Брой 3/2000
Д-р Янка Дафинова, дмн
Н. с. Вячеслав Попов
Листата на пациентите е не само списък, а опора и двигател за изграждане на организационно поведение спрямо здравноосигурените лица. По този начин взаимоотношението “общопрактикуващ лекар – пациент” се осъвременява за практически житейски и професионални цели.
Добрата медицинска практика предявява нови изисквания към качествата на специалиста по обща медицина. Сред многото са модерното мислене, високата степен на самоорганизация и експедитивността.
Какво представлява социалната недостатъчност? Според ръководството на Х-та ревизия на Международната класификация на болестите под социална недостатъчност в характеристиките на здравето се разбира “…такъв недостатък на индивида, произтичащ от нарушение или снижение на работоспособността, при който човек може да изпълнява ограничено или да не може изобщо да изпълнява обичайната за него роля в живота (в зависимост от възрастта, пола, социалното и културното му положение)”.
Според здравното законодателство общопрактикуващият лекар трябва да се съобразява със способността и степента на мобилност на пациентите, включени в неговата листа. Отправна точка за построяването на скалата, съобразена с тези показатели, е леглото на болния.
Скалата на рубриките се състои от 10 позиции:
0 – Пълна мобилност, т.е. способност на индивида ефективно да се придвижва в своето обкръжение (не в рубрики 1-9).
1 – Изменящо се ограничение на мобилността (не в рубрики 2-9). Тук са включени болни, страдащи от бронхит с нарушена физическа издръжливост; страдащи от бронхиална астма с периодически нарушения на физическата издръжливост; ограничаване на мобилността при промени в хода на такива заболявания като ревматоиден артрит лека степен или (остео-) артроза.
2 – Нарушена мобилност (не в рубрики 3-9). Способността за движение не се нарушава, но то може да бъде забавено поради неуверено придвижване в урбанизирана среда – напр. при използване на обществен транспорт.
3 – Понижена мобилност (не в рубрики 4-9) – при слепи и трудно виждащи лица, при снижени способности в резултат на сърдечносъдови или респираторни заболявания, при неспособност на индивида да ползва обществен транспорт.
4 – Ограничена мобилност (не в рубрики 5-9) – ограничение в пределите на индивидуално възможното и обсега на близко съседство до дома на болния.
5 – Ограничена мобилност в пределите на жилището, поради тежка степен на неподвижност или способност към незначителни физически усилия, например в резултат на сърдечносъдово или респираторно заболяване, инвалидност.
6 – Ограничена мобилност в пределите на стаята (не в рубриките 7-9) – прикованост към стаята поради необходимост от покой (например при назначен от лекаря постелен режим).
7 – Ограничена мобилност в пределите на инвалидна количка, тоалетен стол, стол за баня, приспособления за повдигане или ставане от леглото (така също и принудително положение, ограничаващо мобилността) (не в рубрики 8-9).
8 – Пълно ограничение на мобилността – постоянна прикованост към леглото.
9 – Неуточнени състояния.
Тази скала, както и останалите скали за измерване на социалната недостатъчност, са необходим организационен инструмент в ежедневната практика на всеки семеен лекар.
Предвижда се Х-та ревизия на Международната класификация на болестите да бъде въведена в действие през настоящата година със съответния нормативен документ. По този начин организационното поведение на общопрактикуващия лекар ще може да се регулира и оптимизира и по отношение на неговите пациенти с ограничения в подвижността им.
