Брой 8/2003
Д-р Р. Комитова
Кучетата и котките са сред найобичаните домашни дюбимци. Те дonpuнасят значително за подобряване на психоемоционалния климат в жилищата на техните стопани.
Същевременно обаче, домашните животни „дават убежище“ на около 30 вида патогени. Някои от заболяванията, които те причиняват, не са опасни за човека, докато други могат да се предадат на собствениците им. Този факт не е достатъчно известен на стопаните на домашните любимци, а и много от клиницистите нямат опит с тези заболявания.
Спектърът на болестите, пренасяни от домашни любимци, е разнообразен и включва бактериални, вирусни, рикетсиозни, паразитни и гъбични инфекции.
I. Бактериални инфекции
1. Болест на котешкото одраскване
Заболяването се причинява от Бартонела хензеле. Същият възбудител предизвиква бациларна ангиоматоза и хепатит. Домашните котки и особено котетата до една година са основен резервоар, предавайки заразата чрез слюнката си. При болните котки се установява персистираща серопозитивност без болестни признаци. Заразяването става чрез одраскване, ухапване или олигавяне от заразено животно.
В началото, на мястото на инокулацията се появява сърбяща папула. След около седмица се развива едностранен регионарен лимфонодулит. Бартонела хензеле е най-честият причинител на подостър лимфонодулит при деца и юноши. Обикновено се ангажират аксиларните и ингвиналните лимфни възли. Те рядко нагнояват. Общото състояние е запазено и най-често липсва температура. Обратното развитие е бавно и пълно оздравяване настъпва след два до шест месеца. Рядко инфекцията може да се генерализира и да засегне паренхимни органи. При имунокомпрометирани пациенти се развиват и кожни лезии, напомнящи хемангиоми бациларна ангиоматоза. За клиничната диагноза са насочващи данните за контакт с котка и персистиращият едностранен лимфонодулит. Имунофлуоресцентният метод за определяне на антитела в серума е от основно практическо значение за потвърждаване на клиничната диагноза.
Заболяването е „самоограничаващо се“ и при леките му форми не се препоръчва лечение с антибиотици. Те са показани при органно засягане и при имунокомпрометирани пациенти. Използват се азитромицин, рифампицин и ципрофлоксацин.
2. Лептоспироза Често заболяване, предавано на човека от добитък, диви животни и домашни кучета. Предизвиква се от спирохетите лептоспири. Плъховете и кучетата са основни резервоари. При тях инфекцията е безсимптомна или протича с температура, жълтеница, конюнктивит и хемоглобинурия. Лептоспирите се съхраняват в дисталните тубули на бъбреците и чрез урината може да се отделят доживотно. Човек се заразява при контакт с урина на заразени животни (директно през наранена кожа или лигавици, или индиректно чрез контаминирана вода или почва). Клинично се различават начална (септимична) фаза, последвана от имунна (органна) фаза. Симптомите на острата фаза са неразличими от тези при други остри фебрилни състояния. Проявите на органната фаза менингеална симптоматика, жълтеница, бъбречно засягане, понякога и обрив, при съответна анамнеза насочват за диагнозата лептоспироза. За микробиологично потвърждаване се използват серологичните реакции (реакция аглутинация лизис). Лечението с високи дози пеницилин или доксициклин, започнато навреме, е ефикасно.
3. Порядко котките и кучетата (особено малките кученца) могат да предадат на собствениците си чревни инфекции като салмонелоза и кампилобактериоза
II. Паразитози
1.Синдромът на ларва мигранс се изявява при мигриране в човека на несвойствени за него животински хелминтни личинки, които обаче не могат да достигнат полово зрял стадий. Различават се кожна форма на Ларва мигранс, когато мигрирането на паразитите е на ниво кожа, и висцерална форма на Ларва мигранс със засягане на вътрешните органи.
Бактериални инфекции
1. Болест на котешкото одраскване
2. Лептоспироза
3. Поредки: чревни инфекции, иерсиниоза, бруцелоза; Кц треска (котки)
Паразитни инфекции
1. Ларва мигранс
2. Криптоспоридиоза
3. Ехинококоза
4. Токсоплазмоза
Ектопаразити
2.Ухапвания от бълхи
Гъбични инфекции
Вирусни инфекции
а) Кожна форма на Аарва мигранс
Кожната форма на Аарба мигранс най-често се свързва с два вида кучешки хелминта Анкилостома канинум при кучета и Анкилостома бразилиензе при кучета и котки. Заболяването е разпространено в югоизточните части на САЩ, северните райони на Южна Америка, Южна Африка, Южна Европа. Появява се след ходене с боси крака по площадки или плажове, замърсени с кучешки изхождания, съдържащи хелминтни яйца. В почвата яйцата се превръщат в личинки, които се прикрепват и проникват през кожата. При миграция на личинките в епидермиса, след няколко часа се появяват червени сърбящи папули. Ларвите се придвижват с по няколко милиметра на ден и обуславят появата на характерни серпингинозни розови сърбящи лезии. Те са с диагностично значение и обикновено не се налага лабораторно потвърждаване. Макар и да преминава спонтанно без лечение, при много от пациентите за облекчение на проявите се прилага локално тиабендазол.
У нас подобии прояви трябба да се имат предвид при завърнали се от тропическите страни.
б) Висцерална форма на Аарба мигранс
Разпространена е повсеместно, вкл. и у нас. Най-често се причинява от личинките на хелминтите (нематодите) Токсокара канис и Токсокара мистакс. Заразяването става при приемане на яйца чрез храна, замърсена с кучешки или котешки фекалии. Най-често се засягат деца между 2 и 7 години, които имат анамнестични данни за геофагия (болестно състояние, при което се приема пръст или кал) или за контакт с малки кученца. Заболяването нерядко протича субклинично. При изявените форми проявите са от страна на белия дроб, черния дроб, мозъка и очите. Установяването на еозинофилия (около 30%) у дете с хепатомегалия и коремни болки, много често и с повръщане и респираторни прояви, е много суспектно за токсокароза. Нерядко
заболяването протича само с хепатомегалия и еозинофилия. Серологията е основна за потвърждаване на клиничната диагноза.
Лечението се провежда с мебендазол (вермокс) или албендазол (зентел).
Токсокарозата е сред порядко срещаните, но и малко познати и съответно порядко диагностицирани паразитози.
2. Ехинококозата е широко разпространено заболяване, причинявано от хелминтите ехинононус гранулозус и ехинононус мултилонуларис. Човек се заразява, като приема яйца чрез замърсена вода и храна. От яйцата в червата се освобождават онкосфери, които през тънкочревната лигавица проникват в системното кръвообращение и така достигат до вътрешните органи. Най-често се задържат в белия или черния дроб, където се превръщат в кисти. Повечето от заразените са без клиника и кистите се откриват случайно на рентген или ехографско изследване. За давността на процеса особено информативна е КАТ. Серологията е основна за потвърждаване на диагнозата.
Лечението е комплексно хирургично и химиотерапевтично, което се провежда с мебендазол (вермокс) и албендазол (зентел).
У нас се наблюдава значително зачестяване на заболяването след 1992 г. Докато пред 80-те години са регистрат по 20-30 случая годишно, то през 1998 г. те са 700. Обезпокоително е, че около 1/4 от случайте са деца.
Очаква се заболяването да продължи да нараства поради увеличаване броя на безстопанствените кучета и недостатъчно ефективния противоепидемичен контрол.
3. Криптоспоридиоза. Тази сравнително „нова“ чревна протозооноза е no-рядка, но с медицинско значение, защото се отнася към групата на опортюнистичните инфекции. У нас все още липсва насоченост на медицинските специалисти към този причинител при разшифроване етиологията на ентероколитния синдром.
Причинител е Кроптоспоридиум парбум и мурис. Заразяването става чрез приемане на контаминирана с фекалии питейна вода, вода от плувен басейн и храна. За отбелязване е, че ооцистите са много устойчиви и не са унищожават от хлориране на водата.
Най-честата клинична изява е профузна бодниста диария.
При имунокомпетентни тя е краткотрайна и преминава спонтанно след 12 седмици. При имунокомпрометираните диарията е профузна, предизвиква изразена дехидратация и може да продължи с месеци.
Диагнозата се потвърждава чрез микроскопско доказване на причинителите във фекална проба.
Засега липсва надеждна терапия с химиотерапевтици. Обнадеждаващи са резултатите от прилагане на паромедицина.
4. Токсоплазмоза. Причинител на заболяването е едноклетъчният паразит тонсоплазма гондии. Котките са основен резервоар. Заразяването става при приемане на сурово или недостатъчно обработено месо, съдържащо ооцисти (тъканни). Порядко човек може да заболее при консумация на храна, контаминирана с ооцисти от котешки изхождания.
Инфекцията се среща често, но заболяване се регистрира рядко. Обикновено началната инфекция е асимптомна. При малка част 10-20% от заразените, се развива лимфонодулит (цервикален). Различава се вродена и придобита токсоплазмоза.
При заразяване на бременна за първи път през началните 3 месеца на бременността, може да последва аборт или да се развие конгенитална инфекция с мозъчни калцификати, ретинохороидит, хепатоспленомегалия,
При имунокомпрометирани токсоплазмозата се изявява с остър или хроничен енцефалит. Тя е сред най-честите причини за смърт при HIV пациенти.
Поради широкото разпространение на инфекцията, редица изследвания установяват антитоксоплазмозни антитела, дори с високи стойности, в 50-80% от изследваните. Затова определянето на еднократно повишен титър антитела не е достатъчно за потвърждаване на диагнозата. Необходимо е да се установи нарастване на антителата в динамика. Сероконверсията или нарастването на 1дМ предполага остра токсоплазмоза. За лечение се използба комбинация пириметамин и сулфадиазин.
III. Ектопаразити,
1. Краста
Човек обикновено се заразява с човешки видове краста и животинската е рядкост. Тя се предава от болните животни при пряк контакт с кожата на човек. Оплакванията се появяват след няколко часа. Животинските видове краста не са достатъчно адаптирани към човека като хазяин и остават само на повърхността на кожата, където умират. Затова и често липсват характерните скабиозни ходове. животинската краста се появява на местата, които са били в непосредствен контакт с болното животно.
Докато човешката краста, оставена без лечение, продължава месеци, то животинската преминава спонтанно за няколко дни. Не се предава от човек на човек.
2. Ухапвания от бълхи
Кучетата и котките могат да бъдат опаразитени с бълхи, без винаги да имат кожни признаци. Ухапванията от бълхи предизвикват сърбящи обриви. По-важна е ролята им при трансмисия на някои заболявания като чума и болестта на котешкото одраскване.
IV. Гъбични (дерматофитни) инфекции
Близо 89% от котките са заразени с дерматофити. Най-честият дерматофитен агент, предизвикващ заболяване при човек, е Миироспорум нанис. Той се предава при непосредствен контакт със заразени котки и по-рядко кучета, които невинаги имат клинични изяви. Заболяването се проявява с бледорозови петна с дискретно залющване по откритите части на лицето, врата, зад ушите, ръцете. По главата се развиват плаки с леко залющване и начупване и разреждане на космите. Диагнозата се потвърждава микроскопски и културелно. Лечението е с локално приложени клотримазол, миноназол и кетоконазол. Едновременно трябва да се лекува и болното животно. При него заболяването се проявява с участъци на алопеция, но нерядко и с дребно залющване, приличащо на пърхут. Изключително важно в борбата със заболяването е почистването на килимите и завивките от котешки косми.
V. вирусни инфекции
1. Бяс
Накрая, трябва да се отбележи и възможността да се развие бяс след ухапване от куче. Бясът е нелечим фатален остър енцефалит, който е предотвратим чрез прилагане на постекспозиционна имунопрофилактика. За разлика от профилактичните ваксини, които се прилагат преди „срещата“ на организма със съответния патогенен агент, противобясната ваксина прави изключение. Тя е единствената ваксина, която поради дългия инкубационен период на бяса се прилага след експозиция с вируса. Показания за ваксинация са всички ухапвания от диви жибвтни, от безстопанствени кучета и от неимунизирани домашни кучета.
Схемата на прилагане включва пет инжекции и реимунизация на първата година.
Противобясната ваксина се провежда в специализирани кабинети към болничните заведения. В страната функционират 119 кабинета. Годишно се прилагат около 30 35 000 ваксинални дози. Последният случай на бяс у нас е през 1994 г.
Ухапвания от кучета и котки :
Въпреки тесния контакт с домашните любимци кучета и котки, клинично проявените зоонози при човека са сравнително редки, в сравнение с ухапванията.
Почти половината американци претърпяват през живота си поне едно ухапване от куче, като разходите за медицинско обслужване при тези инциденти надхвърлят $ 100 мнл. годишно. В САЩ пациентите с ухапвания са 1% от случайте, потърсили спешна медицинска помощ. 70-90% от тях са причинени от кучета, докато с котки се свързват само 3-15% от ухапванията (характерно за котешките ухапвания е, че при тях почесто настъпва инфектиране). Рискът от инфекция е 5-15%, като флората е полимикробна и смесена (аероби и анаероби). Основни причинители са Pasteurella multocida (изолира се в 50-70% от здрамите котки) и Сарпосуtophaga canimursus (стафилококи и стрептококи се срещат по-рядко). Това е от значение за терапевтичния подход.
Поведение при ухапмане от куче или котка:
Необходимо е ОПЛ, към който пострадалият найчесто се обръща, да направи следното:
♦ внимателна и щателна ревизия и първична обработка на раната (дори при повърхностна рана може да има скъсани сухожилия, съдове и нерви),
♦ Преценка относно нуждата от хирургична обработка на раната,
♦ Преценка на необходимостта от антибиотична профилактика. Рутинното й прилагане е спорно. Тя е наложителна при всички прободни рани (особено от котки), при локализация на ухапването по ръцете, главата, лицето, глезените и стъпалата, както и когато се налага хирургическа обработка на раната. Средство на избор е амоксицилин в комбинация с производни на нлавулановата ниселина. Антибиотиците, които най-често се използват за лечение на кожни инфекции като цефалексин, диклоксацилин, клиндамицин, не се препоръчват, тъй като не са ефективни;
♦ Профилактика за тетанус с тетаничен токсоид; не се налага само ако е прабена до една година;
♦ При необходимост от ваксинация против бяс, ОПЛ трябва да насочи пострадалия към специализиран имунизационен център.
