Себореен дерматит – възможности за терапия

Брой 8/2024

Д-р Т. Алексиев, д.м., Д-р З. Иванова, д.м.
Секция по дерматология и венерология, Катедра по
пропедевтика на хирургичните болести, Медицински Факултет,
Медицински Университет – Пловдив

Себорейният дерматит (СД) е хронично-рецидивиращо, възпалително заболяване на кожата с ненапълно изяснена патогенеза. Счита се, че в основата на СД стои хиперколонизацията на кожата с Malassezia spp., в комбинация с различни предиспозиращи фактори като хиперфункция на себацейните жлези, нарушение в кожната бариера и кожния микробиом. Състоянието засяга както новородени, така и възрастни индивиди и протича със засягане на зоните, богати на себацейни жлези – скалп, лице, стернум. Лечението на СД зависи от неговата клинична тежест. Целта на терапията е намаляване продукцията на себум, колонизацията с Malasezzia spp. и контролиране на възпалението. Повечето пациенти имат нужда от комбиниран подход от локални средства с цел постигане и поддържане на ремисия. Конвенционалната терапия включва употребата на локални кортикостероиди (ЛКС) и антимикотици. Други често използвани съставки са селениев сулфид, цинк пиритион, катран, салицилова киселина, сяра, сулфацетамид. Все по-честото срещане на състоянието и по-тежкото му протичане води до засилване на употребата на ЛКС, понякога инициирана от пациента, без лекарско предписание. Дългата употреба на ЛКС има своите странични ефекти и често води до привикване. Именно поради тази причина в последните години все по-активно се търси заместителна терапия и подобряване на козметичната грижа, с цел поддържане на ремисията при пациенти със СД.

Адрес за кореспонденция:
Д-р Т. Алексиев, д.м.
Секция по дерматология и венерология,
Катедра по пропедевтика на хирургичните
болести, Медицински Факултет,
Медицински Университет – Пловдив
бул. „Васил Априлов“ 15А
4000, Пловдив

КупиАбонамент