Доброволно здравно осигуряване

Брой 5/2000

В. Попов

Знанията по икономика, орга­низация и управление на индивидуалната и групова практика за пьрвична и специализирана медицинска помощ са необходимост за специалиста по обща медицина. Икономическата издръжка на общата практика налага изработването на собствена стратегия за увеличаване на пазарния дял. Конкуренцията за оказване на медицинска помощ е неизбежна както в задължителното, така и в доброволното здравно осигуряване. За да бъде повишена икономическата кон­курентоспособност целесъобразно е да се прилагат конкретни прийоми на здравноосигурителното планиране и марке­тинг. Сред тях е подходът ди­версификация, който по същество представлява навлизане чрез общата практика в нов пазар и с нови пакети здравни услуги.

Нормативно доброволното здравно осигуряване е уредено в Закона за здравно осигуряване. В неговия обхват се вклкочва както предоставянето и оказването на медицински услуги на осигурените лица сьгласно Национален рамков договор, така и извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

За целите на икономическата ориентация и икономическата стабилност в развитието е удачно вътрешнофирмената стратегия на общата практика да включва и доброволното здравно осигуряване. Моментът е особено подходящ, поради това, че предстои лицензирането на акционерните дружества от Държавната агенция за осигурителен надзор, ако те са регистрирани с предмет на дейност само за доброволно здравно осигуряване.

В Закона за здравното осигуряване е предвидено да се издават лицензии за пакети от дейности, а именно:
• подобряване на здравето и предпазване от заболяване;
• извънболнична медицинска помощ;
• болнична медицинска помощ;
• услуги, свързани с битови и други допълнителни условия при предоставяне на медицинска помощ;
• вьзстановяване на разходи.

Прилагането на концентричната диверсификация изисква воденето на бъдещи преговори между общопрактикуващите ле­кари и дружеството за доброволно здравно осигуряване, което е подало молба за лицензия в Държавната агенция за осигури­телен надзор. Законовото изискване е договорите между изпълнителите на медицинска по­мощ и дружествата за добро­волно здравно осигуряване да се сключват в съответствие със Закона за задълженията и дого­ворите. По закон сключеният договор трябва да обхваща условията и реда за осъществяване на медицинските услуги, както и цените на медицинските и други услуги, които са пред­мет на доброволно здравно осигуряване.

Концентричната диверсифи­кация в рамката на общата практика добавя към листата от фирмени здравни услуги на медицинска помощ, която е възможно да бъде оказана с наличните медицинска апаратура, инструментариум, кадри, технологии и като цяло ресурси, с които се разполага. Но в същото време се привличат нови ресурсии за видово разнообразява­не на дейността чрез съчетаване на дейност в две посоки: задължително и доброволно здравно осигуряване.

Доброволното здравно осигуряване е начин да се предвиди „отвоюването“ от конкурентната среда на стратегически предимства, които определят качеството на здравните услу­ги. Това е условие за увеличаване на продажбите на здравни услу­ги и за удовлетворяване в по-голяма степен потребностите на осигурените лица от промо­ция, лечение и рехабилитация, като осигурено покриване на риска от болест и инвалид­ност например.

От друга страна общопрак­тикуващите лекари са икономически заинтересовани да въздействат върху мотивацията на пациентите от своята лис­та за сключване на договори между осигурените лица и дружествата за допълнително здравно осигуряване.

Нормативно съществуват множество стимули и преферен­ции, чието използване ще се разширява с развитието на пазара на здравни услуги. По Закона за облагане доходите на физическите лица облагаемият доход на работниците и служителите се намалява с внесените суми за доброволно здравно осигуряване. Предвидени са и облекчения за работодателите за социални разходи за здравно осигуряване, които не превишават 30 лв. месечно за всяко осигурено лице /по Закона за корпоративното подоходно облагане/.