкохолни компоненти (главно полифеноли) [102]. Това трябва да се подчертае в контекста на безопасна и умерена консумация, като се има предвид факта, че в световен мащаб приблизително 45% от алкохола се консумира под формата на концентрирани спиртни напитки, 34% – под формата на бира и само около 12% под формата на вино [103]. Въпреки факта, че виното и бирата подобряват профила на междинни биомаркери, въпросът дали рискът от MACE е по-нисък за потребителите на вино и/или бира в сравнение с потребителите на спиртни напитки все още е отворен и труден за оценка, тъй като пиещите често не консумират един вид напитка.
Заключение
Връзката между консумацията на алкохол и ССЗ изглежда като цяло двуфазна, като е защитна при ниски и умерени количества и е вредна при висок прием, дори когато се консумира от време на време. Въпреки че няколко автори защитават, че вредното въздействие на алкохола, дори и при ниски количества, надвишава техните ползи [104], настоящите доказателства потвърждават, че ниските количества алкохол са безопасни и полезни за ССС.
В бъдеще проучванията трябва да включват надеждни измервания на биологични биомаркери на излагане на алкохол като етилглюкуронид в урината [105], които може да отразяват по-добре краткосрочната и обичайна консумация на алкохол, отколкото самоотчетения прием и трябва да включват и повтарящи се мерки с течение на времето.
Независимо от това, консумацията на алкохол се увеличава в световен мащаб и се консумира от около половината от населението на възраст над 15 години [103]. Тъй като към момента не са могли да бъдат проведени големи рандомизирани проучвания от гледна точка на общественото здраве, остават отворени няколко въпроса: (1) Кое дневно количество консумация на алкохол може да се счита за безопасно и наистина кардиопротективно? (2) Кой вид алкохолна напитка е наистина по-полезен? (3) Различните ефекти на алкохола варират ли в зависимост от региона и социалноикономическия статус на страните и поради генетичните и етническите черти? (4) Специфични ли са ефектите от консумацията на алкохол на различна възраст? (5) Изчезват ли специфичните за пола разлики в патофизиологичните ефекти от консумацията на алкохол на определена възраст?
Да пия или да не пия?
Този въпрос стартира през 2007 г. [106] и остава без отговор 14 години след това. Това е от особено значение, като се има предвид фактът, че по-голямата част от крайните точки на заболяването, дължащи се на консумацията на алкохол, също са свързани със стареенето [107] и също така, като се има предвид, че основната част от доказателствата се основава на страни с най-висока продължителност на живота. Междувременно, тъй като консумацията на алкохол е част от начина на живот на няколко култури, би било разумно да се препоръчва ниско умерена консумация на алкохол сред настоящите пиячи и никога да не се препоръчва пиене, за да се подобрят здравните резултати.
Библиография:
1. Alcohol withdrawal: a review of clinical management. Castaneda R, Cushman P J Clin Psychiatry. 1989 Aug; 50(8):278-84.
2. Alcohol and non-fatal injury in the U.S. general population: a risk function analysis. Cherpitel CJ, Tam T, Midanik L, Caetano R, Greenfield T Accid Anal Prev. 1995 Oct; 27(5):651-61.
3. World Cancer Research Fund and American Institute for Cancer Research. Food, Nutrition and the Prevention of Cancer: A Global Perspective. Washington, DC: American Institute for Cancer Research; 1997).
4. Doll R, Forman D, La Vecchia D, Woutersen R. Alcoholic beverages and cancers of the digestive tract and larynx. In: Verschuren PM, editor. Health Issues Related to Alcohol Consumption. Washington, DC: International Life Sciences Institute Press; 1993. pp. 125–166)
5. Update on some epidemiologic features of intermittent claudication: the Framingham Study. Kannel WB, McGee DL J Am Geriatr Soc. 1985 Jan; 33(1):13-8.)
6. Lifetime co-occurrence of DSM-III-R alcohol abuse and dependence with other psychiatric disorders in the National Comorbidity Survey.Kessler RC, Crum RM, Warner LA, Nelson CB, Schulenberg J, Anthony JC Arch Gen Psychiatry. 1997 Apr; 54(4):313-21.)
7. Alcohol and trauma. Freedland ES, McMicken DB, D’Onofrio G Emerg Med Clin North Am. 1993 Feb; 11(1):225-39)
8. Alcohol consumption and all-cause mortality. Rehm J, Sempos CT Addiction. 1995 Apr; 90(4):471-80.)
9. English DR, Holman CDJ, Milne E, Winter MJ, Hulse GK, Codde G, Bower CI, Cortu B, de Klerk N, Lewin GF, Knuiman M, Kurinczuk JJ, Ryan GA. The Quantification of Drug Caused Morbidity and Mortality in Australia, 1992. Canberra, Australia: Canberra Commonwealth Department of Human Services and Health; 1995.)
10. UK Inter-Departmental Working Group. Report on Sensible Drinking. London, UK: Department of Health; 1995.)
11. Hennekens C. Alcohol and risk of coronary events. In: Zakhari S, Wassef M, editors. Alcohol and the Cardiovascular System. Bethesda, MD: National Institute on Alcohol Abuse and Alcoholism; 1996. pp. 15–24. (NIAAA Research Monograph 1996 No. 31)
12. Edwards G, Anderson P, Babor TF, Casswell S, Ferrence R, Giesbrecht N, Godfrey C, Holder HD, Lemmens P, Makela K, Midanik LT, Norstrom T, Osterberg E, Romelsjo A, Room R, Simpura J, Skog O-J. Alcohol Policy and the Public Good. New York, NY: Oxford University Press; 1994 )
13. Alcohol and gastrointestinal cancer: pathogenic mechanisms. Seitz H, Poschl G Addict Biol. 1997 Jan; 2(1):19-33. )
14. Prediction of risk of liver disease by alcohol intake, sex, and age: a prospective population study. Becker U, Deis A, Sørensen TI, Grønbaek M, Borch-Johnsen K, Müller CF, Schnohr P, Jensen G Hepatology. 1996 May; 23(5):1025-9.)
15. Prospective study of moderate alcohol consumption and risk of peripheral arterial disease in US male physicians. Camargo CA Jr, Stampfer MJ, Glynn RJ, Gaziano JM, Manson JE, Goldhaber SZ, Hennekens CH Circulation. 1997 Feb 4; 95(3):577-80.)
(16. Alcohol intake as a risk factor for peripheral arterial disease in the general population in the Edinburgh Artery Study. Jepson RG, Fowkes FG, Donnan PT, Housley E Eur J Epidemiol. 1995 Feb; 11(1):9-14.)
17. Bruun K. Alcohol Control Policies in Public Health Perspective. Vol. 25. Helsinki, Finland: Finnish Foundation for Alcohol Studies; 1975.)
18. International Agency for Research on Cancer. Alcohol Drinking. Lyon, France: International Agency for Research on Cancer; 1988.)
19. The relationship of alcohol to injury in assault cases. Martin SE, Bachman R Recent Dev Alcohol. 1997; 13():41-56.).
20. Sex differences in the association between alcohol consumption and cognitive performance. EVA Study Group. Epidemiology of Vascular Aging. Dufouil C, Ducimetière P, Alpérovitch A Am J Epidemiol. 1997 Sep 1; 146(5):405-12
21. The psychological benefits of moderate alcohol consumption: a review of the literature. Baum-Baicker C Drug Alcohol Depend. 1985 Aug; 15(4):305-22.; 22. Alcohol consumption and mortality among women. Fuchs CS, Stampfer MJ, Colditz GA, Giovannucci EL, Manson JE, Kawachi I, Hunter DJ, Hankinson SE, Hennekens CH, Rosner B N Engl J Med. 1995 May 11; 332(19):1245-50. 23. Alcohol and non-traffic unintended injuries. Hingson R, Howland J Addiction. 1993 Jul; 88(7):877-83. 25. Regional patterns of disability-free life expectancy and disability-adjusted life expectancy: global Burden of Disease Study. Murray CJ, Lopez AD Lancet. 1997 May 10; 349(9062):1347-52
26. The nexus between alcohol and violent crime. Zhang L, Wieczorek WF, Welte JW Alcohol Clin Exp Res. 1997 Oct; 21(7):1264-71
27. U.S. Department of Agriculture and U.S. Department of Health and Human Services. Home and Garden Bulletin No. 232. 4th ed. Washington, DC: U.S. Department of Agriculture; 1995.
28. Gavaler JS, Arria AM. Increased susceptibility of women to alcoholic liver disease: Artifactual or real? In: Hall PM, editor. Alcoholic Liver Disease: Pathology and Pathogenesis. 2d ed. London, UK: Edward Arnold; 1995. pp. 123–133.
29. The experiencing of positive consequences of drinking in four Scandinavian countries. Hauge R, Irgens-Jensen O Br J Addict. 1990 May; 85(5):645-53.
30. The role of alcohol in oesophageal cancer in non-smokers, and of tobacco in non-drinkers. La Vecchia C, Negri E Int J Cancer. 1989 May 15; 43(5):784-5.;
31. In search of the Seven Dwarves: issues of measurement and meaning in alcohol expectancy research. Leigh BC Psychol Bull. 1989 May; 105(3):361-73.
32. Alcohol and mortality among young men: longitudinal study of Swedish conscripts. Andreasson S, Allebeck P, Romelsjö A Br Med J (Clin Res Ed). 1988 Apr 9; 296(6628):1021-5;
33. Harford TC, Grant BF, Hasin DS. Effect of average daily consumption and frequency of intoxication on the occurrence of dependence symptoms and alcohol-related problems. In: Clark WB, Hilton ME, editors. Alcohol in America: Drinking Practices and Problems. Albany, NY: State University of New York Press; 1991. pp. 212–237;
34. In search of the Seven Dwarves: issues of measurement and meaning in alcohol expectancy research. Leigh BC Psychol Bull. 1989 May; 105(3):361-73.;
35. On the scope of alcohol expectancy research: remaining issues of measurement and meaning. Leigh BC, Stacy AW Psychol Bull. 1991 Jul; 110(1):147-54.)
36. Alcohol consumption and mortality among middle-aged and elderly U.S. adults. Thun MJ, Peto R, Lopez AD, Monaco JH, Henley SJ, Heath CW Jr, Doll RN Engl J Med. 1997 Dec 11; 337(24):1705-14.)
37. Mortality in relation to consumption of alcohol: 13 years’ observations on male British doctors. Doll R, Peto R, Hall E, Wheatley K, Gray R BMJ. 1994 Oct 8; 309(6959):911-8.)
38. The role of alcohol in mortality and morbidity from interpersonal violence. Norton RN, Morgan MY Alcohol Alcohol. 1989; 24(6):565-76.).
39. Wine consumption and dementia in the elderly: a prospective community study in the Bordeaux area. Orgogozo JM, Dartigues JF, Lafont S, Letenneur L, Commenges D, Salamon R, Renaud S, Breteler MB Rev Neurol (Paris). 1997 Apr; 153(3):185-92.)
40. Edwards G, Anderson P, Babor TF, Casswell S, Ferrence R, Giesbrecht N, Godfrey C, Holder HD, Lemmens P, Makela K, Midanik LT, Norstrom T, Osterberg E, Romelsjo A, Room R, Simpura J, Skog O-J. Alcohol Policy and the Public Good. New York, NY: Oxford University Press; 1994)
41. Heath DB. A decade of development in the anthropological study of alcohol use: 1970–1980. In: Douglas M, editor. Constructive Drinking: Perspectives on Drink From Anthropology. Cambridge, UK: Cambridge University Press; 1987. pp. 16–69.;
42. Risk factors for stroke due to cerebral infarction in young adults.You RX, McNeil JJ, O’Malley HM, Davis SM, Thrift AG, Donnan GA Stroke. 1997 Oct; 28(10):1913-8.;
43. UK Inter-Departmental Working Group. Report on Sensible Drinking. London, UK: Department of Health; 1995.)
44. 2015–2020 Dietary Guidelines for Americans; United States. [(accessed on 10 October 2019)]; Available online: https://health.gov/dietaryguidelines/2015/resources/2015-2020_Dietary_Guidelines.pdf
45. Governmental standard drink definitions and low-risk alcohol consumption guidelines in 37 countries. Kalinowski A, Humphreys KмAddiction. 2016 Jul; 111(7):1293-8]
46. Alcohol use and burden for 195 countries and territories, 1990-2016: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2016. GBD 2016 Alcohol Collaborators. Lancet. 2018 Sep 22; 392(10152):1015-1035]
47. Roles of drinking pattern and type of alcohol consumed in coronary heart disease in men. Mukamal KJ, Conigrave KM, Mittleman MA, Camargo CA Jr, Stampfer MJ, Willett WC, Rimm EB N Engl J Med. 2003 Jan 9; 348(2):109-18.;
48. Alcohol and Immediate Risk of Cardiovascular Events: A Systematic Review and Dose-Response Meta-Analysis. Mostofsky E, Chahal HS, Mukamal KJ, Rimm EB, Mittleman MA Circulation. 2016 Mar 8; 133(10):979-87.
49. Differential effects of polyphenols and alcohol of red wine on the expression of adhesion molecules and inflammatory cytokines related to atherosclerosis: a randomized clinical trial. Chiva-Blanch G, Urpi-Sarda M, Llorach R, Rotches-Ribalta M, Guillén M, Casas R, Arranz S, Valderas-Martinez P, Portoles O, Corella D, Tinahones F, Lamuela-Raventos RM, Andres-Lacueva C, Estruch R Am J Clin Nutr. 2012 Feb; 95(2):326-34.;
50. Dealcoholized red wine decreases systolic and diastolic blood pressure and increases plasma nitric oxide: short communication. Chiva-Blanch G, Urpi-Sarda M, Ros E, Arranz S, Valderas-Martínez P, Casas R, Sacanella E, Llorach R, Lamuela-Raventos RM, Andres-Lacueva C, Estruch R Circ Res. 2012 Sep 28; 111(8):1065-8
51. Drinking Levels Defined. National Institute on Alcohol Abuse and Alcoholism (NIAAA); Bethesda, MD, USA: 2019. [(accessed on 6 November 2019)]. Available online: https://www.niaaa.nih.gov/alcohol-health/overview-alcohol-consumption/moderate-binge-drinking
52. Alcohol and Immediate Risk of Cardiovascular Events: A Systematic Review and Dose-Response Meta-Analysis. Mostofsky E, Chahal HS, Mukamal KJ, Rimm EB, Mittleman MA Circulation. 2016 Mar 8; 133(10):979-87.]
53. A Review on the Sex Differences in Organ and System Pathology with Alcohol Drinking. Vatsalya V, Liaquat HB, Ghosh K, Mokshagundam SP, McClain CJ Curr Drug Abuse Rev. 2016; 9(2):87-92.]
54. Gender differences in the effects of cardiovascular drugs. Tamargo J, Rosano G, Walther T, Duarte J, Niessner A, Kaski JC, Ceconi C, Drexel H, Kjeldsen K, Savarese G, Torp-Pedersen C, Atar D, Lewis BS, Agewall S Eur Heart J Cardiovasc Pharmacother. 2017 Jul 1; 3(3):163-182.]
55. The effect of alcohol consumption on insulin sensitivity and glycemic status: a systematic review and meta-analysis of intervention studies. Schrieks IC, Heil AL, Hendriks HF, Mukamal KJ, Beulens JW Diabetes Care. 2015 Apr; 38(4):723-32.
56. Alcohol Consumption and the Risk of Type 2 Diabetes: A Systematic Review and Dose-Response Meta-analysis of More Than 1.9 Million Individuals From 38 Observational Studies. Knott C, Bell S, Britton A Diabetes Care. 2015 Sep; 38(9):1804-12
57. Racial/ethnic differences in 30-year trajectories of heavy drinking in a nationally representative U.S. sample. Mulia N, Karriker-Jaffe KJ, Witbrodt J, Bond J, Williams E, Zemore SE Drug Alcohol Depend. 2017 Jan 1; 170():133-141
58. Common single nucleotide polymorphisms in Japanese patients with essential hypertension: aldehyde dehydrogenase 2 gene as a risk factor independent of alcohol consumption. Hui P, Nakayama T, Morita A, Sato N, Hishiki M, Saito K, Yoshikawa Y, Tamura M, Sato I, Takahashi T, Soma M, Izumi Y, Ozawa Y, Cheng Z Hypertens Res. 2007 Jul; 30(7):585-92
59. Racial and ethnic differences in all-cause mortality risk according to alcohol consumption patterns in the national alcohol surveys.м Kerr WC, Greenfield TK, Bond J, Ye Y, Rehm Jм Am J Epidemiol. 2011 Oct 1; 174(7):769-78.
60. Average volume of alcohol consumption and all-cause mortality in African Americans: the NHEFS cohort. Sempos CT, Rehm J, Wu T, Crespo CJ, Trevisan M Alcohol Clin Exp Res. 2003 Jan; 27(1):88-92
61. Effect of potentially modifiable risk factors associated with myocardial infarction in 52 countries (the INTERHEART study): case-control study. Yusuf S, Hawken S, Ounpuu S, Dans T, Avezum A, Lanas F, McQueen M, Budaj A, Pais P, Varigos J, Lisheng L, INTERHEART Study Investigators. Lancet. 2004 Sep 11-17; 364(9438):937-52.
62. Alcohol and CV Health: Jekyll and Hyde J-Curves. O’Keefe EL, DiNicolantonio JJ, O’Keefe JH, Lavie CJ Prog Cardiovasc Dis. 2018 May – Jun; 61(1):68-75
63. Association between alcoholic beverage consumption and incidence of coronary heart disease in whites and blacks: the Atherosclerosis Risk in Communities Study. Fuchs FD, Chambless LE, Folsom AR, Eigenbrodt ML, Duncan BB, Gilbert A, Szklo M Am J Epidemiol. 2004 Sep 1; 160(5):466-74.
64. Liquid Biopsies: Microvesicles in Cardiovascular Disease. Badimon L, Suades R, Vilella-Figuerola A, Crespo J, Vilahur G, Escate R, Padro T, Chiva-Blanch G Antioxid Redox Signal. 2020 Sep 20; 33(9):645-662.
65. Effect of alcohol consumption on biological markers associated with risk of coronary heart disease: systematic review and meta-analysis of interventional studies. Brien SE, Ronksley PE, Turner BJ, Mukamal KJ, Ghali WA BMJ. 2011 Feb 22; 342():d636
66. The effect of moderate alcohol consumption on biomarkers of inflammation and hemostatic factors in postmenopausal women. Stote KS, Tracy RP, Taylor PR, Baer DJ Eur J Clin Nutr. 2016 Apr; 70(4):470-4.
67. Differential effects of polyphenols and alcohol of red wine on the expression of adhesion molecules and inflammatory cytokines related to atherosclerosis: a randomized clinical trial. Chiva-Blanch G, Urpi-Sarda M, Llorach R, Rotches-Ribalta M, Guillén M, Casas R, Arranz S, Valderas-Martinez P, Portoles O, Corella D, Tinahones F, Lamuela-Raventos RM, Andres-Lacueva C, Estruch R Am J Clin Nutr. 2012 Feb; 95(2):326-34.
68. Sociodemographic and lifestyle factors associated with the neutrophil-to-lymphocyte ratio. Howard R, Scheiner A, Kanetsky PA, Egan KM Ann Epidemiol. 2019 Oct; 38():11-21.e6.
69. Effects of wine, alcohol and polyphenols on cardiovascular disease risk factors: evidences from human studies. Chiva-Blanch G, Arranz S, Lamuela-Raventos RM, Estruch R Alcohol Alcohol. 2013 May-Jun; 48(3):270-7.
70. Alcohol, oxidative stress, and free radical damage.Wu D, Cederbaum AI Alcohol Res Health. 2003; 27(4):277-84.
71. Effects of wine, alcohol and polyphenols on cardiovascular disease risk factors: evidences from human studies. Chiva-Blanch G, Arranz S, Lamuela-Raventos RM, Estruch R Alcohol Alcohol. 2013 May-Jun; 48(3):270-7.
72. Wine and beer within a moderate alcohol intake is associated with higher levels of HDL-c and adiponectin. Nova E, San Mauro-Martín I, Díaz-Prieto LE, Marcos A Nutr Res. 2019 Mar; 63():42-50.
73. Moderate consumption of red wine, but not gin, decreases erythrocyte superoxide dismutase activity: a randomised cross-over trial. Estruch R, Sacanella E, Mota F, Chiva-Blanch G, Antúnez E, Casals E, Deulofeu R, Rotilio D, Andres-Lacueva C, Lamuela-Raventos RM, de Gaetano G, Urbano-Marquez A Nutr Metab Cardiovasc Dis. 2011 Jan; 21(1):46-53.
74. The effect of moderate alcohol consumption on biomarkers of inflammation and hemostatic factors in postmenopausal women. Stote KS, Tracy RP, Taylor PR, Baer DJ Eur J Clin Nutr. 2016 Apr; 70(4):470-4.
75. Effect of alcohol consumption on biological markers associated with risk of coronary heart disease: systematic review and meta-analysis of interventional studies. Brien SE, Ronksley PE, Turner BJ, Mukamal KJ, Ghali WA BMJ. 2011 Feb 22; 342():d636.
76. Exploring causal associations between alcohol and coronary heart disease risk factors: findings from a Mendelian randomization study in the Copenhagen General Population Study. Lawlor DA, Nordestgaard BG, Benn M, Zuccolo L, Tybjaerg-Hansen A, Davey Smith G Eur Heart J. 2013 Aug; 34(32):2519-28.
77. Moderate alcohol intake and lower risk of coronary heart disease: meta-analysis of effects on lipids and haemostatic factors. Rimm EB, Williams P, Fosher K, Criqui M, Stampfer MJ BMJ. 1999 Dec 11; 319(7224):1523-8.
78. Association of moderate alcohol consumption and plasma concentration of endogenous tissue-type plasminogen activator. Ridker PM, Vaughan DE, Stampfer MJ, Glynn RJ, Hennekens CH JAMA. 1994 Sep 28; 272(12):929-33.
79. Modifiable risk factors, cardiovascular disease, and mortality in 155 722 individuals from 21 high-income, middle-income, and low-income countries (PURE): a prospective cohort study. Yusuf S, Joseph P, Rangarajan S, Islam S, Mente A, Hystad P, Brauer M, Kutty VR, Gupta R, Wielgosz A, AlHabib KF, Dans A, Lopez-Jaramillo P, Avezum A, Lanas F, Oguz A, Kruger IM, Diaz R, Yusoff K, Mony P, Chifamba J, Yeates K, Kelishadi R, Yusufali A, Khatib R, Rahman O, Zatonska K, Iqbal R, Wei L, Bo H, Rosengren A, Kaur M, Mohan V, Lear SA, Teo KK, Leong D, O’Donnell M, McKee M, Dagenais G Lancet. 2020 Mar 7; 395(10226):795-808.
80. The relationship between alcohol consumption and vascular complications and mortality in individuals with type 2 diabetes. Blomster JI, Zoungas S, Chalmers J, Li Q, Chow CK, Woodward M, Mancia G, Poulter N, Williams B, Harrap S, Neal B, Patel A, Hillis GS Diabetes Care. 2014; 37(5):1353-9.
81. Moderate Alcohol Consumption Is Associated With Lower Risk for Heart Failure But Not Atrial Fibrillation. Di Castelnuovo A, Costanzo S, Bonaccio M, Rago L, De Curtis A, Persichillo M, Bracone F, Olivieri M, Cerletti C, Donati MB, de Gaetano G, Iacoviello L, Moli-sani Investigators. JACC Heart Fail. 2017 Nov; 5(11):837-844.
82. Association between clinically recorded alcohol consumption and initial presentation of 12 cardiovascular diseases: population based cohort study using linked health records. Bell S, Daskalopoulou M, Rapsomaniki E, George J, Britton A, Bobak M, Casas JP, Dale CE, Denaxas S, Shah AD, Hemingway H BMJ. 2017 Mar 22; 356():j909.
83. Drinking patterns and myocardial infarction: a linear dose-response model. Russell M, Chu BC, Banerjee A, Fan AZ, Trevisan M, Dorn JM, Gruenewald P Alcohol Clin Exp Res. 2009 Feb; 33(2):324-31.
84. Association between clinically recorded alcohol consumption and initial presentation of 12 cardiovascular diseases: population based cohort study using linked health records. Bell S, Daskalopoulou M, Rapsomaniki E, George J, Britton A, Bobak M, Casas JP, Dale CE, Denaxas S, Shah AD, Hemingway H BMJ. 2017 Mar 22; 356():j909.
85. The Consumption of Alcoholic Beverages and the Prevalence of Cardiovascular Diseases in Men and Women: A Cross-Sectional Study. Suliga E, Kozieł D, Ciesla E, Rebak D, Głuszek-Osuch M, Naszydłowska E, Głuszek S Nutrients. 2019 Jun 12; 11(6):
86. Association of alcohol consumption with coronary artery disease severity. Chagas P, Mazocco L, Piccoli JDCE, Ardenghi TM, Badimon L, Caramori PRA, Pellanda L, Gomes I, Schwanke CHA Clin Nutr. 2017 Aug; 36(4):1036-1039.
87. Alcohol and CV Health: Jekyll and Hyde J-Curves. O’Keefe EL, DiNicolantonio JJ, O’Keefe JH, Lavie CJ Prog Cardiovasc Dis. 2018 May – Jun; 61(1):68-75.
88. Differential effects of polyphenols and alcohol of red wine on the expression of adhesion molecules and inflammatory cytokines related to atherosclerosis: a randomized clinical trial. Chiva-Blanch G, Urpi-Sarda M, Llorach R, Rotches-Ribalta M, Guillén M, Casas R, Arranz S, Valderas-Martinez P, Portoles O, Corella D, Tinahones F, Lamuela-Raventos RM, Andres-Lacueva C, Estruch R Am J Clin Nutr. 2012 Feb; 95(2):326-34.
89. A comprehensive characterisation of beer polyphenols by high resolution mass spectrometry (LC-ESI-LTQ-Orbitrap-MS).Quifer-Rada P, Vallverdú-Queralt A, Martínez-Huélamo M, Chiva-Blanch G, Jáuregui O, Estruch R, Lamuela-Raventós R Food Chem. 2015 Feb 15; 169():336-43.
90. Chiva-Blanch G., Visioli F. Polyphenols and health: Moving beyond antioxidants. J. Berry Res. 2012;2:63–71. doi: 10.3233/JBR-2012-028
91. Type of alcohol consumed and mortality from all causes, coronary heart disease, and cancer. Grønbaek M, Becker U, Johansen D, Gottschau A, Schnohr P, Hein HO, Jensen G, Sørensen TI Ann Intern Med. 2000 Sep 19; 133(6):411-9.
92. Overall alcohol intake, beer, wine, and systemic markers of inflammation in western Europe: results from three MONICA samples (Augsburg, Glasgow, Lille). Imhof A, Woodward M, Doering A, Helbecque N, Loewel H, Amouyel P, Lowe GD, Koenig W Eur Heart J. 2004 Dec; 25(23):2092-100.
93. Alcohol intake, type of beverage, and the risk of cerebral infarction in young women. Malarcher AM, Giles WH, Croft JB, Wozniak MA, Wityk RJ, Stolley PD, Stern BJ, Sloan MA, Sherwin R, Price TR, Macko RF, Johnson CJ, Earley CJ, Buchholz DW, Kittner SJ Stroke. 2001 Jan; 32(1):77-83.
94. Roles of drinking pattern and type of alcohol consumed in coronary heart disease in men. Mukamal KJ, Conigrave KM, Mittleman MA, Camargo CA Jr, Stampfer MJ, Willett WC, Rimm EB N Engl J Med. 2003 Jan 9; 348(2):109-18.
95. Risk thresholds for alcohol consumption: combined analysis of individual-participant data for 599 912 current drinkers in 83 prospective studies. Wood AM, Kaptoge S, Butterworth AS, Willeit P, Warnakula S, Bolton T, Paige E, Paul DS, Sweeting M, Burgess S, Bell S, Astle W, Stevens D, Koulman A, Selmer RM, Verschuren WMM, Sato S, Njølstad I, Woodward M, Salomaa V, Nordestgaard BG, Yeap BB, Fletcher A, Melander O, Kuller LH, Balkau B, Marmot M, Koenig W, Casiglia E, Cooper C, Arndt V, Franco OH, Wennberg P, Gallacher J, de la Cámara AG, Völzke H, Dahm CC, Dale CE, Bergmann MM, Crespo CJ, van der Schouw YT, Kaaks R, Simons LA, Lagiou P, Schoufour JD, Boer JMA, Key TJ, Rodriguez B, Moreno-Iribas C, Davidson KW, Taylor JO, Sacerdote C, Wallace RB, Quiros JR, Tumino R, Blazer DG 2nd, Linneberg A, Daimon M, Panico S, Howard B, Skeie G, Strandberg T, Weiderpass E, Nietert PJ, Psaty BM, Kromhout D, Salamanca-Fernandez E, Kiechl S, Krumholz HM, Grioni S, Palli D, Huerta JM, Price J, Sundström J, Arriola L, Arima H, Travis RC, Panagiotakos DB, Karakatsani A, Trichopoulou A, Kühn T, Grobbee DE, Barrett-Connor E, van Schoor N, Boeing H, Overvad K, Kauhanen J, Wareham N, Langenberg C, Forouhi N, Wennberg M, Després JP, Cushman M, Cooper JA, Rodriguez CJ, Sakurai M, Shaw JE, Knuiman M, Voortman T, Meisinger C, Tjønneland A, Brenner H, Palmieri L, Dallongeville J, Brunner EJ, Assmann G, Trevisan M, Gillum RF, Ford I, Sattar N, Lazo M, Thompson SG, Ferrari P, Leon DA, Smith GD, Peto R, Jackson R, Banks E, Di Angelantonio E, Danesh J, Emerging Risk Factors Collaboration/EPIC-CVD/UK Biobank Alcohol Study Group. Lancet. 2018 Apr 14; 391(10129):1513-1523.
96. Alcohol consumption and risk of atrial fibrillation: a prospective study and dose-response meta-analysis. Larsson SC, Drca N, Wolk A J Am Coll Cardiol. 2014 Jul 22; 64(3):281-9.
97. The relationship between alcohol consumption and vascular complications and mortality in individuals with type 2 diabetes. Blomster JI, Zoungas S, Chalmers J, Li Q, Chow CK, Woodward M, Mancia G, Poulter N, Williams B, Harrap S, Neal B, Patel A, Hillis GS Diabetes Care. 2014; 37(5):1353-9.
98. Effects of red wine polyphenols and alcohol on glucose metabolism and the lipid profile: a randomized clinical trial. Chiva-Blanch G, Urpi-Sarda M, Ros E, Valderas-Martinez P, Casas R, Arranz S, Guillén M, Lamuela-Raventós RM, Llorach R, Andres-Lacueva C, Estruch R Clin Nutr. 2013 Apr; 32(2):200-6.
99. Red Wine Consumption and Cardiovascular Health. Castaldo L, Narváez A, Izzo L, Graziani G, Gaspari A, Minno GD, Ritieni A Molecules. 2019 Oct 8; 24(19):.
100. Moderate Beer Intake and Cardiovascular Health in Overweight Individuals. Padro T, Muñoz-García N, Vilahur G, Chagas P, Deyà A, Antonijoan RM, Badimon L Nutrients. 2018 Sep 5; 10(9):.
101. Effects of alcohol and polyphenols from beer on atherosclerotic biomarkers in high cardiovascular risk men: a randomized feeding trial. Chiva-Blanch G, Magraner E, Condines X, Valderas-Martínez P, Roth I, Arranz S, Casas R, Navarro M, Hervas A, Sisó A, Martínez-Huélamo M, Vallverdú-Queralt A, Quifer-Rada P, Lamuela-Raventos RM, Estruch R Nutr Metab Cardiovasc Dis. 2015 Jan; 25(1):36-45.
102. Effects of moderate beer consumption on health and disease: A consensus document. de Gaetano G, Costanzo S, Di Castelnuovo A, Badimon L, Bejko D, Alkerwi A, Chiva-Blanch G, Estruch R, La Vecchia C, Panico S, Pounis G, Sofi F, Stranges S, Trevisan M, Ursini F, Cerletti C, Donati MB, Iacoviello L Nutr Metab Cardiovasc Dis. 2016 Jun; 26(6):443-67.
103. World Health Organization . Global Status Report on Alcohol and Health 2018. WHO; Geneva, Italy: 2018
104. Update on cardiovascular prevention in clinical practice: A position paper of the European Association of Preventive Cardiology of the European Society of Cardiology. Piepoli MF, Abreu A, Albus C, Ambrosetti M, Brotons C, Catapano AL, Corra U, Cosyns B, Deaton C, Graham I, Hoes A, Lochen ML, Matrone B, Redon J, Sattar N, Smulders Y, Tiberi M Eur J Prev Cardiol. 2020 Jan; 27(2):181-205. 105. 2019 ACC/AHA Guideline on the Primary Prevention of Cardiovascular Disease: A Report of the American College of Cardiology/American Heart Association Task Force on Clinical Practice Guidelines. Arnett DK, Blumenthal RS, Albert MA, Buroker AB, Goldberger ZD, Hahn EJ, Himmelfarb CD, Khera A, Lloyd-Jones D, McEvoy JW, Michos ED, Miedema MD, Muñoz D, Smith SC Jr, Virani SS, Williams KA Sr, Yeboah J, Ziaeian B Circulation. 2019 Sep 10; 140(11):e596-e646.
105. Urinary Ethyl Glucuronide Can Be Used as a Biomarker of Habitual Alcohol Consumption in the General Population. van de Luitgaarden IAT, Beulens JWJ, Schrieks IC, Kieneker LM, Touw DJ, van Ballegooijen AJ, van Oort S, Grobbee DE, Bakker SJL J Nutr. 2019 Dec 1; 149(12):2199-2205.
106. To drink or not to drink? That is the question. Kloner RA, Rezkalla SH Circulation. 2007 Sep 11; 116(11):1306-17.
107. Alcohol and the global burden of disease. Abat C, Roussel Y, Chaudet H, Raoult D Lancet. 2019 Jun 15; 393(10189):2390-2391.
