Брой 3/2000
Проф. Д-р Радка Аргирова
Зав. Лаборатория по ретровируси
НЦЗПБ, София
Макар и не често, възможно е по време на медицинска манипулация или хирургическа намеса лекарят, медицинската сестра, акушерката или лаборантката да се самонарани неволно. Излишно е отново да споменаваме, че всякакъв вид манипулация или процедура, нарушаваща целостта на кожата и/или лигавиците изисква носенето на задължително универсално и регламентирано от нормативните документи предпазно облекло и други защитни средства. В противен случай заразяването по време на работа не само няма да се признае за трудова злополука, но има опасност пострадалият здравен работник да бъде обвинен в небрежност и непрофесионализъм.
Опасността от заразяване с вируса на хепатит В е минимална, тъй като би следвало да сте имунизирани съгласно Наредба № 43 на МЗ от 23.11.1995 г., според която имунизирането на медицинските работници против хепатит В е задължително.
Ако все пак самонараняването се е случило, а вие не знаете дали пациентът е заразен с HIV-инфекция, хепатит В, хепатит С или с друга, предавана по кръвен път инфекция, следва да постъпите по следния начин.
1. Непосредствено след инцидента се съставя протокол с подробното му описание. Протоколът се подписва от членовете на екипа – свидетели на инцидента. В него изрично се отбелязва дали нараненият е бил с необходимото предпазно облекло и другите защитни средства.
2. Не по-късно от следващия ден (след инцидента) пострадалият дава и изпраща серум за изследване за HIV и хепатит С, като резултатът от изследването се съхранява.
3. Повторното изследване на серума се прави 6 – 8 седмици след инцидента. Ако резултатът е отново отрицателен, това е добре. Но ако този път резултатът е положителен – на фона на отрицателен при първото изследване, вече може да се мисли и претендира за професионално заразяване.
В редица случаи се практикува и изследване за хепатит С и HIV – антитела и на болния, подложен на манипулацията, процедурата или хирургическата интервенция. Това трябва да се прави внимателно, деликатно и задължително със знанието и съгласието на болния. Никога не бива да забравяме, че болният може и сам да не знае, че е заразен с кръвно-преносими вирусни инфекции. Ако пък заразяването е станало дни преди инцидента, рутинната проба за HIV-антитела ще бъде отрицателна, защото просто тези антитела все още не са синтезирани от организма. Ето защо изследване за HIV предоперативно обикновено не се предприема. Ако тестът е положителен, това не е основание да се отложи или да не се изпълни жизнено важна хирургическа намеса или манипулация. Ако тестът е отрицателен, възможно е болният да е в т. нар. “прозоречен период” (т.е. антителата не са образувани), което от своя страна може да доведе до намалена бдителност и внимание от страна на опериращия по отношение на собствената му сигурност и безопасност.
И никога не забравяйте:
1. Тестът за СПИН или HIV-инфекция не е нито извинение за Вашата собствена небрежност, нито основание да не извършите хирургическата намеса, процедурата или манипулацията.
2. С всеки човек и с всяка биологична течност работете така, като със заразени с вирусите на HIV или хепатит С.
3. Не допускайте непрофесионализъм – използвайте, винаги използвайте универсалното предпазно облекло, както и защитните средства – ръкавици, маска и очила.
Тъй като с новата Наредба № на МЗ от , имунизирането на здравните работници против хепатит С, хепатит В, HIV-инфекцията е препоръчителна, то никак не е излишно да се имунизирате – не само за да предпазите себе си директно от инфектиране и заболяване, но и за да можете да търсите юридически своите права.
