Брой 2/2002
Д-р Р. Александрова
Парвовирус В19 е открит през 1975 г. и е единственият представител на сем. Parvoviridae, за който е установено, че е патогенен за хората. Доказано е, че клетъчният рецептор за В19 е т.нар. Р-кръвногрупов антиген, който се намира върху повърхността на еритроцитите и техните костномозъчни предшественици. Инguвuguтe, при който този антиген липсва, са естествено устойчиви към инфекции с вируса.
Инфекциите с парвовирус В19 са широко разпространени. Изследванията доказват, че 50% от юношите на 15-годишна възраст са серопозитивни. При хората в зряла възраст този процент е още по-висок и според някои автори достига до 90%. Разпространението на инфекцията показва сезонни вариации в страните от умерения климатичен пояс тя е най-честа в края на зимата, през пролетта и в началото на лятото. На всеки 3-4 години се наблюдава увеличение на заболеваемостта. Описани са и случаи на вътреутробно заразяване. Изключителната устойчивост на парвовирус В19 прави възможно предаването му чрез кръв и кръвни продукти, например чрез факторите на кръвосъсирване VIII и IX.
В зависимост от имунологичния и хематологичния статус на пациента, заразяването с парвовирус В19 се проявява с различни клинични симптоми. възможно е инфекцията да протече и напълно безсимптомно. При децата, острата инфекция с парвовирус В19 най-често проявява под формата на еритема. При възрастните, особено при жените, често се наблюдават артралгии или артрити. Ставите са болезнени, често подути и неподвижни. Обикновено ставите се засягат симетрично, като се ангажират най-често тези на ръцете и стъпалата.
Заболяването трае от една до три седмици, но понякога продължителността му надхвърля две години. Натрупват се данни за съществуването на връзка между инфекцията с парвовирус В19 и развитието на хронична артропатия или ревматоиден артрит. Диференциалната диагноза между тези две заболявания е изключително важна, тъй като те имат много близка симптоматика, но се лекуват по съвсем различен начин.
Достатъчно е да споменем, че в терапията на ревматоидния артрит се използват препарати с имуносупресивно действие, противопоказани при лечение на парвовирусни инфекции. При наличие на вродени и придобити имунодефицитни състояния (провокирани от развитие на неоплазии, СПИН, прилагане на имуносупресори, химиотерапевтични средства и др.), инфекцията с парвовирус В19 обикновено води до развитието на вторична хронична анемия.
Особено уязвими са индивидите с различни хематологични заболявания (хемолитична анемия, желязодефицитна анемия, таласемия и др.), при някои от който съществува опасност да настъпи обостряне. Интересен е и фактът, че около 50% от бременните жени са серопозитивни към парвовирус В19. При серонегативните бременни жени обаче, също може да се развие остра парвовирусна инфекция, която в редки случаи е възможно да доведе до фетален хидропс.
Лечението на парвобирусните инфекции включва провеждане на подходяща терапия, хемотрансфузии и приложение на специфични имуноглобулинови препарати.
За целите на профилактиката, напоследък усилията на учените са насочени към създаване на рекомбинантни ваксини, съдържащи структурните протеини на парвовирус В19. Ваксините са предназначени най-вече за рисковите групи деца и възрастни индивиди с хематологични заболявания и серонегативни бременни жени.
