Спонтанните аборти

Брой 8/2003

Доц. д-р А. Дамянов, д-р В. Дамянова*
СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, София, *Kamegpa по биология МУ, София

Резюме:
Авторите разглеждат основните принципи на съвременната диагностика и лечение на спонтанните аборти. Необходимо е своевременно уточняване на причините за спонтанни абор­ти, а не да се изчаква мултиплицирането им. Освен антомичните причини от страна на майката, добре е да се уточни кариограмата на родителите и на абортивния материал. всички хематологични лаборатории ве­че разполагат с възможности за диагностика и лечение на антифосфолипидния синдром, както и на други съпътствуващи бременността имунни заболявания. Профилактиката и лечението с апирин (анопирин) и хепарин са общодостъпни за бременните. Значително потрудна е организацията на лечението и превенцията на спонтанните аборти при необходимост от имунизация с мононуклеарни клетки и интравенозно прилагане на имуноглобулин.

Проблемът със спонтанните аборти е колкото стар, толкова и актуа­лен: до 25% от желаните вре­менности завършват със спон­танни аборти. вече сме свиде­тели на факта, че празът на „перспективност на плода“, съобразно зестацинната възраст, постоянно се снижава.

По принцип причините за аборт се класифицират като:
♦ анатомични,
♦ генетични и
♦ имунни, като често пъти забравяме основната и елементарна причина
♦ инфекциите

Обикновенно при спонтанните аборти и особенно в ранните срокове на бременността („кухо яйце“), основно влизат в съображение зенетичните причини. Но колко пъти абортираният ма­териал е изпратен за хромозомен анализ или ведназа след първия аборт семейната двойка се насочва за генетична консултация?

Обикновенно търсим полесно достъпните и видими анато­мични дефекти (двурога матка, цервикална недостатъчност и др.), като при отсъствието им „изчакваме жената да абортира още единдва пъти“, за да „влезе в групата на хабитуалните аборти“ и чак тогава да разширим периметъра на изследванията, за да търсим причините. Не си задаваме много въпроси и относно рационалното хранене на бременните, отрицателното влияние на професионалните вредности, а също и на вредните навици (тютюнопушене, алкохол, наркотици, екологични и друзи фактори на околната сре­да). Същевременно изискванията на пациентките ни са всяка бременност да се развива нормално и да зъвърши с раждането на живо и здраво дете.

При неадекватна секреторна фаза и недостатъчност на cor­pus luteum, вече рутинно се прилага лечението с човешки хорионгонадотропин (Pregnyl).
Напоследък все почесто насочваме пациентките към изследване на имунните механизми, като евентуална причина за спонтанен аборт.

Имунни болести като Аупус еритематодес (ЛЕ), антифосфолипидният синдром и идиопатичната тромбоцитопенична пурпура, са сред найчестите заболявания при бременните и съществуват съвременни въз­можности за лечението им. въпросът е утежнява ли се ходът на оновното заболяване по време на бременност и как то влияе на бременността?

За АЕ обикновенно мислим при наличие на дерматологични, нефрологични, неврологични или ревматоидни оплаквания и на специфични биологични маркери като антинуклеарни антитела и промени в коагулацията. Диагностицираме ЛЕ и при наличие на фетална смърт, при интраутеринна ретардация, ретроплацентарни хематоми, при нали­чие на ехографски данни за атриовентрикуларен блок на фе­ту са открит във втори триместър на бременността. Диагнозата се потвърждава с имунологични методи наличие на антиDNA антитела, антиSM, антиRho/SSAи антиRho/SSB антитела, антикардиолипидни, антикоагулантни антитела, наличие на левкопения, анемия, тромбоцитопения, протеину­рия. При ЛЕ и бременност често се наблюдават и хематологични усложнения като тромбоцито­пения и нерядко HELLPсиндром, тежка прееклампсия с усложнен гломерулонефрит, инраутеринна ретардация на плода и дори фетална смърт.

Антифосфолипидният синдром е дефиниран през 1987 г., като наличие на антифосфолипидни антитела антитромбиназа и антикардиолипин. Те са IgG автоантитела, влияещи върху фосфолипидните клетъчни мембрани и броя на тромбоцитите (като основна причина за плацентарни тромбози). Срещат се при около 15% от бре­менните жени.

При диагностициране на антифосфолипидния синдром в съображение идва и Доплеровото ехозрафско изследване особен­но след 24 г.с. Антикоагулантното лечение е задължително поне за 20 дни с поддържащо лечение през бременността и профилактика на тромбозите в ранния пуерпериум.
Като монотерапия в такива случаи се препоръчва поддържа­що лечение с ацетилсалицилова киселина (аспирин анопирин), в дневна доза 60 до 100 тд или Heparin в доза 510000 Е дневно.

Като комбинирано лечение се предпочита Prednisolon (10100 мг/кг), в комбинация с ас­пирин, която, според повечето автори, дава и най-добри резултати. Успешна комбинация е и профилактиката с Heparin и ас­пирин, още преди забременяването.

Подобни са и препоръките при идиопатичната тромбоцитопенична пурпура. При това заболябане е противопоказана епидуралната аналгезия, а най-подходящ начин за родоразрешение е чрез цезарово сечение, поради риск от интракраниални кръвоизлиби. в случайте с тромбоцитопения често пъти е налице и целият комплекс на т.нар. HELLP синдром.

Други съвременни методи за имунотерапия на хабитуалните аборти, несвързани с антифосфолипидни антитела, са:
♦ Имунизация с мононуклеарни клетки.
♦ Интравенозно прилагане на имуноглобулин (300 мг/кг за месец апликация на всеки четири седмици).
Нашият фармацевтичен пазар вече разполага и с Anopirin 30 тд Slovakofarma (съдържа асетилсалицилоба киселина х 30 мг в една таблетка). За профилактика на хабитуалните аборти се препоръчва дозата 2 х 1 т. (60 тд), като приемът на лекарстбеното средство започва още преди забременяването и продължава до девети лунарен месец на бременността.