Брой 5/2000
Д-р Б. Величков
Навлизането на авангардните методи и техники на изобразяване на човешкото тяло в клиничната практика поражда редица спорни въпроси и дискусии относно алгоритмите и последователността на изследванията при пациенти с определени заболявания. За общопрактикуващите лекари ще е от практически интерес да знаят какво е най-общото съпоставяне на диагностичните възможности на различни методики при черепномозъчни травми.
Компютърната томография (КТ) е най-важната техника на изобразяване при спешната диагностика на уврежданията в областта на главата.
Апаратурата е вече широко разпространена, достъпна, а изследването е бързо изпълнимо и високо чувствително за остро кървене, като може да регистрира и едема. То може да демонстрира повишеното вьтречерепно налягане под формата на компресия на цистерните, браздите и бектрикулите. Изследването е много подходящо за диагностиката на депресионните фрактури, фрактурите на базата на черепа и множествените увреждания. Освен изследването на черепните кости и мозъка, може да бьде огледан и шийният отдел на гръбначния стълб, което е от голяма важност при пациентите в безсьзнание. Трудно е изобразяването и оглеждането на мозъчния ствол и задната черепна ямка, поради получаване на артефакти от съседната плътна кост. Изследването е лесно повторимо, ако има клинични показания за това. Големите диагностични възможности на компютърната томография значително подобряват потенциалните възможности на лекаря за терапия при пациенти с черепномозъчна травма.
От практиката и по литературни данни се приема, че магнитнорезонансната диагностика не е задължително полезна и индицирана при пациенти с остра черепномозъчна травма. При нея има трудности с изобразяването на острите кръвоизливи и травматичните субдурални хематоми могат да бъдат пропуснати. За получаване на образа е необходимо повече време, което води до проблеми с артефакти, дължащи се на движението на пациента. Магнитнорезонансната диагностика има обаче сериозни предимства в подострия стадий и дълготрайното проследяване на пациентите с черепномозъчни травми, поради по-високата си чувствителност към стари хеморагии, едеми и течни колекции. Магнитнорезонансната диагностика е по-подходяща при острите и хроничните случаи на така наречените разкъсващи увреждания между сивото и бялото вещество, маркиращи се с малки фокални промени, както и с дълбоки аксонни увреждания, тъй като те могат да бъдат изпуснати при компютърната томография, ако нямат хеморагична компонента.
Най-общо семейният лекар следва да знае, че ЯМР има ограничена роля при спешната диагностика на черепномозъчните травми и компютърната томография е методът на избор. В късния стадий ЯМР е по-информативен от КТ и осигурява клинично значима информация.
Тенденцията е ролята на обикновената рентгенография да намалява значително. По принцип, наличието на фрактура не е по-маловажно от наличието на интракраниални усложнения, в частност хеморагия. КТ е доста чувствителен метод за диагностика на депресионните фрактури, фрактурите на базата на черепа и наличието на въздух в черепната кухина при фрактури, засягащи мастоидните клетки или околоносните кухини. Линеарните фрактури, които са успоредни на равнината на срезовете обаче, могат да бъдат пропуснати. Визуализирането на малки чужди тела с ниска рентгенова плътност в рамките на черепната кухина става по-добре с КТ, отколкото с конвенционална рентгенография. Не трябва да се забравя, че латералната дислокация на калцификатите в епифизата са показател за наличие на кръвоизлив или обем-заемащ процес, а също така, че липсата на промени в обикновената рентгенография в комбинация с нормална ехоенцефалография не могат да изключат и доста сериозни интракраниални увреждания.
