Брой 7/2014
Д-р Д. Грозева, д. м., гл. асистент
Факултет „Обществено здраве и здравни грижи“,
Университет „Ангел Кънчев“ – Русе
Терапията на кожните болести се прилага по два начина, чрез вътрешно (общо) лечение и локално (външно), което се определя от начина на приложение на лекарствените средства. Лекарствените средства, които се прилагат локално действат директно на кожата, а това позволява непрекъснатото контролиране на желания терапевтичен ефект. Основното предимство на локалната терапия пред общата е, че се избягва натоварването на вътрешните органи с лекарствени средства, а приложените по този начин медикаменти се метаболизират само в кожата.
Основните локални средства, които се използват в дерматологичната практика са кортикостероидите и/или комбинацията между кортикостероид и антибиотик.
Кортикостероидите според химичния си състав се разделят на нефлуорирани (хидрокортизон, преднизолон и др.), монофлурирани (дексаметазон, бетаметазон и триамцинолон) и двойнофлуорирани (флуоцилон ацетонид и др.).
Локалните стероиди действат по различни механизми. Те влияят върху епидермиса и дермата, но повече тяхната активност се свързва с процеси в дермата като вазоконстрикция, антипролиферативни ефекти и противовъзпалителни свойства.
Именно способността на локалните стероиди да предизвикват констрикция на малките кръвоносни съдове в горна дерма е отговорна за купиране на зачервяването и еритемните процеси в голям брой дерматози. Точният мехнизъм на този процес обаче не е напълно изяснен. Предполага се норепинефриново медиирана вазоконстрикция и блокиране на хистамин-провокираната вазодилатация, и директен ефект на кортикостероида върху капилярите.
Антипролиферативният ефект на локалните стероиди засяга и епидермис и дерма. Този ефект позволява те да се използват и да са ефективни при заболявания като псориазис, който като заболяване се характеризира с повишен клетъчен търновър. Стероидите изглежда редуцират броя на моноцитите и полиморфонуклеарните левкоцити във възпалителните инфилтрати. Те инхибират фосфолипаза А и влияят върху каскадата на арахидоновата киселина.
Локалните кортикостероиди се характеризират с това, че колкото по-силен е противовъзпалителния им ефект, толкова по-чести са местните и системните странични прояви при приложението им. Фактът, че агентът е клинично по-потентен съвсем не означава, че това е медикаментът на избор. Част от страничните ефекти на локалните кортикостероиди са атрофия, стрии, розацея, периорален дерматит, пурпура и др, и това е причина тези средства да се употребяват с внимание.
В дерматологичната практика освен кортикостероидите, които са основна локална терапия се използват и много антибиотици. Антибиотиците, които се прилагат системно не би трябвало да се употребяват за локално приложение поради възможността за увеличаване на резистентността на микроорганизмите към тях. Антибиотични средства за локално приложение са Bacitracin, Neomycin, Fucidin и др.
Често в дерматологичната практика дерматозите са със суперпонирана бактериална инфекция. Това се дължи на много фактори, към които се отнасят обменни заболявания, стрес, които индиректно променят pH на кожата, повишения брой на заболявания, които се натрупват с възрастта при пациентите, изчаквателното поведение проблемът да отмине, забавения достъп до специализирана дерматологична помощ във връзка със здравната система, подценяване на състоянието и др.
Показания за локална антибиотична терапия са пиодермии, импетигинизирани екземи, пустулозни форми на акне и розацея, посттромбофлебитни язви, херпесни прояви в по-късен стадий и др. С оглед намаляване на страничните ефекти на локалните кортикостероиди и подобряване на терапевтичния отговор те също като препарати се комбинират с антибиотици.
Локалното приложение на комбинирани продукти е редовна практика в дерматологията и затова средствата трябва да са подходящо избрани. Най-общо казано разликите в терапевтичния ефект се дължат на фармацевтичната форма и прониквателната способност на избрана локална форма. Кортикостероидите проникват до хиподерма, но повечето антибиотици действат на ниво епидермис.
Единствените комбинации, при които антибиотика и кортикостероида имат еднаква прониквателна способност са Fucicort и Fucidin H.
Fucidin е антибиотикът от първи избор при нужда от използване на комбинирани лекарствени средства за локално приложение. Той съдържа фусидова киселина (ФК). ФК е изключително активна срещу S. аureus, който е сред най-честите причини за насложена бактериална инфекция. ФК прониква дълбоко в слоевете на кожата – епидермис, дерма и хиподерма. Към нея не се развива резистентност, което я прави особено подходяща в лечението на стафилодермиите и смесените дерматози, налагащи и комбинация със стероид. Тя е един от най-безопасните и надеждни антибиотици. Уникалността се дължи на химичната структура, липсата на кръстосана свръхчувствителност, не се инактивира от гнойни колекции, отличната прониквателна способност и липсата на системни ефекти.
Два са препаратите, които съдържат комбинацията на кортикостероид и фусидова киселина: Fucicort и Fucidin H. Fucicort съчетава антибактериалното действие на фусидовата киселина с противовъзпалителните и противосърбежни ефекти на бетаметазона. Докато Fucidin H крем съчетава антибактериалното действие на фусидовата киселина с противовъзпалителния ефект на хидрокортизон ацетата.
Тези средства са отлична терапевтична опция и помощ в локалната терапия на дерматолога при много от дерматозите, които попадат в обсега на амбулаторната и болнична практика.
