Ботулинов токсин за красота и здраве

Брой 11/2005

Д-р Д. Етугов
УМВАА „Аленсандровска”, Кожна клиника, тел. 089-981-55

Използването на ботулиновия токсин е лесно приложим, нехируреичен метод за временно заличаване на лицевите бръчки. Осъществява се чрез убождане и впръскване на токсина в повърхностните мимически мускули. Ботулиновият токсин представлява пречистен протеин, синтезиран от бактерия Clostridium botulinum, който има свойството да обездвижи мускулите, отговорни за образуване на бръчки. Ако се приложи в по-големи количества (над 100 флакона), токсинът е много силна отрова с парализиращо действие, което води до детален изход. Първоначално флаконът се използва за лечебни процедури в офталмологията и неврологията.

В американско семейство на очна лекарка и дерматолог лечението с ботулинов токсин било рутина. Съпругът забелязал, че освен отпускането на очните мускули при страбизъм, бръчките в околоочната зона се изгладили напълно. Необходими били почти десет години, за да се разработят най-безопасната и точна методика и дозировка за козметични нужди. Така ботулинобият токсин успешно и безопасно се включил в борбата с бръчките.

Токсинът блокира предаването на нервните импулси на ниво синапс, така се прекъсва връзката между инервация и движение. Настъпва вре­менно отпускане на мимическите мускули с последващо изглаждане на надлежащите бръчки. Тъй като дълбоката мимическа мускулатура остава активна, лицето не губи своята мимика и изразност. Процедурата по инжектирането продължава около 10-20 минути и след нея пациентът не се нуждае от време за възстановяване. Затова често я наричат процедура за обедната почивка. Процедурата се прави без упойка и е почти безболезнена. Ефектът от действието на токсина настъпва постепенно в следващите няколко дни. Френската козметологична школа препоръчва използването на ботулиновите инжекции в зоната от скулите нагоре. Най-подходящи са за хоризонталните бръчки на челото, между веждите над Glabella и М. corrugator, встрани от външния очен ъгъл „пачи крак“, както и за бръчките около долния клепач. Околоочната зона е деликатно място и е важно добре да се познава анатомията й, за да не се допуснат грешки и да се обездвижат важни мускулни групи.

Ботулиновият токсин се прилага и в областите около носа назолабиалните гънки, устата и шията, но там рискът от грешки е значително по-голям. Постиганите резултати в тези зони не винаги са така ефективни, затова процедурата се комбинира с други козметични методи.

За корекция на назолабалните и фините радиерни околоустни бръчици на този етап най-успешен и елегантен остава методът с „попълване“.
За тази цел се използват хиалоронови, акрилни и други гелове. Последните съдържат микрогранули с различна големина и се прилагат на различ­на дълбочина.

Те имат и различен период на стабилност и разграждане от 6 месеца до 5 години, или остават завинаги.

Основните грешки при прилагане на токсин в областта под очния ъгъл е нежеланата парали­за на М. zygomaticus mayor, което довежда до risus sardonicus. При неправилно инжектиране може да се получи парализа на участъци на М. orbicularis oris с последваща птоза на клепача. Встрани от устните ъгли грешно инжектиран ботулин може да предизвика нежелано провисване на устния ъгъл, което води до неволно изтичане на течност от устата. Това са изключително редки услож­нения, при крайно некомпетентно приложение на метода. Някои ръководства препоръчват на младите специалисти, преди да определят местата на убождане, да измерят електрическия потенци­ал на мускула, за да са сигурни, че ще се обездвижи таргетният, а не съседен лицев мускул.

При третирането на мускулите на челото е нужно добре да се знаят правилата. в проти­вен случай рискуваме да направим т.нар. чело на Мефистофел повдигнат латерален край на веждата и отпуснат дистален. От гримасата лице­то придобива сърдит и намръщен израз.

Изисквания за процедура
Основното и най-важно изискване е инжектира­нето да се извърши единствено и само от лекар. Най-често се практикува от дерматолози и естетични хирурзи. Добре е да се съобразят някои възрастови ограничения пациентите да не са под 25-годишна възраст, защото все още няма добре оформени бръчки (от втора група), както да не са и след определена възраст, когато кожата е достатъчно отпусната и обездвижването на мускула не добежда до изглаждане на надлежащата кожа.

Методът не се препоръчва при бременни. Желателно е използването на антикоагуланти и на антиагреганти да се спре 3-5 дни преди про­цедурата. Това се прави с цел да се намали кървенето, както и преминаването на токсина в съседните, нетретирани мускули.

Четири часа след апликацията да не се ляга, да не се извършва тежък физически труд (вкл. Тренировки), да се избягват навеждане и масаж на третираната зона. Препоръчва се активно движение на инжектираните мускули с цел добра дифузия на инокулирания в мускула токсин.

Странични ефекти
Те се разделят условно в две групи бързопреходни и трайни.
Към бързопреходните спадат такива, които преминават в рамките на 24-48 часа. Такива са преходна тежест в областта на челото и клепачите, главоболие или умерено зачервяване на мястото на апликация.

Не са описани случаи на алергична реакция. Възможно е да се получи дискретна асиметрия на третираната зона. Затова задължително 7-10 дни след процедурата се прави контролен преглед и се добавя токсин в недостатъчно обездвижената асиметрична част.

Трайни странични ефекти настъпват при неправилно инжектиране на токсина.

Важно е да се знае, че апликациите се правят най-малко на 1 см от ръба на очницата. Така няма да се стигне до нежелана птоза на клепача или двойно виждане (при пареза на някой от М. Recti).
Като дискутабилен страничен ефект остава тезата, че при обездвижването на един мускул съседните работят по-интензивно и по надлежащата кожа се ускорява образуването на нови бръчки.

Дълготрайност на ефекта
При различните апликации ефектът настъпва след различен период от време, както и трайността е различна при всяка следваща процедура.
Третираната зона се отпуска за около 6-7 дни след първа апликация, до 3-5 след втората, третaтa и повече апликации.

Ако за първи път се третира дадена зона, обездвижването е за 3-5 месеца. При повторно инжек­тиране отпускането остава в рамките на 7-9 месеца, а при трето и сладващи апликации ефек­тът трае 12-15 месеца. Изключително ценно е това, че се губи навикът да движим активно тази мускулна зона. Не бръчкаме челото и околоочието излишно.

Ако пациентът направи няколко процедури и след това прекъсне терапията, лицето ще възстанови състоянието си, в което е било преди първоначалната апликация, без да има риск от задълбочаване на бръчките.

Освен за естетическо приложение ботулиновият токсин се прилага и по медицински индикации. Използва се за корекция на асиметрии в лицевата област (повдигане на вежда, корекция на провиснал устен ъгъл и др.).
Изключително ефикасно е приложението на ток­сина за лечение на хиперхидрозата. Създадени са схеми са третиране на дланите, ходилата и аксилите. Повишеното потене е сериозен здрабословен и социален проблем. На ходилата хиперхидро­зата е предиспозиращ фактор за поселяване на дерматофити по гладката кожа и ноктите.

В заключение ботулиновият токсин може да ни върне младежкия вид, както и да ни избави от сериозни здравословни проблеми.