Брой 6/2020
Д-р Й. Велевска-Вътова, Проф. д-р С. Мáрина, Доц. д-р Ж. Казанджиева
Катедра Инфекциозни болести, паразитология и дерматовенерология, МУ – Варна
Отделение Кожни и венерически болести, МИ на МВР – София
Катедра Дерматология и венерология, МФ, МУ – София
ВЪВЕДЕНИЕ
Алергичният контактен дерматит се причинява от контакта на различни вещества (алергени) с кожната повърхност, с които организмът предварително вече се е срещал и е изградил чувствителност [1,2,3]. Контактната алергия е форма на забавен тип свръхчувствителност, като най-често е към алергени с малка молекулна маса, наречени хаптени (<1000 Da), но понякога и с по-големи молекули [1,3,5]. След като настъпи сенсибилизация на организма, последващата експозиция, която е над индивидуалния праг на чувствителност, причинява алергичен контактен дерматит (AКД) [4, 5].
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
Ежегодно, от 2009 г. се провежда безплатно епикутанно тестуване за контактна алергия в университетските кожни клиники в София, Плевен, Пловдив, Стара Загора, Русе, а от 2018 г. и във Варна. Кампаниите се организират от Секцията по дерматоалергология към Българското дерматологично дружество (БДД) и са в рамката на “Healthy skin and work” кампанията на ЕPOS (European Initiative for the Prevention of Occupational Skin Diseases), в която участват 30 европейски страни.
През 2018 г. и 2019 г. се проведоха първите кампании за установяване на кожните алергии във Варненски регион. Тестуването се осъществи в отделението по кожни и венерически болести към Университетската многопрофилна болница „Св. Марина“, Варна, през периодите 03 – 07 декември 2018 г. и 02 – 06 декември 2019 г.
През 2018 г. се проведе алергологично тестуване при 45 пациенти, 12 мъже и 33 жени. Най-младият беше на 18 години, а най-възрастния на 77 години. Продължителността на оплакванията варираше от 1 месец до 30 години.
През 2019 г. се проведе алергологично тестуване при 16 пациенти, 7 мъже и 9 жени. Най-младият беше на 9 години, а най-възрастния на 76 години. Продължителността на оплакванията варираше от 1 месец до 10 години. На всички участници се снеха анамнестични данни и се осъществи клиничен преглед. Прекаралите контактна алергия и тези с клинични данни за такава попълваха въпросници за следните фактори: пол, възраст, продължителност на заболяването, местоположение на първичните лезии и връзката между развитието на кожни лезии и професионалната работа. Изключиха се пациенти с други кожни заболявания и с хранителна алергия. Всички участници, на които проведохме изследване за контактна алергия, не приемаха антихистамини, имуносупресори или кортикостероиди.
Тестуването се проведе с алергени от Европейските базови серии, производство на шведската компания „Chemotechnique Diagnostics“. Серията съдържа 30-те алергена, които най-често причиняват алергии на територията на Европа. През 2019 г. настъпи промяна на 3 от алергените в Европейската базова серия. Бензокаин на шеста позиция е заменен с Каинова смес [8,9], Клиоквинол на осма позиция е заменен с 2 – Хидроксиетил метакрилат [10,11,12,13] и 2-Метокси- 6-н-пентил-4-бензоквинон на двадесет и втора позиция е заменен с Прополис [14,15,16]. През 2019 г. тестувахме както с новата европейска серия, така и с Разширената Европейска базова серия, съдържаща допълнително още 13 алергена [17]. Tестуването се състои в закрепване на хипоалергенни камерки, съдържащи изследваните алергени, разположени върху адхезивни лепенки на пач-тест. Камерките се поставяха в горната част на гърба, върху незасегната и нелекувана кожа. Пач-теста се отстраняваше на 48-я час, а реакциите се отчитаха съответно на 48-я и 72-я час [18]. На участниците се даваха инструкции да носят пач-теста в продължение на 48 часа, без да го отстраняват и да избягват физически натоварвания и контакт с вода [19]. Отчитането на резултатите и класирането им съответно на отрицателен (-) към положителен (+ до +++) се осъществи съгласно критериите на Международната група за изследване на контактния дерматит [20]. Иритативните реакции се интерпретираха като отрицателен резултат.
РЕЗУЛТАТИ
През 2018 г. се откри, че най-често засегнати са лицето, шията и дланите.
Положителни резултати от пач-теста, към поне един от алергените или към няколко едновременно, се установиха при 21 пациенти (47%), а при 24 (53%) – резултатът беше отрицателен. Сенсибилизацията при жените е по-изразена отколкото при мъжете (38% срещу 8%). Най-чести положителни реакции отчетохме към никел (20%), кобалт (16%), калиев дихромат (6%), колофон (6%), ланолин (4%), перувиански балсам (4%), метил дибромоглутаронитрил (4%), а по-редки – към парафенилендиамин, бензокаин, текстилни бои, катон, метилизотиализинон, тиурам микс, Fragrance mix I, Fragrance mix II, Lyral, 4-tert-бутилфенолформалдехид и формалдехид (1%). По отношение на реактивността, по-голяма част от пациентите (78%) реагираха с 3 +++. 31 % от участниците с положителни реакции съобщиха за атопичен терен, сенна хрема или алергичен конюнктивит. 96% от пациентите степенуват сърбежа след 24-я час като „среден по сила“, локализирайки го на мястото на лепенките, само двама (4%) посочват друга локализация. Нежелани реакции при 17 участници (38%) са сърбеж и еритем на мястото на левкопласта.
През 2019 година, за разлика от предходната кампания, най-често засегнати са дланите.
Положителен резултат установихме при 13 участника (81%), а отрицателен – при 3 (19%). Cенсибилизацията е малко по-голяма при мъжете (44% срещу 38%). Най-чести положителни реакции отчетохме към текстилни бои (44%), метилдибромоглутаронитрил (31%), никел, калиев дихромат, метилизотиализинон (25%), перувиански балсам и парфюмна смес 1 (19%), кобалт, парафенилендиамин, тиурам микс, парфюмна смес 2 (13%), а от разширената серия положителни резултати получихме съответно към алергените – хидроксипероксид на линалул 1% (19%), композите микс 2 (13%), бензизотиазилинон (13%), десил глюкосид (13%), содиум метабисулфит (6%), сесквитерпен микс (6%), 0,5% хидроксипероксид на линалул (6%) и 0,3% хидроксипероксид на лимонен (6%). 69% от пациентите степенуват сърбежа след 24-я час като „среден по сила“ и го локализират на мястото на лепенките. Нежелани реакции по време на тестуването отново са сърбеж и еритем на мястото на левкопласта при 6 участника (37,5%).
Обобщените резултатите от двете кампании показват, че са тестувани 61 души. Най-младият сред участниците е на 9 години, а най-възрастният на 77 години. Сенсибилизацията на женския пол е по–голяма (38% срещу 18% при мъжете). Позитивни реакции към един или повече алергена са показали 34 (56%). Най-чести позитивни реакции са отчетени към никел – 21%, следван от кобалт – 15%, текстилни бои – 13%, калиев дихромат и метилдибромоглутаронитрил – 11%, перувиан балсам, метилизотиализинон – 8%, колофон и Fragrance mix 1 – 7%, парафенилендиамин, катон, тиурам мис, Fragrance mix 2, 1% хидроксипероксид на линалул – 5 %, ланолин, парабен, лирал, композите микс 2, бензизотиазилинон, десил глюкозид – 3 %, бензокаин, 4-терт-бутилформалдехид, формалдехид, епоксидна смола, содиум метабисулфит, сесквитерпен микс, 0,5 % хидроксипероксид на линалул и 0,3 % хидроксипероксид на лимонен – 2% [фиг.5].
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Хронични алергични заболявания засягат повече от 150 млн европейци [6]. Прогнозира се, че половината от европейската популация ще бъде засегната през 2025 г.[10]. Контактната алергия е също често срещана. Епидемиологично проучване, обхващащо 5 европейски страни, показва положителна реакция при 27% от общото население към поне един от контактнитe алергени, включени в така наречените „базови серии“[6]. Предполага се, че причина за това е нарастващия контакт на човека с различни алергени, произхождащи от заобикалящата ни околна среда.
Eдин от последните мета-анализи, който включва 28 проучвания и обхваща 20 107 тестувани лица от общата популация установява, че всеки пети индивид има АКД. Открива се 20,1% разпространение сред възрастните и 16,5% сред децата и юношите (<18 години). Женският пол е по-силно засегнат (27,9% спрямо 13,2% при мъжете). Според авторите на мета-анализа скринингът за контактна алергия в общото население играе много голяма роля за превенция и недопускане на национални и международни контактни алергични епидемии [7]. В заключение, епикутанното тестуване е от съществено значение за диагностициране на контактната сенсибилизация. Нашите данни биха били от полза както за профилактиката, така и за обучението на пациентите с алергичен контактен дерматит. С оглед на това, че повече от една четвърт от общото население е алергично, е необходимо да се подобри първичната профилактика на контактната алергия.
Библиография
1. Allergic contact dermatitis. Mark BJ, Slavin RG. Med Clin North Am. 2006 Jan; 90(1): 169-85.
2. Казанджиева Ж, Дърленски Р. Новите лица на контактния дерматит. Медикарт Алергол Дерматол. 2011; 1: 11-14.
3. Martin SF. Allergic contact dermatitis: xenoinflammation of the skin. Curr Opin Immunol. 2012; 24: 720-729.
4. Странски Л. Дерматит, екзема. В: Златков НБ. Дерматология и сексуално предавани болести. София: МИ Арсо. 1999: с. 235.
5. Uter W, Werfel T, White IR et al. Contact Allergy: A Review of Current Problems from a Clinical Perspective. Int J Environ Res Public Health. 2018 May 29; 15(6): 1108.
6. Diepgen TL, Ofenloch RF, Bruze M et al. Prevalence of contact allergy in the general population in different European regions. Br J Dermatol. 2016; 174, 319–329.
7. Alinaghi F, Bennike NH, Egeberg A et al. Prevalence of contact allergy in the general population: A systematic review and meta‐analysis. Contact Dermatitis. 2019; 80: 77–85.
8. Brinca A, Cabral R, Gonçalo M. Contact allergy to local anaesthetics – value of patch testing with a caine mix in the baseline series. Contact Dermatitis. 2013; 68: 156‐162.
9. Beck MH, Holden A. Benzocaine – an unsatisfactory indicator of topical local anaesthetic sensitization for the UK. Br J Dermatol. 1988; 118: 91‐94.
10. Amario-Hita JC, Balato A, Ballmer-Weber B, et al. European Surveillance System on Contact (ESSCA): results with the European baseline series, 2013/14. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2017; 31: 1516-1525.
11. Rolls S, Rajan S, Shah A, et al. (Meth)acrylate allergy: frequently missed? Br J Dermatol. 2018; 178: 980‐981.
12. Gonçalo M, Pinho A, Agner T, et al. Allergic contact dermatitis caused by nail acrylates in Europe. An EECDRG study. Contact Dermatitis. 2018; 78: 254‐260.
13. Gatica‐Ortega ME, Pastor‐Nieto MA, Gil‐Redondo R, Martínez‐Lorenzo ER, Schöendorff‐Ortega C. Non‐occupational allergic contact dermatitis caused by long‐lasting nail polish kits for home use: “the tip of the iceberg”. Contact Dermatitis. 2018; 78: 261‐265.
14. Rajpara S, Wilkinson M S, King C M et al. The importance of propolis in patch testing – a multicentre survey. Contact Dermatitis. 2009; 61: 287-290.
15. Shi Y, Nedorost S, Scheman L, Sheman A. Propolis, colophony, and fragrance cross-reactivity and allergic contact dermatitis. Dermatitis. 2016; 27: 123-126.
16. De Groot A C. Propolis: a review of properties, applications, chemical composition, contact allergy, and other adverse effects. Dermatitis. 2013; 24: 263-282.
17. Wilkinson M, Gallo R, Goossens A, et al. A proposal to create an extension to the European baseline series. Contact Dermatitis. 2018; 78: 101-108.
18. Казанджиева, Ж., Р. Дърленски, Р. Янкова, и съавт. Национален консенсус за диагностика и лечение на контактния дерматит. Дерматол Венерол. 2011; 49: 2-16.
19. Johansen JD, Aalto-Korte K, Agner T et al. European Society of Contact Dermatitis guideline for diagnostic patch testing – Recommendations on best practice. Contact Dermat. 2015; 73: 195–221.
20. Pongpairoj K, Ale I, Andersen KE et al. Proposed ICDRG classification of the clinical presentation of contact allergy. Dermatitis. 2016; 27(5): 248–258.
