Брой 5/2018
Проф. д-р Д. Господинов, д.м.н.
Ръководител катедра Дерматология, Венерология и Алергология, Факултет по медицина, Медицински университет – Плевен
Хроничното протичане на атопичния дерматит и влошеното качество на живот при тези пациенти поставят сериозно предизвикателство пред терапевтичния екип от дерматолози, семейни лекари, алерголози и др. За постигане на дългосрочен контрол и високо качество на живот при пациентите с ендогенна екзема от основно значение са двата патогенетични аспекта на заболяването, а именно нарушената бариерна функция на кожата и възпалението.1,2 Лечебна стратегия, която въздейства на кожната бариера и възпалението постига максимално повлияване на хроничния екземен процес както при деца, така и при възрастни.
Лечението с локални кортикостероиди (ЛКС) 3,4постига краткосрочни резултати и се препоръчва за кратки курсове. Дългосрочната употреба на мощни ЛКС се свързва с увреждане на кожната бариера, което води до нежелателно къси ремисии и изчерпване на терапевтичния им резерв.
Разглеждайки локалните средства за лечение на атопичен дерматит (АД) се установява, че лечението с локалния калциневринов инхибитор Protopic® (tacrolimus 0,03% /0,1%) прекъсва цикъла на обостряне 5,6,7,8,9 чрез мощен ефект върху възпалението на екземните кожни участъци и възстановяване на кожната бариера.
В тоталната грижа за пациентите с АД, Protopic се оформя като единствен представител на локалната терапия, който покрива и двата аспекта на заболяването – възстановяване на кожната бариера и купиране на възпалението. Ето защо той се включва още във фазата на екзацербация след кратки курсове с Fucidin H или Fucicort и Locoid Lipocream и на фона на емолиентна терапия в достатъчни количества – 250 г седмично при деца и 500-600 г седмично за възрастни. Във фазата на обостряне Protopic се назначава 2 пъти дневно всеки ден.
Tъй като Protopic е единственият локален калциневринов инхибитор, одобрен за проактивно лечение, се препоръчва неговото приложение да продължи в нискодозови режими и след овладяване на обострянето. В проактивен режим на приложение дозирането е 2 пъти седмично веднъж дневно. Това лечение намалява честотата и тежестта на екзацербациите.
Отличен резултат в полза на проактивната терапия с Protopic е удължаване периода между две обостряния.
Следователно чрез проактивното лечение се постига дългосрочен контрол на АД. Важно е да се отбележи, че единствено Protopic е одобрен за проактивно лечение. В зависимост от случая е уместно да се прилагат и двете концентрации на tacrolimus – 0,1% и 0,03%. Според клиничните проучвания при приложение на Protopic 0,1% два пъти седмично броят на обострянията намалява значително, като 57% от пациентите са били без екзацербации за 1 година10.
Значително се увеличава и времето до следващото обостряне при възрастни. Периодът между две обостряния при приложение на Protоpic 0,1% два пъти седмично веднъж дневно при възрастни нараства до 142 дни за разлика от групата само с реактивно приложение на Protopic 0,1%, при която само 15 дни дели пациентите от следващата екзацербация.
Проактивното лечение с Protopic 0,1% 2 пъти седмично предотвратява, забавя и намалява обострянията.
Аналогични резултати са постигнати и при деца.11 При тези пациенти е приложена специфичната за детската възраст концентрация на tacrolimus 0,03% в дозов режим 2 пъти седмично веднъж дневно. Броят на екзацербациите за 12 месеца значително се редуцира като 50,4% от пациентите не са имали обостряне, изискващо сериозно лечение.
Проактивното лечение с Protopic® 0,03% два пъти седмично значително удължава времето до следващото обостряне при деца до 173 дни.
Два пъти дневно лечение с Protopic 0,03% за 12 месеца е ефективно при деца за превенция, отдалечаване и редуциране на обострянията.
Краткосрочното и дългосрочното приложение на Protopic® възстановява бариерната функция на кожата 12. Важен показател за бариерната функция на кожата е трансепидермалната водна загуба. Сравнителният анализ за бариерната функция на кожата при 4 седмично лечение с потентен локален кортикостероид и Protopic демонстрира значително намаляване на трансепидермалната водна загуба при лечение с tacrolimus.
Лечението с Protopic® значително увеличава ламеларните липиди в интерцелуларното пространство (p<0.001) в сравнение с mometasone furoate 13.
Дългосрочният контрол в лечението на атопичен дерматит чрез проактивната терапия с Protopic осигурява и високо качество на живот при тези пациенти. Научните данни показват, че Protopic значително подобрява качеството на живот при деца и възрастни.14
Горепосочените проучванията целят да обективизират влиянието на tacrolimus върху живота на пациентите с АД. В методиката на проучванията се използват няколко показателя – дерматологичния индекс за качество на живот (Dermatology Life Quality Index – DLQI), детски дерматологичен индекс за качество на живот (Children`s DLQI – CDLQI) и индекс за каество на живот при малки деца. Сравнява се индексът за качество на живот на три групи пациенти – над 16 години, деца от 5 до 15 години и малки деца от 2 до 4 години, включени в 12 седмично двойно-сляпо, рандомизирано проучване, сравняващо двете концентрации tacrolimus (0,03% и 0,1%) и вехикулум унгвент при пациенти с АД. Показателите за качество на живот се проследява на седмица 3 и седмица 12. От 985 включени пациенти, 91.5% повишават индекса за качество на живот. Измежду възрастните и двете концентрации tacrolimus ointment отбелязват сигнификантно подобрение спрямо контролната група (P<.001). В групите на децата от 2 до 4 и 5 до 15 години също се демонстрира значително подобрение (P<.05).
Пациентите от проучванията изразяват предпочитания да продължат лечение с Protopic®14. Процентът е по-висок в детските групи и достига до 84%.
Качеството на живот е все по-често използван показател както за икономически стандарт, така и за влияние на определени терапевтични схеми върху пациентите с хронично-рецидивиращи заболявания като атопичния дерматит. Чрез проактивната терапия с Protopic пациентите с атопичен дерматит в България имат възможност да се изравнят по качество на живот с тези във всички страни с висок икономически стандарт в Европа и света.
Библиография
1) Wollenberg A, Oranje A, Deleuran M et al; J Eur Acad Dermatol Venerol. 2016; 30:729-47
2) Boguniewicz M, Leung DYM; Immunol Rev. 2011; 242:233-46
3) Danby SG, Cork MJ; J Clin Dermatol. 2010; 1:33-46
4) Danby SG, Chittock J, Brown K et al; Br J Dermatol. 2014; 170: 914-21
5) Hanifin JM, Paller AS, Eichsnfield L et al; J Am Acad Dermatol. 2005; 53 (2 Suppl. 2):S 186-94
6) Reitamo S, Van Leent EJ, Ho V et al; J Allergy Clin Immunol. 2002; 109:539-46
7) Dahnahard-Pfeifer S, Dahnahard D, Buchner M et all; J Dtsch Dermatol Ges. 2013; 11:437-43
8) Kyollonen H, Remitz A, Mandelin JM et al; Br J Dermatol. 2004; 150:1174-81
9) Paller AS, Eichenfield LF, Kirsner RS et al; Pediatrics.2008; 122:e1210-8
10) Wollenberg A, Reitamo S, Atzori F et al.; Allergy. 2008; 63:742-50
11) Thaci D, Reitamo S, Gonzales Ensenar MA et al.; Br J Dermatol. 2008; 159:1348-56
12) Danby SG, Chittock J, Brown K et al; Br J Dermatol. 2014; 170: 914-21
13) Dähnhardt-Pfeiffer et al., JDDG. 2013, 11(5):437-443.
14) Drake L, Prendergast M, Maher R et al.; J Am Acad Dermatol. 2001; 44(1 Suppl.):S65-72.
