Скабиес и полова въшливост

Брой 11/2007

Д-р М. Ганчева
дерматолог-венеролог

Скабиесът и половата въшливост са сексуално предавани заболявания, които засягат еднакво двата пола, срещат се във всички възрастови, етнически и социални групи и са широко разпространени по целия свят. Тези две заболявания имат голямо значение не само, поради това,че са често срещани, но и поради икономическата тежест, която причиняват на пациента и обществото, особено в нискоразвитите страни. Според съвременни проучвания от 2006 година, от скабиес боледуват 300 милиона души годишно1.

Scabies
Най-ранните сведения за крастата като паразитна болест по кожата датират от преди новата ера в китайски източници, в древна Гърция и в древен Рим. През 1687 г. корсиканският студент Renucchi доказва причинителя на крастата, като публично вади акар от кожата на болен2.
Причинителят на човешката краста е Sarcoptes Scabiei var hominis, apmponog от род Acarina. женският акар е по-голям от мъжкия и достига 0,5 мм дължина. След оплождането мъжкият кърлеж умира, а оплоденият женски наблиза в епидермиса и издълбава специфич­на тунелчета, където снася яйцата си. От тях се развиват последователно ларви, нимфи и след около 15 дни се оформят полово зрелите акари.

Заразата се предава от човек на човек при близък кон­такт (интимен контакт), както и спане в едно легло, напр. майка и дете. Макар и рядко, заразата може да се предаде при здрависване, а също и при ползване на едни и същи инфектирани дрехи, легла и кърпи. Извън кожата акарът загива за 3-4 дни.

Клиничната картина се характеризира със специфи­чен обрив скабиозен ход и неспецифичен папулозни обриви, екскориации и характерен силен нощен сърбеж.
Скабиозният ход е патогномоничен знак и представлява малка вълнообразна или S-образна ивица с ширина до 0,5 мм и различна дължина, достигаща до 2 см. Единият край е леко възпален през него паразитът е навлязъл в кожата, а другият е леко подут, като в него се намира акарът.
Папулозни лезии и екскориации могат да станат причина за импетигинизация {scabies impetiginisata). Локализацията на обривите е типична: гънки между пръстите на ръцете, флексорната страна на китките, външен ръб на ръката, лакти, корем, особено око­ло пъпа и гениталните органи. Сърбежът обикновено е силен (предимно нощем), предхожда появата на обривите и съпровожда заболяването през целия му ход. Сърбежът е израз на придобита свръхчувствителност, вследствие на дразнещото действие на паразитите и техните продукти върху нервните окончания на кожата.
Освен обикновената човешка краста съществуват и следните специални форми:

Infant scabies. Тази форма се наблюдава при пеленачета и малките деца. Специфично е засягането на длани, стъпала, седалище, окосмена част на главата и нокти локализации, които не са характерни за обикновения скабиес. Екзематизация и развитие на импетиго са обичайни компликации.

Scabies norvegica, s. crusted scabies. Тази форма e тежко състояние, при което кожата е инфектирана от милиони акари и техните продукти3. Кожата е покрита обид­но с крусти и скбами, стига се до еритродермия. Скабиозен ход не се наблюдава, а сърбежът е слаб, до липсващ. От нея боледуват имунокомпрометирани пациенти (трансплантирани, стероид-зависещи, HIVинфектирани), умстбено изостанали. Поради нарушение на чувствителността, тези болни не усещат сърбеж и дават възможност на болеста да стигне до инветерирана форма.

Nodular Scabies. Представлява хиперсензитивна реак­ция към антигените на акара, като може да персистира седмици и месеци след лечение4. Наблюдават се виолетови папули и нодулуси по аксили и мъжки гениталии.
Bullous scabies. От тази форма на скабиес боледуват възрастни пациенти над 65 години. Клиничната карти­на наподобява тази на булозен пемфигоид с наличие на напрегнати мехури5.

Диференциалната диагноза е широка и се прави с редица заболявания: Atopic dermatitis, Contact dermatitis, Psoriasis, Lichen planus, Dermatitis herpetiformis, Bullous pemphigoid, Urticaria, Chronic lymphocytic leukemia, Necrotizing vasculitis, в-cell lymphoma with monoclonal infiltrate.
Лечението на крастата изисква намазване на цялата кожа на пациента и едновременното третиране на членовете на цялото му семейство, независимо че те могат да нямат оплаквания.
Permethrin е 5% синтетичен пиретроид, който е мно­го добре поносим и може да се използва при малки деца и кърмачки, тъй като рядко причинява странични реакции. Прилага се 8-12 часа, след което се измива.
Lindane се използва като 1 % гамаизомер на хексахлорциклохексан. Не се препоръчва при деца поради невротоксичен ефект, което ограничава неговото приложение.
Crotamiton има силен противосървежен ефект, но може да предизвика контактен дерматит.
Benzyl benzoate се използва в рициново масло 30 % при възрастните и 10-20% при децата. Лечението продължава 3 дни, без къпане в този период. Недостатък е, че може да причини алергична реакция, когато се прилага върху екскориирана кожа.
Най-безопасно и нетоксично е лечението със Sulfur precipitatum във вазелин 25-30% при възрастни и IQ20 % при деца, но неприятният мирис на сярата и цапането на дрехите ограничават неговото приложение.
Като системна терапия се използва лекарстбото Ivermectin. То е особено подходящо при лечение на crusted scabies 200 jig/kg еднократно, като при нужда лечение­то се повтаря.

Pediculosis pubis
Половата въшливост е епизооноза, причинена от паразити, които живеят на кожната повърхност, нар. Pediculosis (Phthyriasis) pubis. Половата въшка е дълга до 2 мм и е широка, видима с човешко око. На втория и третия чифт крака има добре изразени нокти, които наподобяват щипките на рак. Чрез тях въшката се прикреп6а здраво в основата на косъма. Оттук идва и английското наименование на заболяването Crabs.
Заразяването става при телесен контакт при полов акт и много рядко чрез общи кърпи, бельо и дрехи. Засягат се областите с апокринни потни жлези пубис, аногенитална зона, мишници. възможна е и локализа­ция по други окосмени части, напр. корем, вежди, клепачи. Патогномоничен белег са т.нар. maculae coeruleae, които са синкави петна хеморагии, дължащи се на токсичното влия­ние на слюнчената секреция на въшката, която превръща хемоглобина в хемосидерин. Сърбежът е силен, може да се разбие леко изразена екзематизация.
За лечението са ефективни Permethrin, Lindane и Pyrethrin лосиони. При засягане на веждите и миглите е подходящо механичното отделяне с помощта на пинсета. Използва се чист бял вазелин или ung. hydrargyrum flavum 2 %.