Превенция на здравния персонал

Брой 2/2000

Проф. д-р Радка Аргирова, дмн
Зав. Лаборатория по ретровируси, НЦЗПБ

Исторически, първата пренесена по кръвен път ин­фекция (чрез венозно инжектиране на наркотик) е маларията. Преди повече от 50 години в Ню Йорк, Сан франциско и Чи­каго били наблюдавани взривове от маларийна епидемия сред общностите на венозните наркомани.

Днес главните инфекции, които са обект на специално тестиране в кръвната банка у нас, за да се пре­дотврати пренасянето им по кръ­вен път (чрез цяла кръв, плазма и кръвни препарати), са HIV, хепатит В, хепатит С и Treponema pallidum. Първите три са вирусни агенти, а последният е от бактериален произход. Освен тях вече в много страни по света (главно в САЩ и Западна Европа) всяка единица кръв, подлежаща на преливане или преработка, се изследва и за HTLV 1 (човешки ретровирус, етиологичен фак­тор на Т-клетъчна левкоза у възрастни), цитомегалия и парвовирус В19.

Задължителното изследване на всяка единица дарителска кръв у нас включва: изследване за HIV-антите­ла съгласно чл. 2 от Наредба № 4/02. 04. 1992 г. на М3 (това изследване започна у нас от 01.08. 1987 г.), съгласно чл. 19 от Наредба № 43/13. 11. 1995 г. „всяка единица дарена кръв и произведените от нея биопродукти подлежат на задължително изследване за повърхностен анти­ген на вируса на хепатит В и антитела срещу вируса на хепатит С“.

Трябва да се знае, че М3 внася достатъчно по количество и най-висококачествени тестове за определяне маркерите на споменатите ин­фекции и не може да има никакви из­винения за използване на кръв и кръвни препарати, неизследвани съгласно Наредба № 12 за медицинско освидетелстване и изследване на кръводарителите и контрол на взетата кръв и кръвни съставки (Дв, бр. 47/ 1995 г.).

Какво трябва да знаят лекарите и медицинският персонал, за да предпазят себе си и пациента от заразяване с кръвно-преносими инфекции?

1. Никога и при никакви обстоятелства да не се използват кръв и кръвни продукти, непроверени за HIV, хепатит В и хепатит С.

2. При извършване на каквато и да е манипулация, нарушаваща целостта на кожата и/или лигавиците, независимо от нейния обем (голяма хирургическа намеса или инцизия в амбулатории условия), участващият медицински персонал трябва да работи с предпазни ръкавици и с предпазни очила вирусът на СПИН не преминава през здрава ко­жа, лигавица и роговица, но имате ли гаранции за липса на драскотини или други малки наранявания? Место се случва и нараняване по време на самата хирургическа интервенция, дори през ръкавиците. Разбира се, след инцидента може да попитате болния или да го изследвате за HIV, хепатит В и хепатит С (с неговото знание и съгласие). Ако болният въобще не знае, че е HIV-положителен или преди интервенцията е в кома и да иска, не би могъл да ви съобщи HIV-cmamyca си. Впрочем, болният не е длъжен да ви съобщава, че е HIV-позитивен, медицинският персо­нал е длъжен да знае и да се пази от кръвно-преносими инфекции. Тъй като тестовете за HIV и хепатит С на практика определят антитела към съответните вируси, а не самите вируси (както е при теста за хе­патит В), възможно е тестът да е проведен по време на т.нар. „прозоречен период“ т.е. тестът да е отрицателен поради това, че антителата все още не са се синтезирали. Ето защо пробите за HIV и хе­патит С не гарантират напълно безопасността ви и не трябва да понижават вниманието ви!

Изводът: „С всеки болен, с вся­ка единица дарена кръв работете като с високо рискови за HIV, СПИН и хепатит С!!!

Само така ще е възможно да предпазите себе си и пациента от заразяване с тези инфекции. За съжаление, все още не съществуват ефикасни ваксини срещу HIV и хепатит С. Сре­щу хепатит В обаче съществува ефективна генно-инженерна ваксина, която отдавна (поне от 8 години) се използва у нас. Ето защо законодателят предвижда задължителна имунизация срещу хепатит В на медицинските специалисти, студентите по медицина и стоматология, както и учащите се в полувисшите и средни медицински учебни заведения (Дв, бр. 62/1994 г. и чл. 26 на Наредба на М3 № 43/13. 11. 1995 г.).

В следващите броеве ще се зани­маем с това как да се действа при внезапно нараняване и съмнение за заразяване с HIV/хепатит С с цел доказване на професионално заболяване и искане на обезщетение, но още сега искам да отбележа, че медицин­ски персонал, неимунизиран срещу хепатит В, дори когато се докаже заразяване с този вирус по време на работа, не следва да бъде обезщетен. Това е така, тъй като не са спазени цитираните нормативни документи, предвиждащи задължи­телна имунизация за предпазване срещу заразяване с вируса на хепа­тит В.