Проф. Д-р Стоян Киркович

Брой 10/2001

Д-р Киркович е частно практикуващ лекар в София. През 1914 г. той е назначен за началник на новосформираното „второ вътрешно отделение“ в Александровска болница, където обзавежда кли­нична лаборатория, въвеждайки нови диагностични методи.

През 1917 г. е привлечен за член на т. нар. „факултетна комисия“, сформирана да подготви разкриването на бъдещия Медицински факултет. Комисията започва ра­бота на 12.12.1917 г. и решава да командирова д-р Киркович (с проучвателна цел) в Германия и Австроунгария. След завръщането си той представя доклад, съдържащ някои важни предложения: да се основе „Катедра по патологич­на физиология“ (по това време такава не съществува в много европейски университети) и да се създаде отделна „Катедра по пропедевтика на вътрешните болес­ти“. Тези важни учебни звена съществуват и до днес във всички висши медицински институти у нас.

На 01.04.1920 г., д-р Стоян Киркович е назначен за редовен до­цент и директор на Катедра по вътрешна патология и пропе­девтика. От 16.03.1923 г. той е вече извънреден професор, а от 16.03.1927 г. редовен професор и оглавява катедрата до 1947 г., когато се пенсионира. След неговата смърт (15.03.1960 г.), със специална заповед на тогавашното Министерство на народното здраве, „Катедрата по пропедев­тика“ приема името на проф. Киркович.

Проф. Киркович развива разнооб­разна и отговорна обществена дейност.Той е секретар на Дирекцията на народното здраве (1903), член на върховния меди­цински съвет и временно негов председател. С предписание №10/1907 на Дирекцията, g-р Киркович е назначен за член на Коми­сията за борба с маларията в Бъл­гария.

През м. май 1908 г. в Бълга­рия се основава „Дружество за борба с туберкулозата“ и д-р Киркович е избран за негов секретар. Той е основател и главен редак­тор на списание „Борба против туберкулозата“, дългогодишен член на управителния съвет на Българския червен кръст, а след преждебременната смърт на проф. Моллов (22.12.1938 г.), поема ръководството и на Дружеството на интернистите.

През 1930/31 г. професор Киркович е ректор на Софийский уни­верситет. Той защитава преподавателския персонал и настоява за приравняване на заплатите на професорите с тези на висшите съдии.

Като учен в „Отворено писмо до д-р Ватев“, в своя характерен стил на точност и откровенност, Киркович отбелязва: „Аз винаги съм предпочитал тихата и трезва работа пред рекламаджийските публикации, с които лекари у нас искат да си придадат изгледа на учени хора …Да драще човек е лесно, но да създаде нещо в науката е мъчно“. Научните трудове на проф. д-р Стоян Киркович, писани в рамките на повече от половин век, са около петдесет.

Сред оригиналните разработки е проблемът с перикардното срастване труд, послужил му при хабилитацията за доцент през 1920 г. По-късно въпросът е разгледан подробно и в „Клинични лекции“, като авторът разграничава четири основни клинични форми на заболяването: „в 1920 г. аз предложих за улеснение на диагнозата да различаваме при леглото на болния четири клинични форми на пе­рикардното срастване:

1. Класическата;
2. Обикновената;
3. Чистата;
4. Комбинираната с клапни пороци;

Оттогава минуват вече около 15 години, но, колкото моята клинична опитност се уголемява, толкова по-ясно виждам Д-р Киркович е частно практикуващ лекар в София. През 1914 г. той е назначен за началник на новосформираното „второ вътрешно отделение“ в Александровска болница, където обзавежда кли­нична лаборатория, въвеждайки нови диагностични методи.

През 1942 г. излизат от печат „Терапевтични беседи“ на проф. Киркович (преиздадени през 1945 г.). Книгата запознава лекаря с основните принципи на лечение при отделните заболявания и представлява изкристализирал през годините опит на автора.

В предговора към първото издание той споделя: „в тая книга излагам терапевтичните беседи, които сьм водил от дълги години насам с мойте асистенти, лекари и стажанти … За всяка болест се старах да дам една схема за лекуване, която четецът, с напредването на своите знания и опитност, да допълня и разширява. С една реч, книгата е написана от практиката за практиката“.

Между всички издадени от проф. Киркович ръководства, научни публикации и реферати, се откроява неговата забележителна „Пропедевтика на вътрешните болести“, претърпяла седем изда­ния. Интересна е историята на първото й издание: Бела Иванова, студентка от трети курс, води подробни записки на лекциите и ги предава за корекция на самия Кир­кович. Така проверени, лекциите се отпечатват в отделни коли, от които се оформя първата „Пропе­девтика“.

Във всички учебници съдържанието е разпределено и подредено в 12 глави, материята е представена в оптимален обем, ясно и разбираемо, често се посочват и евентуалните най-често допускани грешки при поставяне на дадена диагноза. „Пропедевти­ка на вътрешните болести“ е класически труд в родната медицинска книжнина, по който се подготвят не само поколения студенту по медицина, но и сега е полезен справочник за вече натрупалите стаж и опит семейни лекари.