Мелатонинът

Брой 4/2004

Доц. д-р Ирина Хайдушка
МБАЛ „Св. Георги“ Пловдив

Онкологичните заболявания продължават да са един от най-големите здравни проблеми в света независимо от производството на нови лекарствени средства, прилагането на висо­ки дози химиотерапевтици и др. Много изследвания доказват определящата роля на имунитета за предпазване от ракови заболявания, както и за ограничаване на туморния растеж. Според редица автори състоянието на имунната система влияе категорично на заболеваемостта, както и на смъртността от неопроцеси. Стана ясно, че модулирането и стимулирането на имунната сис­тема може да бъде от съществено значение за лечението на рака. Това доведе до прецизни изследвания на молекулярно ниво на редица вещества, които влияят на имунитета. Едно от тези вещества е имуномодулаторът мелатонин.

Небромодулаторът мелатонин се използва в много изследвания, доказващи ролята му по отно­шение на имунитета, стареенето и биологичните ритми.
Мелатонинът е открит през 1959 г. и представлява хормон N-acetyl-5methoxytamine, секретиращ се в епифизата. Продукцията му е стимулирана през тъмната фаза на денонощието и се инхибира от светлината.

Tryptophan се превръща в серотонин, който накрая се преобразува в мелатонин. Мелатонинът се метаболизира до 6-hydroxy-mel б черния дроб и главният метаболит, който се екскретира, е 6sulphhydroxy-mel.

Нивото на мелатонин в организма е най-високо по време на детството и след 14-16-годишна възраст започва да намалява.

Първите изследвания посочват, че мелатони­нът регулира ритмите ден и нощ, будност и сън. След това беше доказано, че хора с лошо оросяване на сърцето през нощта имат 12 пъти по-ниско съдържание на мелатонин в серума в сравнение със здрави индивиди.

30 години след откриването на мелатонина започват интензивни проучвания, като основните заключения показват, че мелатонинът предпазва клетките от действието на свободни радикали, усилва имунната система, продължава живота и има определено позитивен ефект при раково болни.

В клиничен експеримент е установена корелация между нивото на мелатонина, неопластичната активност и изхода от процеса след прилагане на мелатонин. От 1997 г. започват интензивни проучвания относно начина на въздействие на мела­тонина на клетъчно ниво, въздействието върху Тлимфоцити, образуването на цитокини, както и доказването на различни мелатонинови рецептори. Установи се, че мелатонинът влияе на имунна­та система чрез т.нар. клетки убийци, които директно унищожават туморни клетки, и чрез стимулиране на други клетки, които произвеждат разтворими вещества катоTNF (тумор некротизиращ фактор), интерлевкин-2 и интерферон. Neri B. и сътр. публикуват в Anticancer research през 1998 г. статия, озаглабена „Мелатонинът като агент, модифициращ биологичния отговор при раково болни“. Проучването включва 31 пациенти със солидни тумори в напреднал стадий 9 на стомаха, 9 на червата, 8 ренални, 5 на пикочния мехур и 2 на простатата, съответно 19 мъже и 12 жени на възраст от 46 до 73 години. Никой от пациентите не е отговорил на химиои лъчетерапията или ефектьт е бил незначителен. Лечение­то се е провело с 10 мг днебно в продължение на 3 месеца. Изследвани са TNF, IL-2, IL-6 и у-интерферон. След три месеца никой от пациентите не е показал някакъв страничен ефект на мелатонина. При 39% от пациентите е настъпило пълно стабилизиране на състоянието без растеж на първичния тумор или метастазите, нещо повече наблюдавано е значително подобрение на общото състояние и качеството на живот (по критерии на Tchekmedian). Авторите заключават, че мелатонинът модулира имунната система чрез актибиране на Т-лимфоцитите и производството на интерлевкини.

Medstroni установява, че Т-хелперите носят Gпротеинов рецептор на клетъчната мембрана, а вероятно такъв съществува и в ядрената мемб­рана. Активирането на мелатониновите рецептори на Т-лимфоцитите увеличава производство­то на IL-2, у-интерферон и други цитокини. Mestroni и сътр. изследват влиянието на мелатонина върху клетките на костния мозък и доказват хемопоетично действие на мелатонина.

Wickmann и сътр. от Michigan University наричат мелатонина адюбант при ракова терапия. При повлияли се от мелатонин пациенти съотношението T-helper/T-supresor e високо след терапията.

Lissoni P прилага мелатонин за намаляване на токсичния ефект на химиотерапевтиците. Изследването включва 80 пациенти с метастатични солидни тумори и увредено общо състояние. 31 пациенти са били с рак на млечната жлеза, 35 на белия дроб, и на гастроинтестиналния тракт 14. След приложението на мелатонин тромбоцитопенията се е повлияла позитивно. Астенични състояния се наблюдават много по-рядко, както и невропатии и стоматити при приемащи мелато­нин. Алопецията и повръщането не са се повлия­ли.
Lissoni P и сътр. изследват антираковата невроимуномодулация на мелатонин и друг хормон на епифизата, синтезиращ се през светлата фаза на денонощието 5-methoxytryptophol, заедно с ниски дози IL-2. Лечението обхваща 14 пациенти с напреднали нелечими, солидни тумори. Клиничните резултати според критериите на СЗО са, както следва: частичен отговор при 4 от 14, т.е. 29%, при същия брой и процент се наблюдава прогресиране на заболяването и при в пациенти (48%) се наблюдава стабилизиране на състоянието. Лечението е било понесено много добре от всички пациенти.

Същите автори имат и публикация относно приложението на мелатонини и мелатонини плюс антиоксиданти при нелечими напреднали солидни неоплазми. Проучването включва 50 пациенти с рак на белия дроб, на млечната жлеза и на гастроинтестиналния тракт. Мелатонинът се е прила­гал по 20 мг дневно, вечер. Стабилизиране на заболяването е постигнато при 50% от случаите, третирани с мелатонин и антиоксиданти, докато при приложение само на мелатонин е в 26 % от пациентите.

Осбен като незаменим и единствен шанс за болните от рак, които не подлежат на друга тера­пия т.нар. нелечими случаи, мелатонинът се прилага много успешно с други традиционни те­рапии. При пациенти с рак на гърдата са прилагани Tamoxifen и мелатонин, като е отчетен позитивен ефект при 12/19 с комбинирана терапия versus 5/21 пациенти само с Tamoxifen. При колоректални карциноми ефектът при приложение на химиотерапевтици и мелатонин е 9/25 versus 3/25 пациенти. При глиобластома е прилаган мелато­нин заедно с лъчетерапия и резултатите са 6/14 versus 1/16 пациенти. Осемгодишният опит, който имаме с приложение на мелатонин и други имуностимулатори, категорично доказва стабилизиране на процеса, по-леко понасяне на химиотерапията от пациентите, както и подобряване качеството на техния живот. В България мелато­нинът се намира под търговското название виватонин (Borola). Borola предлага и имуностимулатор с много добро действие Имунобор.

За да се прецизира дозирането на мелатонин, както и дозите и видът на допълнителните имуномодулатори и имуностимулатори, е необходимо да се знаят точната локализация и хистология на процеса, както и някои показатели за състоянието на имунната система на конкретния пациент.

В заключение може да се каже, че мелатонинът помага при класическите форми на терапия, използвана от онколозите, чрез редица ефекти върху имунната система, антиоксидантно действие и намаляване на някои от токсичните ефекти от химиотерапията. Maestroni след дългогодишни проучвания на действието на мелатонин при раково болни отправи апел за повече клинични проучвания. Подобен апел отправяме и ние, за да дадем още един шанс на пациенти, при които терапебтичните бъзможности са относително ограничени.