Интоксикации с наркотични аналгетици

Брой 1/2001

Д-р М. Гешева

Наркотичните анадгетици са следните лекарствени групи:

1. Опиати
2. Морфинови производни
3. Синтетични морфинови деривати

Тези медикаменти се прилагат като аналгетици, спазмолитици, невро и психоседативни средства.

Токсично действие

Проникват в организма през храносмилателната система и парентерално. Резорбират се добре и се свързват веднага в кръвта, така че свободният морфин е с много ниско ниво. Метаболизират се в черния дроб чрез глюконизиране, сулфуриране, хидролизиране и сулфатно хидролизиране. Морфинът и производните му водят до намаляване на мозъчните катехоламини и увеличаване на ацетилхолина в мозъка.Токсичният ефект е предимно в ЦНС мозъчна кора, ядрата на хипоталамуса, центъра на дишането. Нарушава се дейността на ензимните системи в митохондриите на нервната клетка и се забавя окислението на глюкозата и пирогроздената киселина. Основният продукт морфин 3 глюкуронид е фармакологично неактивен и не реагира с опиевите рецептори, но може да има аналгетичен ефект. В 75% се излъчва чрез урината и по-малко чрез фекалиите. Токсичните дози за морфи­на са: парентерално 30 мг, орално 60 мг, а леталната перорална доза е 120 мг. За хероина 50 мг.

Острите отравяния настъпват при умишлен прием и при терапевтични дози на фона на намален бъбречен клирънс и хронична дихателна недостатъчност.

Клинична картина

При по-ниски дози артериална хипотония и сомнолентност. Основните симптоми при тежка морфинова интоксикация са: ко­ма, миоза и брадипнея (под 10-8 мин.). Наблюдава се повишен то­нус на пилора, на сфинктерите на ануса и пикочния мехур. Синтетичните морфинови произ­водни могат да доведат до съдови увреждания с кръвоизливи и хипотония.

Лабораторни изследвания

Доказват морфин и метаболитите му в кръв и урина.

Диференциадна диагноза

Прави се с фенотиазинова, барбитурова и алкохолна кома.

Лечение

1. Антидотно. Най-широко използваният антидот на морфиновите интоксикации е Naloxon. Започва се при възрастни пациенти с 2 ампули, а при по-тежки интоксикации с 4-5 амп. от 0,4 мг. Може да се наложи неколкок­ратна апликация. Ако не може антидотът да бъде приложен венозно, се въвежда интрамускулно или подкожно. При лоша перфузия и тези начини са неефикасни, затова животоспасяваща е сублингвалната аплика­ция, поради опасноността от възстанобяване на кардиопулмоналната депресия. Дозата е 100 мл/час от електролитен разтвор с Naloxon. При крайно тежка интоксикация или такава с дълго действащия препарат Methadon се препоръчва перманентна инфузия на Naloxon в количество 0,8 мг / л за 10 часа. След 10 часа се прави нова преценка на клиничното състояние.

2. Осигуряване на адекватна вентилация интубиране и ко­мандно дишане.

3. При перорално и паренте­рално приемане стомашна промивка с вода и медицински въглен и очистително. Препоръчват се неколкократни клизми през първото денонощие. Това се налага поради елиминацията на тези препарати и през стомашната лигавица, както и поради забавения чревен мотилитет.

4. Венозна инфузия на водноелекролитни и монозахаридни разтвори с витамини от групи С и В, като метод на форсирана диуреза.

5. Аналептици кофеин и коразол.

6. Екссангвинотрансфузия при липса на антидот.

Диализните методи на очистване не са ефикасни.