Брой 4/2021
Доц. д-р Д. Паскалев, д.м.
Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна
Епоним на бъбречен аденокарцином (adenocarcinoma renis), наричан още хипернефром (hypernephroma renis). Носи името на известния немски патолог Paul Grawitz (1850-1932), описал онкологичната формация през 1883 г. [1,4,5].
Paul Albert Grawitz е роден на 1.10.1850 г. в Церин, Померания в семейството на Wilhelm и Agnes Grawitz, които са местни земевладелци. Негов брат е хематологът Ernst Grawitz (1850-1922). Първоначално следва медицина в Хале, след което се премества в Берлин, където се промотира през 1873 г. Още като студент асистира на известния Rudolf Virhow (1821-1902), който след неговото дипломиране го изпраща за кратко на работа в Рощок. В периода 1875-1886 г. P. Grawitz е редовен асистент на R.Virhow, под чието ръководство се хабилитира през 1884 г. През същата година е поканен за професор по патология в новооткрития институт Карнеги, САЩ, но междувременно заминава за Грайфсвалд, където замества временно заболелия ръководител на Катедрата по патоанатомия. От 1886 г. P. Grawitz е редовен професор по патология в Грайфсвалд, длъжност, която изпълнява до 1921 г., когато е избран за „почетен (емеритус) професор“. Като ръководител на катедрата той разширява и обогатява сбирката от препарати, която от 1905 г. е превърната в музей.
Справочникът към експозицията, състоящ се от 700 страници, скоро се превръща в настолно ръководство по патоанатомия за студентите медици. По време на своята успешна научна кариера Grawitz заема поста ректор в периода 1896-1897, а през 1906 г. подготвя и изнася тържественото слово по повод 450-годишнината на Медицинския факултет в Грайфсвалд. Той е член на известната Академия „Леополдина“. Академията е най-старата научна институция за естествени науки в Германия, основана през 1652 г. в Швайнфурт, а от 1878 г. е със седалище в Хале. От 2007 г. е преименувана на „Немска академия на науките“. Grawitz двукратно оглавява медицинското сдружение в Грайфсвалд – едно от най-старите и все още съществуващи научни медицински дружества в Германия. Той разработва различни проблеми като бронхиектазии у новородени, сърдечна хипертрофия, интоксикации с гъби и др. [1,3,4,5]. Създател е на т.нар. „Schlummenzellentheorie“ (теория за „дремещите клетки“) в тъканите, от които при определени условия възникват туморите [4].
Големият учен достига до нас със своята прочута работа, озаглавена: „Die so genannten Lipome der Niere” („Така наречените липоми на бъбрека“) [2]. В нея Grawitz обсъжда „група от малки тумори, известни под наименованието бъбречни липоми“ – находка малко известна на клиниката и слабо проучена патоанатомично по това време. Той описва три случая, в които открива подобни формации, които „рядко надхвърлят размера на череша“ и са разположени в бъбречния паренхим. Микроскопски авторът установява в лезиите клетки, съдържащи липиди, които наподобяват тези в надбъбречната кора. Като развива своето становище в светлината на учението на Virchow за туморогенезата, Grawitz приема, че тези тумори представляват гнезда от аберентна адренална тъкан и ги нарича „strumae lipomatodes aberrantiae renis“ с бенигнен характер [2]. Днес неговото становище е преодоляно, а епонимът „тумор на Grawitz“ е изпълнен с ново съдържание. Независимо от това, наименованието остава в медицинската литература (Grawitz tumor; Grawitzsche Geschwulst).
В медицинската общност името на Grawits е свързано предимно с описания от него тумор. В университета на Грайфсвалд той е запомнен и с богатата си патологоанатомична сбирка, която създава. Почти всички препарати са надписани и обозначени лично от него.
Paul Grawitz умира на 27.06.1932 г. в Грайфсвалд и е погребан в старото гробище на града. Известният немски патолог Otto Lubarsch (1860-1933) го нарича „Нестор на немската патология“ [3], по името на мъдрия старец Нестор, участник в Троянската война и възпят от Омир.
Други епоними, свързани с Grawitz [6]:
• Базофилия на Grawitz: повишен брой на базофилни левкоцити при левкози, тумори и интоксикация с олово
Литература:
1. Запрянов Н, Г Найденов. Медицински биографичен справочник, Хр.Г.Данов, Пловдив, 1972г.,73
2. Grawitz P. Die so genannten Lipome der Niere. Virchows Arch Path Anat 1883; 94:39-63
3. Leupold E. Paul Grawitz (Obit). München med Wochenschr 1932;79:1404-1406
4. McKormick W, CC Blake. Some notes on Paul Grawitz and his tumor. Cancer 1958; 11(15):871-872
5. Nitzz H. Pathologie in Rostock. Verch Dtsch Ges Path 2004; 88:10-25
6. Todd JC. A manual of clinical diagnosis, W.B. Saunders, Philadelphia & London, 1908,141
