Брой 9/2017
Д-р М. Конакчиева, д-р Р. Гледжарска, д-р А. Петков, проф. д-р К. Кацаров, д.м.
Клиника по Гастроентерология, Военномедицинска Академия – София
През последните десетилетия чернодробната трансплантация (ЧТ) еволюира с бързи темпове, като се превръща в метод за лечение на остри и хронични чернодробни заболявания с различна етиология, с повече от 90 000 процедури, проведени до днес в Европа. Преживяемостта се подобрява значително в последните 25 години, като в наши дни достига 96% и 71%, респективно на първата и десетата година след чернодробна трансплантация(1). Създаването на специализирани центрове по чернодробна хирургия и прилагането на мултидисциплинарен подход при лечението на нуждаещите се пациенти създава условия за успешното развитие на чернодробната трансплантация и в България(2).
История на чернодробната трансплантация
Предпоставките за осъществяване на органна трансплантация се развиват в началото на 20-ти век, най-вече благодарение на напредъка в областта на съдовата хирургия. Пионер в чернодробната трансплантология е американският хирург Томас Щарцл (Thomas Starzl). На 1-ви март 1963 г. в Денвър неговият първи реципиент е 3-годишно дете, страдащо от билиарна атрезия, което загива преди операцията да е завършила. През следващата декада в световен мащаб са извършени повече от 200 чернодробни трансплантации, като половината са от американския хирург. През 1967 г. от Томас Щарцл е извършена и първата успешна чернодробна трансплантация, а само една година по-късно се дава начало и на чернодробната трансплантация в Европа, като доайен е Сър Рой Калн (Sir Roy Calne) в Кеймбридж(3).
От имунологична гледна точка, крайъгълен камък в развитието на органната трансплантация е изолирането на гъба Tolypocladium inflatum от почвени проби през 70-те години, чиито метаболит Ciclosporin A се открива в микробиологичната лаборатория на Sandoz в Щвейцария.
Няколко години по-късно, през 1984 г., в Осака, Япония се открива един още по-мощен имуносупресивен медикамент – FK 506 (Prograf), който се използва и в наши дни при пациенти след чернодробна трансплантация.
Донорство на органи
Постоянно нарастващият брой на евентуални реципиенти през годините налага развитието на специфични системи за разпределение на органите между голям брой пациенти, на фона на ограничения донорски пул. В Европа съществуват мултилатерални споразумения за разпределение на органи (Eurotransplant, Scandiatransplant, Suothern Alliance for Transplantation), като участващите държави менажират листите на чакащите и критериите за алокация на органи заедно или поне частично(4). Еволюцията на хирургичните техники за чернодробна резекция и недостигът на донорски органи води до въвеждането на чернодробната трансплантация от живи донори. Тя е животоспасяващо лечение за много пациенти, които не биха преживели в листата на чакащите за трупен донор.
Индикации и контраиндикации за чернодробна трансплантация
Индикациите за чернодробна трансплантация включват остра чернодробна недостатъчност, декомпенсирана чернодробна цироза, чернодробни неоплазми, както и редица заболявания, свързани с метаболитни дефекти. Контраиндикациите за ЧТ варират в зависимост от експертизата на различните трансплантационни центрове и се променят динамично във времето. Съществуват обаче и абсолютни контраиндикации, които са възприети от повечето трансплантационни центрове(5).
