Брой 11/2003
Г. Николова, С. Янчева
Редуцирането или прекъсването на кръвния ток при исхемия в различни органи и системи е резултат на разнообразни причини, но винаги води до стереотипии патофизиологични процеси като локална хипоксия с активиране функцията на тромбоцитите и повишено отделяне на серотонин (5-НТ). Този медиатор е важно звено в острата и хроничната фаза на исхемията; като резултат от неговото въздействие са понижаването на локалния кръвен ток и на глюкозната и кислородната консумация в тъканта.Този ефект се реализира чрез стимулиращото му въздействие върху 5-НТ-2 рецепторите, които се намират в гладкомускулните клетки на съдовата стена, водещо до изразен вазоспазъм. При болестни процеси, които нарушават съдовия ендотел, най-често атеросклеротични, тези рецептори са изложени на по-често и по-продължително въздействие от страна на отделения от тромбоцитите 5-НТ. Следователно инхибирането на 5-НТ2 рецепторите от специфични агенти е патофизиологично обосновано и адекватно лечение при съдовоисхемични болестни процеси.
Naftidrofuryl oxalate [3-(1-naphtyl)-2-tetrahydrofuryl propionate of 2-(diethylamino) ethyl acid oxalate] e медикамент с комбинирано вазоактивно, хемореологично и метаболитактивно действие. Той е селективен инхибитор на 5-НТ-2-рецепторите в съдовата стена, като по този начин редуцира серотонин-индуцираната вазоконстрикция. Това въздействие е особено важно при остра и хронична исхемия, тъй като тогава е налице повишена чувствителност към серотонин. Хемореологичните му свойства са свързани със способността да потиска серотонин-индуцираната агрегация на тромбоцитите и да редуцира агрегабилността на еритроцитите. По този начин подобрява микроциркулацията на мозъчно и периферно ниво. Медикаментът има и метаболитно действие в области с нарушено кръвообращение и хипоксия. Той подобрява аеробния метаболизъм чрез регулативен ефект върху глюкозното усвояване и инхибиране на хипоксия-индуцираното снижаване на АТР в ендотелните клетки и фибробластите. Подобрявайки оксидативния им капацитет, той предпазва клетките от патологичните процеси при исхемия.
Приложен перорално, naftidrofuryl се резорбира бързо и пълно в стомашно-чревния тракт. В около 80 % се свързва с плазмените протеини; разпространява се и се натрупва в мастната тъкан. Метаболизира се главно от плазмената псевдохолинестераза до 3 основни метаболита и се елиминира основно чрез фекалиите и по-слабо чрез бъбреците. времето на плазмен полуживот е от 1,2 до 2 часа, което определи необходимостта от трикратен дневен прием на лекарството.
Клинично приложение
В областта на неврологията naftidrofuryl се използва успешно при всички форми на исхемичните нарушения на мозъчното кръвообращение мозъчни инфаркти, транзиторни исхемични атаки, хронична мозъчна исхемия, без или със съдова деменция. Благоприятният ефект на naftidrofuryl при тези заболявания е свързан с възможността му за значимо повишаване на мозъчния кръвен ток и протективното действие върху съдовоендотелните клетки в условия на хипоксия. въздействието върху инфарктната зона в засегнатата мозъчна хемисфера се осъицествява чрез подобрение на колатералното кръвообращение през вилизиевия кръг и протекция на клетките в исхемичната пенамбра. Не се наблюдава steal феномен.
Лечебната ефективност на naftidrofuryl при болни, преживели исхемичен мозъчен инсулт, е оценявана с няколко двойно-слепи, контролирани с плацебо клинични проучвания.О5-12-15> След 2 до 3-месечно лечение (първоначална дневна доза 600 тд, без или със поддържаща доза 300 тд) с медикамента е установено съществено подобрение в двигателната активност, походката и способността за самообслужване на болните.05) Доказателства за терапевтичния ефект на медикамента са получени и при клинични проучвания с по-дълготрайно (9-12 месеца) перорално приложение на naftidrofuryl (300 тд) при пациенти след исхемичен инсулт.(12-15) Установява се благоприятно повлияване на неврологичното и функционалното им състояние, по-бързо клинично възстановяване и липса на значими странични ефекти.
Съдовата деменция възниква след преживени мозъчни инсулти или при хронична мозъчна исхемия, най-често при артериална хипертония с артериолосклероза, водеща до дифузна увреда на перивентрикуларното бяло мозъчно вещество. вазоактивните медикаменти, към които се отнася naftidrofuryl, намират широко приложение при лечението на леката и умерената съдова деменция, като задължително се комбинират с други средства като антиагреганти,
Чрез програмата „Снабдяване с помоицни техничесни средства“ към фонда за социална рехабилитация на хората с увреждания се осигуряват приспособления и съоръжения, които им позволяват да бъдат по-самостоятелни и независима
др. При двойно-слепи плацебо контролирани проучвания при болни с лека до умерена сенилна деменция (мултиинфарктна и болеет на Алцхаймер) се установява, че лечение с naftidrofuryl в дневна доза 400-600 тд за период от 2 до 3 месеца води до значимо подобрение на соматичните симптоми, глобалното функциониране на болните и когнитивните функции памет и концентрация.*8-13) Отчита се и благоприятен ефект върху промените в биоелектричната мозъчна активност, оценявана с ЕЕГ.*8) Напоследък са публикувани резултатите от мултицентрово рандомизирано двойно-сляпо клинично проучване, оценяващо ефективността и поносимостта на по-дълзотрайно лечение с naftidrofuryl (600 тд дневно) при болни със съдова и смесена деменция. След една година се регистрира подобрение на когнитивните способности и глобалното функциониране на болните, оценявани с ADAS-cog и Mini-Mental State Examination, без да са наблюдавани значими странични ефекти.*6)Тези резултати показват, че naftidrofuryl активира мозъчния метаболизъм и подобрява възможностите за обучение.
Вторият клиничен стадий на периферната артериална оклузивна болеет (PAOD) се проявява клинично с claudicatio intermittent. Лечението в този стадий се осъществява с вазоактивни средства и антиагрезанти. Приложението на naftidrofuryl при тези болни води до подобрение при лека и умерена тежест на симптомите. Проведени са два мета-анализа на няколко клинични проучвания за ефективността на naftidrofuryl при болни с PAOD, при които основен критерий за оценка е измерването на разстоянието в метри, което болните изминават без провокация на болка в долните крайници. Ретроспективният анализ на Р. Lehert и съавт.*9) включва данните от 5 европейски рандомизирани двойно-слепи проучвания при общо 888 болни с II стадий на PAOD (claudicatio intermittent). Установява се, че в сравнение с плацебо групата при лекуваните болни с naftidrofuryl (praxilene) с дневна доза 600 тд за срок от 3 до 6 месеца е налице значително увеличение на възможността им за ходене на определено разстояние без болка. При тях е била по-ниска честотата на възникналите по време на лечението сърдечно-съдови усложнения. Подобии резултати са получени и от мета-анализа на в. Girolami и съавт.,*7) който включва данни от шест по-нови проучвания при аналогичен контингент болни. Медикаментът е с доказан протективен ефект при индуцирана от физически упражнения тъканна исхемия.*11)
влиянието на 6-месечно лечение с naftidrofuryl (600 тд дневно) върху качеството на живот при болни с claudicatio intermittent е била целта на няколко други рандомизирани двойно-слепи клинични проучвания.(4’ 10’ 14) Чрез използвания въпросник CLAU-S се доказба, че медикаментът поблиява значимо не само болката, но и води до благоприятен ефект върху ежедневните дейности, социалния живот, специфичната за болестта тревожност и настроението.
Известно е, че в патогенетичните механизми при болестта на Raynaud ключова роля играят 5-НТ-2-рецепторите в дисталните артерии на ръцете, които определят патологичния базоконстрикторен отговор при студови въздействия. Поради това антивазоконстрикторните медикаменти са основно средство на избор при лечение на това заболяване. Устанобено е, че двумесечно лечение с naftidrofuryl 600 тд днебно значително редуцира интензитета и продължителността на пристъпите при тези болни и подобрява качестбото им на живот.(3)
Страничните ефекти при орално лечение с naftidrofuryl са редки и леко изразени. Най-често се регистрират гастроинтестинални симптоми (безапетитие, гадене, епигастрална болка) и кожни обриви. Съобщават се само единични случаи на хепатотоксичност. В началото на 1995 г. Комитетът по безопасност на лекарствените средства във великобритания (CSM) е публикувал данни за нежеланите лекарстбени реакции на naftidrofuryl при парентералното му приложение, най-изявени от които са били сърдечни аритмии, конвулсии, хипотензия.(2) Съобщават се 2 случая с фатален изход, следствие на сърдечен арест при интравенозно приложение на продукта под формата на болус. Поради това 6 края на 1995 г. парентералните форми на naftidrofuryl са спрени от употреба във великобритания и другите страни на Европа.
Naftidrofuryl е противопоказан при прояви на свръхчувствителност към него; при остър инфаркт на миокарда; хеморагичен мозъчен инсулт; тежки нарушения на сърдечния ритъм и тежка сърдечна недостатъчност. Необходимо е да се прилага с повишено внимание при пациенти със склонност към хипотония. Тъй като naftidrofuryl е сол на оксаловата киселина, необходимо е да се ограничава употребата му при лица със склонност към образуване на оксалат ни камъни в бъбреците и пикочния мехур. Безопасна е комбинацията с аспирин и други медикаменти поради липса на лекарстбени взаимодействия.
Резултатите от редица експериментални и рандомизирани клинични проучвания показват, че naftidrofuryl има силен антиисхемичен ефект и широк терапевтичен спектър. в съвременната клинична практика медикаментът се прилага успешно при болни с мозъчносъдова болеет (остра и хронична мозъчна исхемия), съдова и смесена деменция, периферии съдови заболявания. Той е особено подходящ при комбинация на мозъчносъдова болеет с хронична артериална недостатъчност на крайниците. Пероралната форма на медикамента има много добър профил на безопасност и се прилага в продължителни лечебни курсове (средно 6 месеца) в дневна доза 300-600 тд.
