Сексуалността в напреднала възраст

Брой 10/2001

Д-р Р. Бостанджиев

В повечето съвременни култури съществува нагласа, че сексът е присъщ само на младите и атрактивни хора. Множество изследвания през последните години обаче категорично опровергават подобно твърдение. Реално психичната потребност от интимна близост, вълненията и наслади­те от телесния контакт не изчезват с годините, нито биологичните процеси на стареене автома­тично обуславят прекратяване на сексуалните функ­ции.

Днес, когато в резудтат от повишаващата се продължителност на живота все по-голям дял от населението е в т.нар. трета възраст, запазването на сексуалната активност се приема като един от най-важните елементи за поддържане на желаното ка­чество на живот. Това поставя и нови задачи пред медицинските специалисти.

Те не могат просто да кажат „стар си вече за секс“, а трябва прецизно да установят причините за сексуалните нарушения и съответно да използват огромните възможности на съвременната медицина за поддържане на сексуалното дълголетие както на мъжете, така и на жените.

Отражение на възрастовия фактор върху сексуалните реакции

Поради съществуващите предубеждения и от страна на медиците, сексуалните аспекти на стареенето доскоро не бяха достатъчно проучени. Очевидно възрастта оказва своето влияние върху всички аспекти на сексуалността, но доколко това влия­ние е само разрушително и дали не можем да се адаптираме към неизбежните промени, идващи с години­те, по един по-пълноценен начин?

Сексуалното стареене при мъжа

Съществува популярно мнение, „че живееш ли поло­вин век, членът ти неизбежно става мек“. За разлика от жените обаче, мъжете не преживяват такава драматична промяна на репродуктивните си въз­можности. Това се отнася както за оплодителните способности, така и за възможностите да се осъществява сексуален контакт. За да разберем по-добре половите проблеми при възрастните, много важно е да имаме реалистична представа за нормалните процеси на стареене, засягащи мъжката сексуалност. Най-общо те се свеждат до следното:

1. С напредване на възрастта след 50-55 години, за да получи пълна ерекция, мъжът се нуждае от все по-продължителна сексуална стимулация.

2. Нараства значението на тактилната стимула­ция (тази при непосредствено докосване на члена), като възбуждането „само от гледки и фантазии” става все по-трудно и дори невъзможно.

З. Твърдостта на члена при ерекция постепенно намалява, но обикновено това не възпрепятства проникването му при полово сношение, нито възможността партньорката да преживее удоволствие от кон­такта.

4. Продължителността на ерекцията по време на контакта, както и нейната стабилност постепенно намаляват и стават все по-зависими от емоционалното състояние. Зачестяват случайте на загуба на ерекцията по време на сношение, особено при не­адекватно поведение от страна на партньорката (компенсирано по някакъв начин на млади години).

5. Продължителността на рефрактерния период след достигане на еякулация нараства. Понякога са необходими часове, дори дни, за да се възстанови способността за възникване на нова ерекция и осъществяване на следващо сношение.

6. Необходимата стимулация за достигане на еяку­лация нараства. Мъже, които на млади години са имали притеснения от бърза еякулация, с възрастта мо­гат да бъдат затруднени от твърде удълженото време за достигане на изпразване.

7. Физическата потребност от достигане на еяку­лация намалява, като човек може да се чувства удовлетворен и без да е достигнал този финал (в случайте, когато сношението приключва със загуба на ерекция, без да е имало еякулация).

Всяко от изложените обстоятелства прави сек­суалната изява на мъжа в третата възраст много по-уязвима по отношение на психогенни фактори, които на млади години са оставали подпрагови. Това е една от причините за устойчивото зачестяване на ерекционните проблеми след 55-60 години. При голямата част от тези нарушения причината не е просто в отслабената сексуалност, а в това, че тя дава възможност да „се актуализират” други неорганични патогенни фактори, които са били компенсирани преди това.

Естествено, с възрастта също нараства ролята на органичните причини за ерекционните наруше­ния. Трябва да сме наясно обаче, че това не се дължи на „възрастта” сама по себе си, а на повишения риск от сърдечно-съдови и други заболявания сред по-възрастните мъже. Основно значение в тази връзка имат хипертоничната болест и некомпенсирания диабет, които най-често увреждат съдовете, осигуряващи пенисното кръвообращение.

Зачестяващата честота на депресивните състояния също трябва да се има предвид. Не без значение са и повечето медикаменти, които човек приема с напредва­не на годините. Много от хипотензивните средст­ва, антидепресантите и други лекарства могат да имат специфично потискащо действие върху сек­суалните рефлекси.

Според повечето изследователи, важно значение I за половото дълголетие имат качеството на партньорските взаимоотношения и възможността за поддържане на относително постоянен ритъм на сексуална активност след 60 години. С напредване на възрастта и намаляване на хормоналната стимулация, все по-голяма роля придобива поддържането на изградените динамично стереотипи в сферата на половите отношения.

Овдовяването или прекратяването на сексуалните контакти поради липса на мотивация от страна на партньорката, е в състояние да доведе до преждевременен „сексуален залез” на мъжа.

Сексуално стареене при жената

Стареенето само по себе си не понижава сексуал­ните интереси на жената или способността й да реагира на сексуални стимули, при условията на запазено добро самочувствие. Въпреки че и след менопаузата повечето жени запазват своята сексуална ак­тивност, с напредване на годините неизбежно настъпват промени, които аналогично на процесите при мъжете внасят възрастова специфика в сек­суалните реакции. В основни линии тези особености се свеждат до следното:

1. Половата възбуда в тази възраст не се съпровожда от изразени промени на гърдите, независимо че тяхната еротична чувствителност се запазва.

2. Сексуалните пориви не са така чести и така силни, както в no-млада възраст, но това не се отразява върху качеството на еротичните преживявания.

3. Мускулният тонус на вагиналната стена и перивагиналната мускулатура отслабва, с което може да се свърже известно отслабване на чувствителността по време на сексуален контакт и намалява­не силата на оргазма.

4. Настъпването на лубрикация, като отговор на еротичната стимулация, е значително по-бавно и по-слабо изразено.

5. Недостатъчната лубрикация по време на полов контакт се свързва с изменения на съдовата систе­ма, аналогични на тези при мъжете. Слабото овлажняване може да направи понякога сексуалния кон­такт неприятен, което налага използването на допълнителни лубрикиращи кремове.

Независимо от затрудненията, които произтичат от тези възрастови промени, множество изследвания показват, че запазването на сексуалната активност на жени в напреднала възраст създава съществени предимства за по-доброто им здравословно състояние. В тази връзка се отдава значение на повишената секреция на полови хормони при нали­чие на редовна сексуална стимулация и възможност­та това да компенсира в значителна степей хормоналния дефицит в годините след менопаузата.

Съществено значение за оказването на адекватна сексологична помощ на лица в напреднала възраст е преодоляването на т.нар. агеизъм (от англ, аде възраст). Подобно на други предразсъдъци, агеизмът изразява пренебрежително и дори враждебно отно­шение към хората единствено поради факта, че те са възрастни.

През последните години в западния печат излизат все повече материали, които отстояват тезата, че третата възраст би могла да е време на най-вълнуващи сексуални отношения. Аргументите са, че за хората от развитите страни напредналата въз­раст е време, когато човек се освобождава от родителските ангажименти, а професионалната му кариера вече не е толкова значима доминанта.

Това дава възможност да бъде отделено много повече време и внимание на собствените преживявания и на качеството на интимните отношения. При това, от висотата на значително по-богатия си житейс­ки опит, човек би могъл да намери много по-добри ре­шения, дори и на твърде сложи и житейски си­туации.

Очевидно, при ефикасна и навременна про­филактика (предпазване, ранно откриване и ефективно лечение) на повечето от най-честите заболявания при възрастните, напълно възможно е човек да запази сексуалните си възможности до най-дълбока старост.