Брой 4/2021
Гл. ас. д-р Д. Дукова, д.м.
Медицински университет, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна
Твърдо е установено, че алкохолът е вредна субстанция, свързана с редица негативни здравни и социални последици. В опит да смекчи тези вреди над 50 държави в света са установили насоки за ниско рискова алкохолна консумация . Последните варират значително и обикновено дават дневни и седмични прагове, които не биват да бъдат надвишавани. Трябва да се подчертае, че се казват „low risk drinking guidelines”, а не “no-risk guidelines”, тъй като дори леката и умерена консумация на алкохол увеличава риска от редица негативни последствия за здравето. Освен това въпреки, че целите на тези national drinking guidelines (NDG) са подобни на практика, даденият съвет е доста различен – така например след повече от 50 страни, които имат NDG, препоръките варират с фактор около 6.
Мета анализи показват, че леката/умерена алкохолна консумация (< 1-2 питиета дневно) повишава риска от карцином на устна кухина, фаринкс, езофагеален плококлетъчен карцином, хепатоцелуларен карцином, колоректален карцином, малигнен меланом, простатен карцином и млечна жлеза. Алкохол над 13.5 g/дневно е независим рисков фактор за хроничен панкреатит. Умерената алкохолна консумация (8-14 питиета) седмично е свързана с повишено артериално налягане, стадий 1 и стадий 2 хипертония (OR, 1.91; 95% CI, 1.17-3.12, P=0.01; OR, 2.49; 95% CI, 1.03-6.17, P=0.03; и OR, 3.04; 95% CI, 1.28-7.22, P=0.01, респективно) . Дори леката алкохолна консумация повишава риска от инсулт като цяло (HR, 1.23; 95% CI, 1.01-1.51) и в частност исхемичен мозъчен инсулт. Мета-анализ 2018 г. вкл. 592 публикации и 28 млн индивиди, оценява риска за 23 последствия за здравето, свързани с алкохолната консумация. Статистически значима J крива, т.е. протективен ефект на ниската до умерена алкохолна консумация е установена само за ИБС. Нестатистически значима J крива е наблюдавана за ЗД и ИМИ. За всички други заболявания релативният риск нараства с алкохолната консумация, при някои повишен риск е налице при доза < 1-2 питиета дневно. Алкохолната консумация е свързана с повишен риск от предсърдно трептене и мъждене (> 1g/дневно), ХМИ (> 30g/дневно), ХБ (> 20g/дневно). Алкохолната консумация повишава риска от Са на млечната жлеза (> 1g/дневно), КРК (>1g/дневно), езофагеален (> 12g/дневно), ларингеален (> 30g/дневно), устна и устна кухина (> 11g/дневно), ХЦК (> 42g/дневно), назофарингеален (> 1g/дневно). Алкохолната консумация повишава риска от чернодробна цироза (> 16g/дневно), епилепсия (> 1g/дневно), панкреатит (> 38g/дневно). Алкохолната консумация повишава риска от инфекции на долния респираторен тракт (> 62g/дневно), ТБК (> 13g/дневно).
Алкохолната консумация повишава риска от неволни наранявания (>1g/дневно), самонаранявания (> 34g/дневно), побой (> 20g/дневно), ПТП (> 11g/дневно). При оценка на кривата на относителния риск същото проучване показва, че консумацията на 0 стандартни питиета дневно минимизира общия риск за всички здравни последствия. Тази крива взима под внимание протективните ефекти на алкохола, свързани с ИБС, захарния диабет и ИМИ при жени. Въпреки това тези протективни ефекти са изместени от останалите рискове, асоциирани с алкохолната консумация, особено карциномния. Проучването заключва, че няма безопасна доза алкохол и рисковете далеч надхвърлят ползите.
Данните, че нулевата алкохолна консумация минимизира риска от карцином се потвърждава и от японско проучване от 2019 г. Леката алкохолна консумация на едно питие дневно за 10 години или две питиета дневно за 5 години повишава цялостния риск от карцином с 5%.
Алкохолната консумация е свързана с по-висок риск от инсулт (HR / 100 g алкохолна консумация 1.14), коронарна болест с изключение на миокарден инфаркт (HR, 1.06; 95% CI, 1.00-1.11), сърдечна недостатъчност (HR, 1.09; 95% CI, 1.03-1.15), хипертонична болест (HR, 1.24; 95% CI, 1.15-1.33), аортна аневризма (HR, 1.15; 95% CI, 1.03-1.28) (референтна група 0-25 g/седм). Повишената алкохолна консумация е свързана единствено с по- нисък риск от миокарден инфаркт (HR, 0.94; 95% CI, 0.91-0.97). Прагът за най-нисък риск от смъртност от всякакви причини е 100 g/седмица. Тези данни подкрепят приемането на по-нисък праг за безопасна алкохолна консумация, отколкото препоръчваните в повечето настоящи консенсуси.
Консумирането на чаша вино на ден по здравословни причини в крайна сметка може да не е толкова здравословно, предполага проучване от Washington University School of Medicine. Анализирайки данните от повече от 400 000 души на възраст между 18 и 85 години, изследователите установяват, че консумацията на едно до две питиета четири или повече пъти седмично – количество, което според настоящите насоки се счита за здравословно – увеличава риска от преждевременна смърт с 20 процента в сравнение с консумацията три пъти седмично или по-малко. Повишеният риск от смърт е валиден за всички възрастови групи.
Използвайки неконсумиращи алкохол като референтна група (в сравнение с тези с ниска/умерена алкохолна консумация) е проблемно, че в тази група може да попаднат такива, които са преустановили алкохола поради увредено здраве (sick quitters). Метаанализи след контрол за тези фактори установяват, че слабата употреба на алкохол няма полза в сравнение с неупотребяващите или с консумиращите от време на време. Затова трябва да сме скептични по отношение на доказателствата, че ниската алкохолна консумация е свързана с полза за здравето.
Консумирането на повече от половин стандартно алкохолно питие на ден (еквивалентно на 7g чист алкохол) е свързано с повишен риск от затлъстяване и метаболитен синдром и рискът нараства пропорционално на алкохолния прием според проучване, включващо 27 милиона възрастни, представено на European and International Congress on Obesity (ECOICO) 2020 г..
Леката до умерена алкохолна консумация (< 20 g/ден за жени, < 30 g/ден за мъже) при пациенти с неалкохолна мастна чернодробна болест е свързана с влошаване на неинвазивните маркери за фиброза (FIB-4, NFS), показвайки, че дори умерената алкохолна консумация може да бъде вредна. В заключение консумирането на алкохол в рамките на насоките за нискорискова алкохолна консумация не елиминира вредата от алкохола. Алкохолът е група 1 карциноген (карциногенен за хора) и няма безопасен праг по отношения на карциномния риск. Рискът от карцином се увеличава с първото питие. Употребата на алкохол допринася за увреждане на здравето по много причини и нивото на консумация, което минимизира риска за здравето е 0 (нула) стандартни напитки /ден. Библиография: [2] Bagnardi V, Rota M, Botteri E, Tramacere I, Islami F, Fedirko V, et al. Light alcohol drinking and cancer: a meta-analysis. Annals of oncology : official journal of the European Society for Medical Oncology 2013;24:301-308. [3] Butt P, Beirness, D., Cesa, F., Gliksman, L., Paradis, C., & Stockwell, T. Alcohol and health in Canada: A summary of evidence and guidelines for low-risk drinking. Ottawa: Canadian Centre on Substance Abuse.; 2011. [4] Chang Y, Cho YK, Kim Y, Sung E, Ahn J, Jung H-S, et al. Nonheavy Drinking and Worsening of Noninvasive Fibrosis Markers in Nonalcoholic Fatty Liver Disease: A Cohort Study. Hepatology 2019;69:64-75. [5] Choi Y-J, Myung S-K, Lee J-H. Light Alcohol Drinking and Risk of Cancer: A Meta-Analysis of Cohort Studies. Cancer Res Treat 2018;50:474-487. [6] Collaborators GA. Alcohol use and burden for 195 countries and territories, 1990-2016: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2016. Lancet 2018;392:1015-1035. [7] Di Leo M, Leandro G, Singh SK, Mariani A, Bianco M, Zuppardo RA, et al. Low Alcohol and Cigarette Use Is Associated to the Risk of Developing Chronic Pancreatitis. Pancreas 2017;46:225-229. [8] Duan Y, Wang A, Wang Y, Wang X, Chen S, Zhao Q, et al. Cumulative alcohol consumption and stroke risk in men. Journal of neurology 2019;266:2112-2119. [9] Hartz SM, Oehlert M, Horton A, Grucza RA, Fisher SL, Culverhouse RC, et al. Daily Drinking Is Associated with Increased Mortality. Alcoholism: Clinical and Experimental Research 2018;42:2246-2255. [10] Mayl JJ, German CA, Bertoni AG, Upadhya B, Bhave PD, Yeboah J, et al. Association of Alcohol Intake With Hypertension in Type 2 Diabetes Mellitus: The ACCORD Trial. J Am Heart Assoc 2020;9:e017334. [11] Park E, Kim K, Kim S, Chung K, Kim S, Kim Y, et al. AD09‐06 Relationship between alcohol consumption and obesity and metabolic syndrome in Korean using the Korean national health insurance system. Obesity Reviews 2020;21. [12] Scoccianti C, Cecchini M, Anderson AS, Berrino F, Boutron-Ruault MC, Espina C, et al. European Code against Cancer 4th Edition: Alcohol drinking and cancer. Cancer epidemiology 2016;45:181-188. [13] Sherk A, Thomas G, Churchill S, Stockwell T. Does Drinking Within Low-Risk Guidelines Prevent Harm? Implications for High-Income Countries Using the International Model of Alcohol Harms and Policies. Journal of studies on alcohol and drugs 2020;81:352-361. [14] Stockwell T, Zhao J, Panwar S, Roemer A, Naimi T, Chikritzhs T. Do “Moderate” Drinkers Have Reduced Mortality Risk? A Systematic Review and Meta-Analysis of Alcohol Consumption and All-Cause Mortality. Journal of studies on alcohol and drugs 2016;77:185-198. [15] Wood A, Kaptoge S, Butterworth A, Willeit P, Warnakula S, Bolton T, et al. Risk thresholds for alcohol consumption: combined analysis of individual-participant data for 599 912 current drinkers in 83 prospective studies. The Lancet 2018;391:1513-1523. [16] Zaitsu M, Takeuchi T, Kobayashi Y, Kawachi I. Light to moderate amount of lifetime alcohol consumption and risk of cancer in Japan. Cancer 2020;126:1031-1040. [17] Zhao J, Stockwell T, Roemer A, Chikritzhs T. Is alcohol consumption a risk factor for prostate cancer? A systematic review and meta–analysis. BMC cancer 2016;16:845.
