Брой 8/2003
Доц. д-р А. Дамянов, д-р В. Дамянова*
СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, София, *Kamegpa по биология МУ, София
Резюме:
Авторите разглеждат основните принципи на съвременната диагностика и лечение на спонтанните аборти. Необходимо е своевременно уточняване на причините за спонтанни аборти, а не да се изчаква мултиплицирането им. Освен антомичните причини от страна на майката, добре е да се уточни кариограмата на родителите и на абортивния материал. всички хематологични лаборатории вече разполагат с възможности за диагностика и лечение на антифосфолипидния синдром, както и на други съпътствуващи бременността имунни заболявания. Профилактиката и лечението с апирин (анопирин) и хепарин са общодостъпни за бременните. Значително потрудна е организацията на лечението и превенцията на спонтанните аборти при необходимост от имунизация с мононуклеарни клетки и интравенозно прилагане на имуноглобулин.
Проблемът със спонтанните аборти е колкото стар, толкова и актуален: до 25% от желаните временности завършват със спонтанни аборти. вече сме свидетели на факта, че празът на „перспективност на плода“, съобразно зестацинната възраст, постоянно се снижава.
По принцип причините за аборт се класифицират като:
♦ анатомични,
♦ генетични и
♦ имунни, като често пъти забравяме основната и елементарна причина
♦ инфекциите
Обикновенно при спонтанните аборти и особенно в ранните срокове на бременността („кухо яйце“), основно влизат в съображение зенетичните причини. Но колко пъти абортираният материал е изпратен за хромозомен анализ или ведназа след първия аборт семейната двойка се насочва за генетична консултация?
Обикновенно търсим полесно достъпните и видими анатомични дефекти (двурога матка, цервикална недостатъчност и др.), като при отсъствието им „изчакваме жената да абортира още единдва пъти“, за да „влезе в групата на хабитуалните аборти” и чак тогава да разширим периметъра на изследванията, за да търсим причините. Не си задаваме много въпроси и относно рационалното хранене на бременните, отрицателното влияние на професионалните вредности, а също и на вредните навици (тютюнопушене, алкохол, наркотици, екологични и друзи фактори на околната среда). Същевременно изискванията на пациентките ни са всяка бременност да се развива нормално и да зъвърши с раждането на живо и здраво дете.
При неадекватна секреторна фаза и недостатъчност на corpus luteum, вече рутинно се прилага лечението с човешки хорионгонадотропин (Pregnyl).
Напоследък все почесто насочваме пациентките към изследване на имунните механизми, като евентуална причина за спонтанен аборт.
Имунни болести като Аупус еритематодес (ЛЕ), антифосфолипидният синдром и идиопатичната тромбоцитопенична пурпура, са сред найчестите заболявания при бременните и съществуват съвременни възможности за лечението им. въпросът е утежнява ли се ходът на оновното заболяване по време на бременност и как то влияе на бременността?
За АЕ обикновенно мислим при наличие на дерматологични, нефрологични, неврологични или ревматоидни оплаквания и на специфични биологични маркери като антинуклеарни антитела и промени в коагулацията. Диагностицираме ЛЕ и при наличие на фетална смърт, при интраутеринна ретардация, ретроплацентарни хематоми, при наличие на ехографски данни за атриовентрикуларен блок на фету са открит във втори триместър на бременността. Диагнозата се потвърждава с имунологични методи наличие на антиDNA антитела, антиSM, антиRho/SSAи антиRho/SSB антитела, антикардиолипидни, антикоагулантни антитела, наличие на левкопения, анемия, тромбоцитопения, протеинурия. При ЛЕ и бременност често се наблюдават и хематологични усложнения като тромбоцитопения и нерядко HELLPсиндром, тежка прееклампсия с усложнен гломерулонефрит, инраутеринна ретардация на плода и дори фетална смърт.
Антифосфолипидният синдром е дефиниран през 1987 г., като наличие на антифосфолипидни антитела антитромбиназа и антикардиолипин. Те са IgG автоантитела, влияещи върху фосфолипидните клетъчни мембрани и броя на тромбоцитите (като основна причина за плацентарни тромбози). Срещат се при около 15% от бременните жени.
При диагностициране на антифосфолипидния синдром в съображение идва и Доплеровото ехозрафско изследване особенно след 24 г.с. Антикоагулантното лечение е задължително поне за 20 дни с поддържащо лечение през бременността и профилактика на тромбозите в ранния пуерпериум.
Като монотерапия в такива случаи се препоръчва поддържащо лечение с ацетилсалицилова киселина (аспирин анопирин), в дневна доза 60 до 100 тд или Heparin в доза 510000 Е дневно.
Като комбинирано лечение се предпочита Prednisolon (10100 мг/кг), в комбинация с аспирин, която, според повечето автори, дава и най-добри резултати. Успешна комбинация е и профилактиката с Heparin и аспирин, още преди забременяването.
Подобни са и препоръките при идиопатичната тромбоцитопенична пурпура. При това заболябане е противопоказана епидуралната аналгезия, а най-подходящ начин за родоразрешение е чрез цезарово сечение, поради риск от интракраниални кръвоизлиби. в случайте с тромбоцитопения често пъти е налице и целият комплекс на т.нар. HELLP синдром.
Други съвременни методи за имунотерапия на хабитуалните аборти, несвързани с антифосфолипидни антитела, са:
♦ Имунизация с мононуклеарни клетки.
♦ Интравенозно прилагане на имуноглобулин (300 мг/кг за месец апликация на всеки четири седмици).
Нашият фармацевтичен пазар вече разполага и с Anopirin 30 тд Slovakofarma (съдържа асетилсалицилоба киселина х 30 мг в една таблетка). За профилактика на хабитуалните аборти се препоръчва дозата 2 х 1 т. (60 тд), като приемът на лекарстбеното средство започва още преди забременяването и продължава до девети лунарен месец на бременността.
