Брой 5/2020
Д-р Х. Хайдудова,
дерматолог УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – Плевен
Acne vulgaris е лесно разпознаваемо и много често срещано дерматологично заболяване. Засяга хората от детството до зряла възраст като обикновено честотата му е завишена при подрастващите. Акнеичните лезии са локализирани предимно по лицето, най-често по бузите и в по-малка степен на носа, челото и брадичката. Характеризира се с хиперсеборея, хиперкератинизация, микробна инфилтрация и възпаление. Тези патогенетични аспекти клинично се демонстрират с комедони, папули, пустули, дълбоки пустули, по-рядко с възли и кисти. При по-тежките случаи е възможно да останат белези. Eпидемиологичните данни сочат, че степента на заболеваемост от акне е значително по-висока в западните общества. Това заболяване може да има значително физическо, емоционално и социално въздействие върху даден индивид. Пикът на заболяването при женския пол е между 13 и 16 години, а при мъжкия пол – между 15 и 18 години (1). Вероятността да се развие акне достига до 100%, което като факт недвусмислено показва, че разпространението му е значително по-широкото спрямо други заболявания (2). Неговото въздействие върху психиката на пациентите е съизмеримо с това при диабет и онкологични заболявания. Сериозността на акнето до голяма степен също се определя от това как го приема всеки индивидуален пациент (3).
Лечение на акне
Лечението на акне датира от египетските времена, от използването на сяра, до най-съвременните форми за лечение с лазери и УВ светлина. Основна съвременна терапия при acne vulgaris e локалната. Според консенсусите използваните локални средства за лечение на акне са антибиотици, азелаинова киселина, ретиноиди и др. В някои случаи се използва и системно лечение, при което се назначават системни антибиотици, орални контрацептиви, антиандрогени и ретиноиди. В комплексната терапия успешно се прилагат и химически пилинг, лазерни и ултравиолетови процедури. Бъдещето в терапията на acne vulgaris се насочва към ваксинотерапията. Лечението на акне се определя въз основа активността на заболяването (4). Различават се следните видове акне – комедонно, леко до умерено папулопустулозно, тежко папулопустулозно, умерено нодуларно, тежко нодуларно и конглобатно акне. По-голямата част от нуждаещите се от лечение пациенти са със смесени форми на акне, обикновено инфламирано и неинфламирано (5).
Локалната терапия е първа линия за пациенти, които имат леко до умерено и смесено акне. При лечението на акне винаги се взема под внимание фактът, че заболяването продължава средно от 8 до 10 години. Това протрахирано протичане води до продължително лечение и поддържане, което изисква ангажираност на лекаря и комплайънс отстрана на пациента. Проблемите на продължителното локално лечение, освен комплайънса отстрана на пациента, от клинична и фармакологична гледна точка са поносимостта отстрана на кожата, антибиотичната резистентност и страничните реакции. От всички медикаменти за локална терапия на acne vulgaris, най-благоприятни за продължителна употреба са азелаинова киселина (Skinoren cream), цинков оксид под формата на спрей (GinGira Alba Spray, GinGira Activ Spray) и фузидова киселина (Fucidin creаm). Азелаинова киселина (Skinoren cream) присъства във всички гайдлайни за лечение на акне, тъй като е антикомедоногенен, антисебореен, антимикробен и антиинфламаторен агент, който може да се използва и повече от една година, ако се наложи (6). В сравнение с други антикомедоногенни продукти, азелаиновата киселина демонстрира по-добра поносимост (7,8,9).
Цинков оксид под формата на спрей (GinGira Alba/ Activ) разширява противовъзпалителния и противомикробния ефект като в същото време осигурява и хидроемолиентен ефект. Благодарение на това се постига елегантен подсушаващ, а не пресушаващ ефект, което е често срещана грешка при третиране на акнеичните кожни участъци. Цинковият оксид подпомага ефективността и преодолява резистентността на локалния антибиотик. Като локален антибиотик на избор при лечение на акне според международните консенсуси е еритромицин, като по-ефективен негов вариант е комбинацията между еритромицин и цинк ацетат (Zineryt lotion). След 3- месечна терапия с Zineryt обикновено се прави пауза от една седмица, поради резистентността, която е обратима и след пауза чувствителността се възстановява. От клинична гледна точка и разглеждайки ефективността на различни локални антибиотици е добре да се разработи алтернативна антибиотична схема, която да може да се използва след лечение с Zineryt или при неговата липса в снабдяването. Най-надеждният локален антибиотик според дерматологичната практика и научните данни е Fucidin. Той е с най-ниска резистентност и най-висока прониквателна способност. Освен товаq Fucidin не се инактивира от гной и секрети, което е съществено предимство и при локалното лечение на акне. Според научните данни за чувствителност, има основание да се прилага Fucidin cream при акне, тъй като cutibacterium acnes (propionibacterium acnes) е чувствителен към него (10).
Тъй като acne vulgaris е заболяване на пилосебацейния фоликул, всички предимства на Fucidin, а именно чувствитeлност към C.acnes, дълбока пенетрантност, активност в гной и секрети, липса на резистентност и подходяща фармацевтична крем-форма, дават основание фузидова киселина да се включи като терапевтична възможност при лечение на акне. Fucidin може да се използва 2 пъти дневно продължително време, например 3 месеца, както е прието в консенсусите за локална антибиотична терапия при акне.
В дерматологичната практика често се налага да се търсят алтернативни лечебни схеми, които разширяват възможностите на клиницистите и техните пациенти. Повече от 50 години лекарите се доверяват на Fucidin и той отговаря на техните високи терапевтични изисквания. Fucidin ще оправдае очакванията и при лечение на акне.
Библиография
1) Goulden V, Stables GI, Cunliffe WJ. Prevalence of facial acne in adults. J Am Acad Dermatol 1999; 41: 577–580.
2) Rademaker M, Garioch JJ, Simpson NB. Acne in schoolchildren: no longer aconcern for dermatologist. Br Med J., 1989; 298: 1217-1220 Tan JKL, Vasey K,
3) Fung KY. Beliefs and perceptions of patients with acne. J Am Acad Dermatol, 2001; 44: 439-445
4) Kawala C, Fernando D, Tan JK. Quality appraisal of acne clinical practice guidelines, 2008–2013. J Cutan Med Surg 2014;18:385-91
5) Tan JK. The Canadian acne epidemiological survey: baseline demographics and interim analysis. J Am Acad Dermatol 2004;50:15
6) Матеев Г, Матеева В. Приложение на Skinoren® при лечение на акне и мелазма: GP news 2019 (10)
7) Purdy S, et al. BMJ Clin Evid 2011:1714;
8) Gollnick HP, et al. J Dtsch Dermatol Ges 2004;2:841–847;
9) Katsambas A, et al. Acta Derm Venerol 1989;Suppl 143:35– 39;
10) Schöfer H et al. Eur J Dermatol 2010;20(1):6-15
