Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • СУ отново с мастър клас по хирургия
      • СЗО призова да бъдат забранени ароматизаторите в тютюневите изделия и е-цигарите
      • Областните болници канят младите лекари на работа с добра заплата и придобивки
      • СЛК подписа меморандум за обучения на млади лекари в Барселона
      • ЕMA одобри под условие ново лекарство за неврофиброматоза тип 1
      В къщи / Други / Мелатонинът – регулатор на биологичния часовник

      Мелатонинът – регулатор на биологичния часовник

      отGP News публикувано на 01.02.200313.09.2022 Други

      Брой 2/2003

      Д-р А. Шахид, П. Савова

      Мелатонинът е биологичноактивно веще­ство, което се синтезира в епифизата (glandula pinealis). Открит е през 1958 г., а неотдавна (1995 г.), се превърна във водеща тема за медиите в САЩ.
      Мелатонинът играе много важна роля при бозайниците участва в регулирането на циркадния ритъм и сезонното възпроизвеждане на видовете. все още не е достатъчно проучен сезонния му ефект върху процесите на размножаване при човека, но е доказано, че оказва влияние върху регу­лирането на съня.

      В човешкия организъм мелатонин се синтезира от аминокиселината L-tryptophan. Междинен етап в синтезата на мелатонина е 5-хидрокситриптамин (серотонин).

      Биосинтеза на мелатонина
      L-tryptophan
      I
      5-hydro xytryptophan
      I
      5-hydroxytriptamine (serotonin)
      I
      Melatonin

      Биосинтезата на мелатонина показва денонощен (циркаден) ритъм, водещ до колебания в серумните му нива. Ритъмът се създава от т. нар. „биологичен часовник“. Той е разположен в супрахиазмичното ядро на хипоталамуса и е „нагласен на 24-часов режим1′, под влияние на естествения денонощен цикъл. Светлинният сигнал достига директно от ретината до биологичния часовник и след това, по пътя на невроните до пинеалната жлеза.Това води до ритмична биосинтеза на мела­тонин, която се стимулира от тъмнина и се инхибира от светлина. Например през деня, под въздействие на светлината, от L-tryptophan се син­тезира повече серотонин, а през нощта мелато­нин. Нивото на мелатонина зависи и от възрастта, като започва да намалява след пубертета.

      Биологично действие
      Мелатонинът играе важна роля при регулиране на биологичния часовник и на цикъла сън-бодрост и има хипнотично действие. Мелатонинът проявява антиоксидантна активност и е един от наймощните антиоксиданти, преминаващи през кръвно-мозъчната бариера. Има антиапоптотичен ефект.
      Механизмът на действие на мелатонина все още не е напълно изяснен. Ефектите му се осъществяват на различии нива в организма, посредством специфични клетъчни рецептори за мелатонин. Предполага се например, че хипнотичното му действие се осъществява чрез мелатонинови ре­цептори, локализирани в лимбичната система.

      фармакокинетика
      Мелатонинът се резорбира в тънките черва и чрез порталното кровообращение се транспор­тира до черния дроб. Част от биологичноактивната субстанция се метаболизира в черния дроб и се екскретира чрез бъбреците. Неметаболизираната част достига до различии клетки и тъкани в човешкия организъм. Серумният полуживот на мелатонина е около 35 50 мин. 30 минути след прилагането му настъпва сънливост, която продължава минимум един час.

      Приложение на мелатонина в клиничната практика
      Мелатонинът се използва за подобряване качеството и продължителността на съня при раз­личии форми на безсъние, при работещи на смени, в случаи на неразположение, предизвикано от пътуване и свързано със смяна на часовите зони (jet lag), за отказване от бензодиазепини и т.н.
      Съществуват клинични данни, че мелатонинът оказва благоприятно действие при неопластични заболевания най-вероятно чрез увеличаване на естествените противотуморни клетъчни фак­тори (цитокини), а също че участва в имуномодулацията и регулирането на денонощния ритъм при незрящи хора.
      Има съобщения (но без достатъчно доказателства), че мелатонинът забавя процеса на стареене, предпазва от сърдечно-съдови заболевания, депресия, сезонни афективни разстройства, сексуална дисфункция и синдром на хронична умора.

      Дозировка и начин на приложение
      Дневната доза варира от 1 до 5 тд. Обичайната доза е 3 тд дневно.
      При безсъние се приемат 3-5 тд мелатонин, 30 -60 минути npegu сън.
      При iet lag мелатонин се приема обикновено през първите 4-5 дни от пътуването, 30 60 минути преди сън.
      Не се установява предозиране.

      Ограничения при употреба
      Обикновено не се наблюдават нежелани реакции. Не се препоръчва употреба на мелатонин при деца и бременни. Не се препоръчва шофиране, няколко часа след прием на мелатонин. Приет във висо­ки дози, мелатонинът може да окаже потискаиц ефект върху овулацията.

      Научни данни
      Съществуват множество литературни данни за приложение на мелатонина. Резултатите от значителен брой представителни проучвания доказват ефективността му при нарушения на съня (от различен произход) и специално при jet lag.

      Проучването на М. Попова и сътр. (2002), показа благоприятен ефект от прилагането на мелато­нин (търговско име виватонин) и за преодоляване на преди следоперативната тревожност и безсъние.

      Необходими са нови, по-задълбочени проучвания за доказване ефектите на мелатонина при неопластични заболявания, имунна дисфункция, в процеса на стареене и др.

      Обобщение
      Мелатонин под формата на добавка, се използва за регулиране на съня и на биологичния часовник. Необходими са допълнителни изследвания относно приложението на мелатонин при други състояния. Обичайната дозировка е 3 тд дневно, като при безсъние тя трябва да се прилага 30-60 минути преди сън. Не се наблюдава предозиране.

      * в аптеките и дрогериите мелатонин се намира под търговското име виватонин (съдържащ 1 тд мелатонин).

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Бъбреци и есенциална артериална хипертония
      СледващаПродължаване
      Ранни сърдечни маркери в доболнични условия
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене