Брой 10/2001
Д-р Киркович е частно практикуващ лекар в София. През 1914 г. той е назначен за началник на новосформираното „второ вътрешно отделение“ в Александровска болница, където обзавежда клинична лаборатория, въвеждайки нови диагностични методи.
През 1917 г. е привлечен за член на т. нар. „факултетна комисия“, сформирана да подготви разкриването на бъдещия Медицински факултет. Комисията започва работа на 12.12.1917 г. и решава да командирова д-р Киркович (с проучвателна цел) в Германия и Австроунгария. След завръщането си той представя доклад, съдържащ някои важни предложения: да се основе „Катедра по патологична физиология“ (по това време такава не съществува в много европейски университети) и да се създаде отделна „Катедра по пропедевтика на вътрешните болести“. Тези важни учебни звена съществуват и до днес във всички висши медицински институти у нас.
На 01.04.1920 г., д-р Стоян Киркович е назначен за редовен доцент и директор на Катедра по вътрешна патология и пропедевтика. От 16.03.1923 г. той е вече извънреден професор, а от 16.03.1927 г. редовен професор и оглавява катедрата до 1947 г., когато се пенсионира. След неговата смърт (15.03.1960 г.), със специална заповед на тогавашното Министерство на народното здраве, „Катедрата по пропедевтика“ приема името на проф. Киркович.
Проф. Киркович развива разнообразна и отговорна обществена дейност.Той е секретар на Дирекцията на народното здраве (1903), член на върховния медицински съвет и временно негов председател. С предписание №10/1907 на Дирекцията, g-р Киркович е назначен за член на Комисията за борба с маларията в България.
През м. май 1908 г. в България се основава „Дружество за борба с туберкулозата“ и д-р Киркович е избран за негов секретар. Той е основател и главен редактор на списание „Борба против туберкулозата“, дългогодишен член на управителния съвет на Българския червен кръст, а след преждебременната смърт на проф. Моллов (22.12.1938 г.), поема ръководството и на Дружеството на интернистите.
През 1930/31 г. професор Киркович е ректор на Софийский университет. Той защитава преподавателския персонал и настоява за приравняване на заплатите на професорите с тези на висшите съдии.
Като учен в „Отворено писмо до д-р Ватев“, в своя характерен стил на точност и откровенност, Киркович отбелязва: „Аз винаги съм предпочитал тихата и трезва работа пред рекламаджийските публикации, с които лекари у нас искат да си придадат изгледа на учени хора …Да драще човек е лесно, но да създаде нещо в науката е мъчно“. Научните трудове на проф. д-р Стоян Киркович, писани в рамките на повече от половин век, са около петдесет.
Сред оригиналните разработки е проблемът с перикардното срастване труд, послужил му при хабилитацията за доцент през 1920 г. По-късно въпросът е разгледан подробно и в „Клинични лекции“, като авторът разграничава четири основни клинични форми на заболяването: „в 1920 г. аз предложих за улеснение на диагнозата да различаваме при леглото на болния четири клинични форми на перикардното срастване:
1. Класическата;
2. Обикновената;
3. Чистата;
4. Комбинираната с клапни пороци;
Оттогава минуват вече около 15 години, но, колкото моята клинична опитност се уголемява, толкова по-ясно виждам Д-р Киркович е частно практикуващ лекар в София. През 1914 г. той е назначен за началник на новосформираното „второ вътрешно отделение“ в Александровска болница, където обзавежда клинична лаборатория, въвеждайки нови диагностични методи.
През 1942 г. излизат от печат „Терапевтични беседи“ на проф. Киркович (преиздадени през 1945 г.). Книгата запознава лекаря с основните принципи на лечение при отделните заболявания и представлява изкристализирал през годините опит на автора.
В предговора към първото издание той споделя: „в тая книга излагам терапевтичните беседи, които сьм водил от дълги години насам с мойте асистенти, лекари и стажанти … За всяка болест се старах да дам една схема за лекуване, която четецът, с напредването на своите знания и опитност, да допълня и разширява. С една реч, книгата е написана от практиката за практиката“.
Между всички издадени от проф. Киркович ръководства, научни публикации и реферати, се откроява неговата забележителна „Пропедевтика на вътрешните болести“, претърпяла седем издания. Интересна е историята на първото й издание: Бела Иванова, студентка от трети курс, води подробни записки на лекциите и ги предава за корекция на самия Киркович. Така проверени, лекциите се отпечатват в отделни коли, от които се оформя първата „Пропедевтика“.
Във всички учебници съдържанието е разпределено и подредено в 12 глави, материята е представена в оптимален обем, ясно и разбираемо, често се посочват и евентуалните най-често допускани грешки при поставяне на дадена диагноза. „Пропедевтика на вътрешните болести“ е класически труд в родната медицинска книжнина, по който се подготвят не само поколения студенту по медицина, но и сега е полезен справочник за вече натрупалите стаж и опит семейни лекари.
