Чернодробни заболявания при пациенти в напреднала възраст и приложението на Хепатофелин за тяхното лечение

Д-р Мирослав Спасов, общопрактикуващ лекар
ДКЦ 14, София

Черният дроб е вторият по големина орган в човешкото тяло (след кожата) със собствена маса около 1,5 кг и с изключителна роля в оптималното опазване на човешкото здраве. В същото време е най-комплексният вътрешен орган в човешкия организъм. Той изпълнява повече от 500 различни функции: черният дроб е в основата на метаболитните процеси в организма.

В съвременната амбулаторна практика на общопрактикуващия лекар един от сериозните и предизвикателни проблеми е диагностиката, лечението и поведението в лечението на чернодробните заболявания. Няколко са проблемните моменти: увеличени диагностични и терапевтични възможности, все по-голямата честота на взаимно свързани и съпътстващи заболявания, напредването на възрастта на пациентите. Особено внимание изискват пациентите в напреднала възраст, тъй като при тях чернодробните проблеми са с по-голяма честота, а общата здравна картина е усложнена от съпътстващи заболявания.

Чернодробни изменения в напреднала възраст

Като цяло възрастните пациенти показват различни промени в черния дроб и други органи, които биха могли да повлияят на клиничните характеристики и лечението. Черният дроб търпи различни промени със стареенето, като например намаляване на обема на органа и на кръвния поток. Потвърдено е, че обемът на черния дроб намалява с 20–40% при възрастните хора, като тенденцията е по-изразена при жените (до 44%). Кръвният поток в черния дроб е намален с 35–50%. Вакуолацията на хепатоцитните ядра е свързана със захарен диабет и неалкохолно мастно чернодробно заболяване.

Тези изменения и намалената активност на цитохром Р450 (показано е, че активността му е с 32% по-ниска при пациенти над 70 години, отколкото при лица на възраст 20–29 г.) могат да повлияят метаболизма на приеманите лекарства, повишавайки податливостта към лекарствено-индуцирано увреждане на черния дроб. Имунните отговори срещу патогени или неопластични клетки са по-слаби в напреднала възраст. Тези промени в имунните функции могат да променят патогенезата на вирусен хепатит и автоимунни чернодробни заболявания, както и развитието на хепатоцелуларен карцином.

Лекарствен метаболизъм: Съобщава се, че фаза I чернодробен метаболизъм (първо преминаване) на лекарствата е намален при пациенти в напреднала възраст, което води до намаляване на метаболизма на чернодробните лекарства.
Регенерация на черния дроб: Съобщава се, че капацитетът на регенерация на черния дроб намалява с възрастта.
Имунна система: Много заболявания на черния дроб се медиират от имунния отговор на гостоприемника. Следователно промените в имунните функции могат да повлияят на клиничната картина на различни чернодробни заболявания.

Чернодробни заболявания в напреднала възраст

Разпространението на някои чернодробни заболявания се увеличава с възрастта, а напредналото чернодробно заболяване се наблюдава по-често при по-възрастни, отколкото при по-млади пациенти. Това се обяснява с физиологичните промени, свързани със стареенето, които могат да повлияят на патогенезата на чернодробните заболявания, както и на намаления резервен капацитет на повечето органи, което може да наруши способността им да управляват чернодробните заболявания. Част от проблемите на черния дроб, с които се сблъсква общопрактикуващият лекар, са:

• Вирусни хепатити (тип А, В, С и Е);
• Автоимунни чернодробни заболявания;
• Алкохол-индуциран хепатит: Почти 20% от пациентите развиват AIH след 60-годишна възраст, а заболяването често е прогресивно и неочаквано, тъй като асцит и цироза са общи прояви при представяне с няколко други симптоми;
• Алкохолно чернодробно заболяване: Често алкохолното чернодробно заболяване (ALD) при възрастните хора е в по-напреднал стадий, отколкото при по-младите пациенти. При тях и нежеланите ефекти на бензодиазепините, прилагани в изкореняването на алкохолната зависимост, са по-чести;
• Неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD): По-възрастните пациенти имат значително повече рискови фактори за NAFLD, включително хипертония, затлъстяване, диабет и хиперлипидемия. Заболявания, изискващи сериозно медикаментозно лечение, което оказва допълнително негативно влияние върху фунцията на черния дроб;
• Лекарствено-индуцираната хепатотоксичност (DILI): Пациентите в напреднала възраст са по-податливи на нежелани лекарствени реакции, тъй като често те приемат различни видове лекарства за лечение на съпътстващи заболявания.

Възможности за успешна терапия на чернодробните заболявания с природни средства

В оптималната грижа за човешкото здраве, в частност повлияване функциите на черния дроб, наред с комплексното лечение (етиологично, патогенетично и симптоматично), важно място заемат здравословното хранене и приложението на натурални продукти, подпомагащи дейността и регенерацията на черния дроб.

При избора на такъв продукт водещи за лекуващия лекар са терапевтичните възможности на продукта да повлиява чернодробните заболявания, както и неговият състав и механизмът му на въздействие, от които се изисква да имат само положителен ефект върху органа и върху човешкия организъм като цяло. Отличен пример за такъв продукт, намерил широко приложение в практиката на общопрактикуващите лекари и на гастроентеролозите, е Хепатофелин.

Хепатофелин е произведен във Франция по специалната технология LICAPSТМ на Capsugel. Тя гарантира пълното съхранение на биологичната активност на вложените активни вещества и по този начин осигурява по-ефективното и по-бързото им въздействие. В състава на Хепатофелин влизат доказани със своя благоприятен ефект естествени субстанции, използвани от хилядолетия в медицинската практика, които са дозирани във висококонцентрирани количества, така че да обезпечат постигането на желания ефект.

 

Силимарин – екстракт от изсушени семена на магарешки трън (поне 70% стандартизиран екстракт). Структурното сходство на силимарина със стероидните хормони посредничи и улеснява техния протеинов синтез. Силимарин е смес от флавоноиди: 60–70% силибинин А, изосилибинин, 20% силикристин и 10% силидианин. Силибининът е преобладаващият и най-активният компонент, на който се дължат хепатопротективните му свойства. Силимарин-активният екстракт в Хепатофелин притежава антиоксидантни, противовъзпалителни и антифибротични свойства, стимулира протеиновия биосинтез и регенерацията на черния дроб.

 

Благодарение на това Хепатофелин има 4 изразени хепатопротективни свойства:

• Намалява липидната пероксидация чрез изчистване на свободните радикали и способността да увеличава клетъчното съдържание на глутатион;
• Регулира ядреното делене чрез стероидо подобни действия;
• Регулира пропускливостта на чернодробната мембрана и увеличава стабилността ù при наличие на ксенобиотично въздействие;
• Задържа процеса на превръщане на звездовидните хепатоцити в миофибробласти, свързващи колагеновите влакна, което води до цироза.

В допълнение стандартизираният екстракт от магарешки трън в Хепатофелин възпрепятства абсорбцията на токсини, като например фалоидин и алфа аманитин, като пречи на тяхното прикрепяне към повърхността на клетката и инхибиране на транспортните системи на мембраните. Силимарин модулира дисбаланса между оцеляването на клетките и апоптозата чрез интерференция с експресиите на регулаторите на клетъчния цикъл и протеините, участващи в
апоптозата.

Артишок – като суров материал се използва в производството на лекарства при чернодробна недостатъчност, възпаление на жлъчния мехур, холангит, холелитиаза и нарушения на липидния метаболизъм. Активните вещества в него са: цинарин, лутеолин, цинарозид, сколимосид и хлорогенова киселина. Екстрактът от артишок намерил място в състава на Хепатофелин, защото редуцира чернодробната биосинтеза на холестерол по благоприятен за физиологията начин и проявява меко и постоянно холеретично, хепатопротективно (инхибира радикалите), антиоксидантно и антихолестатично действие. Той предотвратява конгестията в жлъчните пътища, стимулира секрецията на панкреатични ензими. Хепатобилиарното му действие се изразява чрез стимулиране на холерезата.

Глухарче – клинични проучвания сочат, че проявява хепатопротективен ефект, антиоксидантно действие, антистеатозно, антифиброзно и противовъзпалително повлияване. Освен това има противомикробно и антилипемично действие – намалява нивата на триглицериди, на холестерол и на LDL-холестерола в кръвта.

 

Лененото масло – богат източник на дълговерижни полиненаситени мастни киселини – омега-3 (до 65%), омега-6 (до 20%) и омега-9 (до 10%). Данни от научни проучвания показват, че полиненаситените мастни киселини и витамин Е могат да намалят нивата на неалкохолните мастни заболявания на черния дроб, като стеатоза, възпаления и инсулинова резистентност. Омега-3 са съставна част на клетъчните мембрани и играят важна роля в преноса на хранителни вещества и по този начин позволяват лесното им навлизане в клетките. Лененото масло съдържа витамин F (46%), който не се синтезира в организма, ценни киселини, голямо количество витамин А и Е, калий, магнезий, цинк, протеини, фибри и други биологично активни вещества, необходими за здравето.

Соево масло – съдържа 61% полиненаситени мастни киселини и само 15% наситени мастни киселини. Добавяно ежедневно към диетата в количествата, вложени в Хепатофелин, то намалява нивата на общия и на LDL-холестерола. Като богат източник на витамин Е, соевото масло е с доказано антиоксидантно действие.

Заключение

• Възрастните пациенти показват различни промени в черния дроб, които биха могли да повлияят на клиничните характеристики на чернодробните заболявания.
• При лечението на чернодробните заболявания трябва да се има предвид намаляване на функционирането на черния дроб и на други органи, както и промени в имунните функции.
• Оптималната терапия на чернодробните заболявания изисква комплексен подход, включващ всички терапевтични възможности, включително здравословното хранене и активното приложение на натурални продукти.

Благодарение на своя състав, комбиниращ натурални вещества с доказани положителни ефекти върху работата на черния дроб, Хепатофелин намира приложение в клиничната практика при:

• Профилактика и лечение на токсични чернодробни увреждания
• Ограничаване на оксидативния стрес и предотвратяване прогресията на хронични чернодробни увреждания.
• Възпалителни и вирусни заболявания (хепатити).
• Повишени стойности на трансаминазите при пациенти с неалкохолни заболявания на черния дроб.
• Повишено отлагане на масти (триглицериди) в черния дроб (неалкохолната стеатоза).
• Възпалителни заболявания на жлъчния мехур.