Брой 6/2017
Д-р К. Хаджилазов
Клиника по Ендокринология и обмяна на веществата, ВМА – София
Мнозина от хората у нас над 45-годишна възраст все още си спомнят наличието на т.нар. ”Показни магазини”, функционирали години наред в социалистическите времена. За тези, на които това нищо не им говори, ще припомня, че това бяха магазини, предимно от типа ”Плод и зеленчук”, в които се продаваха много качествени продукти от зеленчуци, плодове, вкл. консерви и конфитюри, повечето произведени в България, други внос. Но качествени – първо качество. Нещо повече – дори качество ”К”, което всъщност значеше, че отговаря на абсолютно всички световни критерии!Тогава нямаше понятия като ”биопродукти, екопродукти” и подобни, може в ”показните магазини” да е имало и такива.
Факт е обаче, че и всеки един земеделски производител си произвеждаше качествени растителни и животински продукти, наторени най-често с животинска тор, както и че се консумираха едва ли не всекидневно ”забранените” според съвременните разбирания продукти като свинска мас, осолена сланина, туршии, домашни вина и ракии, сладка с бяла захар. И на фона на всичко това и днес има все още хора, доживели възрасти над 75-85 , че и повече години, при все, че са консумирали гореизложените ”вредни продукти”.
Днес обаче, последните са заклеймени и масово заменени от плодове и зеленчуци с добър външен вид, правилни форми, еднакви и големи размери, най-често внесени от новите ни европейски партньори, нищо, че на табелките им е отбелязано, че масово са второ качество. За вкуса няма информация, но той се разбира бързо след като вече сте си ги купили (ако въобще има някакъв).
Прави впечатление, че въпреки, че се стремим да си купим нещо ,,по-качествено” и да се движим повече, все по трудно сваляме килограми, а съвременните ,,модерни болести” – захарен диабет, артериална хипертония, исхемична болест, мозъчно-съдова болест, метаболитен синдром, ни атакуват все повече и като резултат българите заемаме повечето челни места по заболеваемост от сърдечно-съдови и метаболитни заболявания.
Във връзка с това напоследък все повече се обръща внимание на качеството на храните и на пазара излизат продукти с наименованията ”органик”, ”био”, ”гео”.
Наистина ли обаче са диетични? Какво им е по-полезното?
По дефиниция това трябва да са продукти при производството на които не се влагат изкуствени торове, земята, върху която се отглеждат не трябва да е обработвана поне последните 5 г. с пестициди и подобни, в района да няма вредни производства, както и относно животните – да не са приемали хормонални и други субстанции за ускоряване на растежа и да са свободно движещи се. Крайните продукти да не съдържат вредни консерванти, стабилизатори, оцветители, подсладители.
Всъщност, много от домашните производители си произвеждат именно такива плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти и днес.
Проблемът от диетична гледна точка обаче не се свежда само до произхода на продуктите, а и до състава на основните хранителни компоненти! А те са валидни и за био- и за обработените продукти: въглехидрати, мазнини, белтъци!
Всеки 1 г въглехидрати доставя 4 ккал енергия.
Всеки 1 г мазнини доставя 9 ккал енергия.
Всеки 1 г белтъци доставя 3,9 ккал енергия.
На опаковката на всеки продукт трябва да са обозначени задължително състава на хранителните компоненти и срещу тях съдържанието им на енергия (на 100 г), както и нехранителните добавки. Растителни продукти като салата, маруля, зеле, домати, краставици и подобни практически съдържат малко количество енергия, която съответно не се и калкулира. Всички други продукти трябва внимателно да се оценяват.
Относно здравословното хранене и особено при хората със затлъстяване и захарен диабет, обичайно използвам 5 въпроса, като съм ги обобщил в ,,Правилото на 5-те ”К”-та”:
1. КОГА ще се приемат храни, напитки.
2. КАКВО ще се приема.
3. КОЛКО ще се приема (или дори трябва да се приема).
4. КАК ще е обработен или в суров вид ще е даден продукт.
5. С КОИ други храни ще се комбинира.
Когато съблюдаваме принципите на това правило много по-точно може да преценим хранителния си прием за деня в съображение със съответния ни разход на енергия. Ако използваме биопродукти, ще спестим освен много антибиотици, пестициди, торове и др. химикали, но също така и растежни хормони, които попаднали в човешкото тяло, биха стимулирали натрупването на излишни количества мазнини, както и по-ускорено израстване на организма, напълняване, но и риск от ранни нарушения в хормоналния баланс у човека. Това би довело до разстройване в менструалния цикъл, риск от покачване на кръвната захар, артериалното налягане и др.
Но важно е пак да подчертая , че калориите в биохраните са толкова, колкото и в другите храни! Например, млечен био шоколад, произведен от био захар, био какаово масло, био сухо мляко, съдържа 576 ккал/100 г. В същото количество не био млечен шоколад калориите са около 560.
Безглутенови бишкотени бисквити от био яйца, био царевично брашно, био оризов сироп, био тръстикова захар съдържат 416 ккал/100 г, почти толкова, колкото в обикновени бисквити.
Т.е., приемайки био храни, пак трябва да съблюдаваме правилото на ”К”-тата – да ядем и пием калорични продукти когато са ни нужни, да ги подбираме според калоража им и очакваната изразходвана енергия от нас, в количества, гарантиращи ни не надвишаване на нормите за КЗ, холестерола, пикочната киселина и пр., обработени минимално, като се избягва пържене, опушване, внимателно комбинирани помежду си – да са от различни групи, а не например да консумираме хляб с картофи, спагети или с ориз. И много важно – да не се овкусяват и комбинират с хидрогенирани мазнини – всяка мазнина, дори био вариант, ако се хидрогенира, става вече вредна!
Така, използвайки и био продуктите, и ”обичайните модерни” храни в доста голяма степен ще профилактираме развитието на затлъстяване, захарен диабет, артериална хипертония, исхемична болест, мозъчни инсулти, и въобще модерния метаболитен синдром.
