ВЕД при астма

Брой 1/2001

Поради това, че най-характерната и отличитедна черта на астмата са промените в бедодробната функция, повечето лекари, лекуващи то­ва заболяване, препоръчват редовното й измерване. Най-простият и десен начин за измерва­не показател, който може да се проследи с уреди на достъпна цена, е върховият експираторен дебит (ВЕД). Подобно на измерването на артериално налягане при хипертония и на кръвната захар при диабет, измерването на ВЕД при астма позволява много пълноценно лечение на заболяването.

Що е ВЕД

Върхов експираторен дебит (ВЕД) се нарича най-високата скорост на издишания въздух, получена по време на форсирано издишване с максимално усилие след дълбоко вдишване. Измерва се в литри за минута (по 31 системата в литри за секунда).

За какво се използва този показател?

Измерването на ВЕД е ценен метод за откриване и проследяване на обструктивни вентилаторни нарушения и оценяване на тяхната тежест, както при епидемиологични проучвания така и в ежедневната клинична практика.

Измерването на ВЕД е най-удобният и лесен метод за проследяване на еволюцията на астмата, както и за обективизиране на ефекта от лечението й.

Как се прави измерването?

Най-важният елемент е методиката. Неправилната поста­новка при измерването намалява полезността и информативността му.

Измерването се извършва в седнало положение, при изправен врат, след максимално дъл­боко вдишване без задържане на върха на вдишването. Пациентът захапва мундщука на измервателя и максимално силно и бързо издишва през него за око­ло 1 секунда (не е необходимо да се издишва до край). Измерване­то се повтаря минимум три пъти като за стойност на изме­рен ВЕД се записва най-високият от 3 технически правилно извършени опита. За техничес­ки правилни се приемат опити, извършени съгласно описаната процедура, при които разликите между отделните измервания са незначителни (по малки от 5% или 10л/мин). Ако не се постигнат възпроизводими измер­вания в 3 опита, може да се нап­равят до в опита, като трябва да се внимава за развитието на хипервентилация и/или бронхоспазъм по време на изследването. Ако по време на изследването се получи кашлица, то следва да се повтори, освен в случа­йте, когато кашлицата е в края на опита и не се довежда до лъжливо повишаване на резултата.

Какви грешки могат да се допуснат?

Трябва да се внимава за предотвратяване на допусканите чести грешки при измерването. ВЕД е показател, който много силно се влияе от макар и малки неточности в методиката на измерване.
По-долу са изброени някои от най-често допусканите неточ­ности в практиката:

• недостатъчна сила на издишването (немотивиран паци­ент)
• не захапване на мундщука между зъбите
• не херметизиране с устни около мундщука
• неправилно положение на па­циента (легнал или прав) или уреда (наведен или неподходящо хванат)
• недостатъчно дълбоко вдишване
• „плюване” в уреда (изследване, при което пациентът най-често запушва мундщука с език и след това внезапно го отваря, предизвиквайки рязка декомпресия и съответно лъжливо високи резултати).

При кои пациенти измерване­то на ВЕД е наложително?

• При тежка астма с лоша бе­лодробна функция
• При астма, която се е изявявала с внезапни животозастрашаващи пристъпи без продроми (т.нар. „чуплива астма).

При кои пациенти измерване­то на ВЕД може да е много по­лезно?

• При тежко протичаща аст­ма с добра белодробна функция
• При промяна на дозите или вида на медикаментите за кон­трол
• При нужда от обектибно оценябане на тежестта или лекарствените нужди.

При кои пациенти измерване­то на ВЕД не е необходимо или е невъзможно?

• При много малки деца (под 4 годишна възраст)
• При лека, интермитентна астма
• При сезонна астма.

При предписване на ВЕДметрия за контрол на състоянието на пациент, лекарят трябва да го информира върху следните основни точки:

• Как да се използва ВЕД метода
• Как да се записват данните в дневника
• Как да се интерпретират данните от измерванията (тризоналната система на междуна­родная консенсус за диагноза и лечение на астмата)
• Какво да прави при съответни промени (зони, медикаменти, хоспитализация)
• Каква друга информация да се събира и дава на наблюдаващия лекар.

Лекарят е необходимо да се увери, че пациентът е разбрал правилно препоръките му и може да ползва методиката правилно.

Как да извлечем максимална полза от този незаменим метод за контрол на хода и лечението на астмата?

Редовно и пра­вилно измерване и записване на резултатите от пациента и подходящ анализ на резултати­те от лекаря.

Как се анализират резултатите?

• Графичен метод проследява се кривата, получена от серийното измерване и се отнася към състоянието на пациента.
• Сравняване с измерени стойности (МАксимално Постижение= МАП). При него се използва самият индивид като норма спрямо себе си и поради това е много точен и чувствителен дори при индивиди със силно отличаващ се от „нормата“ ВЕД. За МАП се приема най-високата стойност на ВЕС, измерен по време на двуседмично мониториране на пациент без сувективни и клинични данни за активност на заболяването (в клинична ремисия). Ако МАП е <80% от предвидения ВЕД, след адекватна бронходилатация или ако ВЕД >15%, то за получаване на МАП е необ­ходимо пролагането на по-активна бронходилататорна и локална противовъзпалителна те­рапия, като при необходимост в отделни случаи се прибягва и до краткотрайна перорална кортикотерапия. При пациенти под 24 г. МАП е валидно до 6 месеца след регистрирането му, а при по-възрастни валидността е 5 г. (поради ниския темп на сниже­ние с възрастта).
• Поради това, че за астмата най-характерната проява е повишената вариабилност на белодробната функция, е логично при контрола й да се изчислява вариабилността на ВЕД. Има различни начини на изчислянането на този показател, но най-голям клиничен смисъл има т.нар. амплитудна вари­билност (може да се изчислява всеки ден, за седмица, за месец и т.н.). За амплитудна вариабил­ност на ВЕД 6 % се приема съотношението на амплитудата (максимален минимален) към средния (Х1+Х2+…+ХЫ/1М) ВЕД.

Мониториране на ВЕД съгласно българския и международния консенсус за бронхиална астма.

Нисък среден ВЕД, както и голяма амплитуда характеризират лошо контролирано заболяване, докато нарастване на средния ВЕД и/или намаляване на амплитудата показват стабилизация на състояни­ето.