Медицинска фотография

Брой 10/2007

Стефан Лолов

От дребни временна илюстрации съпътстват медицинските текстове, като тяхното изпълнение съответства на техническите и художествени постижения на конкретната епоха. фотографията като обективно сред­ство за илюстрация намира широка популярност за регистрация на находките не само при различ­ни казуистични случаи, но и в ежедневната дей­ност на лекаря. При редица съвременни изследвания документирането на образната находка изис­ква задължително получаването на изображение. Навлизането на автоматични и дигитални фотоапарати позволява на лекарите сами да регистрират наблюденията си без особени изисквания към апаратурата или специализирани фотографски умения. Тази статия цели да представи начална информация относно употребата на неспециализирани любителски фотоапарати в ежедневната дейност на лекаря.

Защо да снимате?
Когато имате снимачни умения, лесно ще откриете много области за приложение на наученото от домашната обстановка до чисто научни обла­сти. Конкретно 8 професионален аспект направените снимки са:
♦ средство за консултация с колеги и онагледяване в лекции, научни съобщения и печатни пуб­ликации;
♦ начин за обективно динамично проследяване на пациента и средство за демонстриране ефекта от лечението;
♦ личен спомен от интересни случаи в собствената практика.

Разглеждането на илюстрации в списания и учебници е добър пример за подражание. в хода на работата ще откриете много потенциални приложе­ния на фотографията, които значително ще подпомогнат професионалната 6и дейност. в крайна сметка снимките са и средство за собствено удоволствие и художествена изява.

Какъв апарат да изберем?
Най-добрият фотоапарат е този, който ни е в ръцете, когато е необходим. Ето защо, сред правилата в избора на фотоапарат за „непрофесионална работа в професионална среда”, ключов момент е относително ниската му цена, т.е. възможността да имаме камера, която да не заема много място и с месеци да чака 6 някое чекмедже, без да се опасяваме съществено от възможността да я загубим. Разбира се, когато очакваме важен за снимка обект или няма никаква необходимост от бързане, употребата на по-скъп и вероятно по-качествен модел е за предпочитане, особено в ръцете на професионалист или опитен любител.

Едно разумно решение би било използването на по-стар, но все още работещ апарат. Дигиталните модели бързо остаряват морално (и респективно цената им спада), а когато са качествени функционират дълго. Друго добро решение е използването на no-старите лентови апарати, особено ако са с добра оптика и вече имате такъв. Не лош вариант е закупуването на апарат „еднодневка” към настоящия момент цената им е символична. вярно е, че когато става въпрос за много сним­ки, дигиталните апарати са с ценово предимство, но когато става дума за единични фотографии, лентовите модели са достойна конкуренция, още повече, че резултатът също може да се дигитализира и запази 6 електронен вид.
Ако сте решили да си купите нов апарат, кой­то да ползвате в различни случаи или специално за медицински цели, без желание от ваша страна да навлизате в ролята на професионалист, изборът е относително голям, но лентовите варианти вече не влизат в съображение. Размерите трябва да са малки, за да може апаратът винаги да е с вас, но най-малките модели, подобно на GSM-me, са относително по-скъпи, а качествата на оптиката им значително отстъпва на средноголемите.

При закупуването на дигитален фотоапарат е най-добре да разчитате на помощта на запознат с този тип техника. За съжаление болшинствотo търговци, дopu и добронамерени, не са запознати 8 детайли с предлаганите от тях техно­логии. Ако сами правите избора, добра идея е да съпоставите моделите по технически параметри и цени. Като отправна точка може да служат някои специализирани интернет-страници (напр. www.dpreview.com) и актуалните цени на големите търговски вериги (напр. www.kkelectronics.com; www.technopolis.bg).

Марката на апарата (а не толкова неговият дизайн) не е без значение. Известни производите­ли на електроника като HP, Sony, Panasonic, BenQ и други се „пробват” на фото-пазара. Класически фотографски фирми като Kodak, Olympus, Fuji и Praktica също навлязоха в дигиталния сектор. водещи като съотношение: качество/цена остават моделите на Canon и Nikon, които предла­гат продуктова гама, задоволяваща най-различни потребности. (вероятно тук е мястото да декларирам, че нямам абсолютно никакви ангажименти, към който и да било производител.)
Основна характеристика, на коя то наблягат търговците, е броят елементи, изграждащи всяка снимка (picture element, pixel, pix). Emo съвсем приблизително сравнение: класически те ленто6и негативи с размери 24×36 тт са аналогични на 6 Mpix (съкращението буквално означава милиони пиксели), т.е. 6-10 Mpix са напълно достатъчни за болшинството потребители. Съпостамката на фотоапарати само въз основа на броя елемен­ти е силно подвеждаща, защото разделителната способност на крайното изображение зависи от много фактори. (в крайна сметка, амторът на тази статия все още често снима при 4 Mpix.) физическите размери на фотосензора и неговата светлочувствителност също са от значение, но за любителските модели тези фактори не са определящи.

Втората, често коментирана характеристи­ка са видът и качествата на обектива. Това е твърде обширна тема, като зад еднакви основни параметри често се крият много различии като оптично и механично качество обективи. На фона на поевтиняващата електроника, качествата на обектива вече са основен фактор в цената на апарата. Трябва да напомним известния факт, че за постигането на изображение с различен зри­телен ъгъл, т.нар. zoom-функция, е от значение само възможността за променливо оптичното увеличение от страна на обектива, а допълнителното дигитално увеличение е напълно излишна функция. Способността за снимане при малък зрителен ъгъл е атрактивна (постига се увеличен образ като в класически телеобектив) и се реализира сравнително лесно 6 дигиталните модели, но в ограничения по размери лекарски кабинет е мал­ко приложима. Много по-важна е възможността за голям зрителен ъгъл на обектива, което позволява снимането на човек в цял ръст отблизо. Едно нововъведение, което става популярно и е особено полезно, е функцията за потискане на вибрациите. Има разлика в използваните от отделните производители технологии и названия (IS image
stabilizer; VR vibration reduction; OIS optical image stabilization; AS anti-shake; SR shake reduction), като anapamume с тази функция са малко по-скъпи, но възможността за получаване на „по-остри“ изображения при ниска осветеност си заслужава инвестицията.

Практически съвети
Несъмнено съвременните фотоапарати, особено дигиталните, са лесни за употреба. в авто­матичен режим е достатъчно само да изберете обекта и ако условията осветление и разсто­яние, не са необичайни, резултатите са задоволителни. Полуавтоматичните режим и позволяват известно „творчество”, т.е. запознаването с инструкциите на апарата, макар и бегло, е необ­ходимо условие.

Разучете апарата и направете предварително няколко снимки. Не е задължително да чакате пациент колега или обект с подходящи разме­ри, цвят и форма, може да 6и служи като „модел”. Когато снимате реални клинични случаи, е важно да постигнете качествени изображения при първата „сесия”, втора най-често не може да се организира. При това предварителните снимки тряб­ва както да се направят 8 реални условия (разстояние, осветление, увеличение), така и да се оценят не на дисплея на фотоапарата, а на мони­тор или най-добре отпечатани.
Голямото предимство веднага да видим композицията на заснетото, при това в цвят, често боди до порочната практика направените сним­ки да се съхраняват в паметта на фотоапара­та. Добре е предварително да се обмисли някаква работна схема за обработка и съхраняване, която стриктно да се спазва. в противен случай рискувате:
♦ да няма достатъчно свободна памет в апара­та, когато е необходимо;
♦ несъзнателно да изтриете направените сним­ки;
♦ да изпуснете възможност да повторите важни, но неуспешни кадри;
♦ да запълните паметта на компютъра с множе­ство копия на едно и също изображение, често с различии названия;
♦ да имате множество кадри със сродни, нищо незначещи названия, като търсеното остаба скрито и недостъпно, когато е необходимо.
Ако директно разпечатвате направените сним­ки, добре е да ползвате услугите на фотостудио, където да „прехвърлите” заснетото, както на „хартия” (най-често реално се касае за полимер­ни материали), така и на външен носител (напр. CD), след което да освободите паметта в апа­рата. Съществува възможност сами да разпе­чатвате изображенията, като директно свързвате фотоапарата с фотопринтер (опцията PictBridge), като това е атрактивна, но скъпа въз­можност с твърде ограничено приложение.

Ако редовно ползвате компютър, прилагането на специализиран, често безплатен софтуер:
♦ ще автоматизира освобождаването на паметта във фотоапарата и прехвърдянето на снимките в компютъра;
♦ ще позволи оценка на резултатите във вид, в какъвто после най-вероятно ще бъдат разглеждани на екран (монитор, дигитална рамка или про­ектор) и ще улесни „електронното” им разпространение;
♦ ще улесни начална дигитална оптимизация ц8ят, контраст, яркост, отсечка възможности, които вече са достъпни и 8 много от фотоапаратите, но значително по-лесно и качествено се реализират от компютър;
♦ ще позволи лесно подреждане и описване на снимките, често без да се налага „ръчно“ да местите и преименувате отделните файлове.

Макар да не е задължително, ползването на дигитален фотоапарат съвместно с персонален ком­пютър има огромни предимства, без да изисква особени технически познания или скъп компютър със специални характеристики.

Правила на снимката
Медицинската фотография е специфичен раздел на научната фотография, поради което водеща цел е максимално точно визуализиране на находките, а не предаването на „чувство, настроение и усещане”.
За постигане на максимално точно възпрозвеждане на формата, без перспективни деформации, е желателно известно отдалечаване от обекта за сметка на по-малък зрителен ъгъл на обекти8а. Наличието на дистанция от обектива е предпоставка за по-естествено изражение (когато се снима лице) и по-равномерно осветление.
Размерите на заснетия обект, макар драстично да се различават от нормата, често трудно се преценяват на снимка. Старо правило е 8 кадъра да се включи втори обект със стандартни размери линия, кибритена клечка, монета което пра8и визуалната съпоставка лесна. Когато се касае за чифтен орган крак, ръка, ухо, задължително 8 кадър се 8ключ6а и незасегнатият. Това позволява визуална преценка на индивидуалните особености на обекта и ясно разграничаване на нор­ма от патология. Макар и не толкова демонстра­тивно, при нечифтни органи, на една и съща сним­ка може да се представи аналогичен обект при здрав индивид.

Точното цветово възпроизвеждане на находките е важна, но нелека задача. Отново проблемът значително се улеснява при включване в кадър на обект със стандартна яркост и цвят, по възможност специализирана фотографска скала. Цветовото възпроизвеждане силно зависи и от характеристиките на използваното при снимката осветление. Резултатът често е непредска­зуем, поради което едно добро решение за непрофесионалистите е заснемане на обекта при раз­лични светлинни източници, с различни настрой­ки на апарата:
♦ използвайки естественото осветление, като поставим пациента до прозореца, избягвайки пряката слънчева светлина;
♦ включвайки вградената в много от фотоапаратите светкавица, като се отдалечим максимално от пациента за по-равномерна осветеност;
♦ под светлината на помощен уред (настолна лампа, фенер, микроскоп), което позволява заснемането на малки обекти със странично осветле­ние, подчертаващо обема.
Когато целим да представим феномен, който не винаги се проявява, се прави серия от сним­ки. Същото се прави и при регистриране в различ­на поза, зрителна позиция, мимика, про­фил и фас (като 8 последния случай е добре да се дбижи пациентът при неподвижен апарат, фон и осветление). Добре е с една-две снимки да се подберат подходящи настройки, след което параме­трите се фиксират (това е възможно при болшинството дигитални апарати и е добре описа­но в инструкциите). Крайният резултат е поредица от снимки, с еднакво цветопредаване, фокус и осветление фактори, важни за добра съпос­тавка. Следва да се стремим към известна стан­дартизация, поне по отношение на фон, зрителен ъгъл и поза, когато снимаме пациенти в динамика на различни етапи от лечението. Достатъчно е да има минимални разлики в силата и положението на използвания светлинен източник, за да се полу­чат отчетливи различия в цвета.
Много от сега използваните обективи позволяват значително увеличаване на детайли, т.нар. макрофотография или както е по-правилно фотомакрография. В подобни случаи е задължи­телно да се направи и снимка в по-общ план, дори на нея патологичните промени да не са отчет­ливи.

Независимо от разстоянието на което сни­маме, в любителските фотоапарати разчитаме основно на автоматиката за „добър фокус”. Реално това трудно се постига. Ето защо е мно­го важно, особено в ерата на евтините дигитал­ни негативи, обектът да се снима неколкократ­но, дори да не променяме настройките на апара­та. За да насочим вниманието към заснетото, е добре фонът да е по-неутрален, а обектът да е максимално отдалечен от него.
Когато фотографията се ползба рутинно в работата, важно е точно да се нагласяват датата и часът, ако апаратът отчита тези факти и ги записва върху кадъра или на файла. Заедно с клиничните изображения е удобно да се заснеме и част от документацията или поне тези факти, които са бажни за разпознаване и описване на слу­чая.

Накрая, но в никакъв случай не на последно място, следва да отбележим задължителната необ­ходимост от съгласието на пациента или неговите законни представители. За целта предварително се обяснява целта на снимката документиране и проследяване на състоянието, публикуване на необичайна находка, регистриране на типичен случай.